твоята гледна точка
Икономиката през 2013-а – символично оттласкване от дъното
Автор Vnews, добавено на 28.12.2013 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Добра или лоша беше 2013 година за българската икономика? На пръв поглед – нищо особено. Поредна година на икономически ръст, близък до статистическата грешка – 0,7% за третото тримесечие с очакван за цялата година между 0,5 и 1 процент.
Някои от отраслите обаче видимо отлепиха от дъното. Туризмът, който осигурява 12% от брутния вътрешен продукт, ще отчете забележим годишен ръст – през изминалото лято имахме с 6% повече туристи спрямо същия период на 2012 г. Както изглежда, зимният сезон също ще е добър.

В индустриалното производство също има признаци за събуждане от дрямката. През октомври (откогато са последните данни) то има ръст от 4,1% на годишна база. Текстилните фабрики произвеждат с над 19 на сто повече. А там, където кризата удари първа, изглежда, и първа ще си отиде – при производството на метални изделия има годишен ръст от 27,4 на сто.

Друг признак за оживление, макар и доста плах засега, е ръстът в потреблението. В търговията с имоти се случи онова, за което брокерите говорят от поне две години – увеличение на сделките. Засега със 7,4% за деветте месеца на годината в сравнение със същия период на м.г.

Но безработицата също удари рекорд, и то 10-годишен (виж по-долу), което тегли показателите в обратна посока.

“Труд” се опита да обобщи по-важните икономически събития през годината.

Потреблението най-после се пробужда

Според последните данни на Националния статистически институт за домакинските бюджети – от октомври 2013 година, продажбите на дребно са скочили с 6,9 процента на годишна база. Ръстове има при всички стоки, но най-впечатляващо се вдига оборотът от търговията с дрехи и обувки, където увеличението е с 26,6 процента. Това от своя страна обяснява защо втората вълна строителство на нови молове в България се случи именно през 2013 година (в тях конфекцията и обувките са сред най-търгуваните стоки).
В по-общ смисъл това е поредният знак, че трябва да гледаме големите във всеки един бранш и да се ориентираме по тяхното поведение. Защото в моловете влизат най-големите търговци, а те са и най-добре ориентирани в ситуацията. И знаят, че след кризи, депресии и рецесии неизбежно идва икономическото оживление, а то се характеризира с нарастване на потреблението.

Данните показват още, че има 25 процента ръст на продажбите през интернет, пощите и телефона.

В най-неподходящия момент

В икономиката понякога е като в живота – точно когато имаш най-хубави намерения и очаквания, ти се случва нещо, което проваля добрите помисли. През годината, в която правителството замисли да увеличи държавния дълг с цел да раздвижи икономиката, международната агенция “Стандард енд Пуърс” намали перспективата пред рейтинга на страната от “стабилна” на “негативна”. Това се случва за първи път от 4 години насам. Макар че рейтингът не е променян, намаляването на перспективата означава, че през следващите 2 години това може да се случи. Тогава понижената оценка може да оскъпи финансирането на дълга, а точно сега това не ни трябва.
Именно затова правителството реагира остро. Икономическият министър Драгомир Стойнев дори смята, че за първи път рейтингова агенция си позволява да коментира политически ситуацията в страната.
Всъщност “Стандард енд Пуърс” не са направили нищо по-различно от това да оценят обективно къде се намира България. Просто са констатирали, че въпреки макроикономическата стабилност политическата ситуация е нестабилна, а растежът е твърде малък.

Но пък има и други измерители за това как гледа външният финансов свят на България – застраховката срещу риск от фалит на страната. Тя изобщо не помръдна след съобщението на “Стандард енд Пуърс”. Което показва, че професионалните инвеститори в чужбина не смятат, че ситуацията се е влошила.

От София до морето все по асфалт

Лошото на големите инфраструктурни обекти (освен че струват адски скъпо) е, че строителството им обикновено се точи в продължение на няколко управленски мандата. Един политик може да е допринесъл страшно много за градежа на магистрала или мост, но лентата да пререже някой друг.
Както се случи с магистрала “Тракия”. Почти четири години слушахме и гледахме как Бойко Борисов довършва 40-годишните усилия да се направи магистрала между София и Бургас. Но по стечение на обстоятелствата лентата бе прерязана от правителството на политическите му противници. Е, не съвсем – една седмица преди тържествената церемония група високопоставени гербаджии и депутати от Бургас си спретнаха тяхна церемония и “откриха” магистралата.

Не може да се отрече, че през 2013 година България се сдоби с още едно дълго чакано съоръжение – втория мост над Дунав. Той пък се изгражда в продължение на 6 правителства – 5 редовни и едно служебно. И накрая лентата бе прерязана от двама работници.

Иначе ефектът и от двете начинания е безспорен. Пътуването между столицата и морето бе съкратено на 4 часа, при това е далеч по-безопасно, отколкото преди. Дунав мост 2 съкращава значително пътя за товарите до Западна Европа, която е най-важната част от света за нашия износ.

Енергетиката остава в дълбока криза

Само за една година на поста председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се изредиха шест души. От тях само един беше назначен служебно, т.е. знаеше, че е временно. Останалите или се отказваха от честта да регулират енергийната система на страната, или бяха отказвани.
Постоянната въртележка на ръководните места в най-важните държавни енергийни дружества сама по себе си е показателна за дълбоката криза, в която секторът енергетика остана през цялата 2013 година.
НЕК по признания на енергийния министър Драгомир Стойнев, направени в началото на юни, е натрупала дългове от 1,9 млрд. лв. Сумата е приблизително равна на половината от активите . В края на същия месец Стойнев вече говореше за 2,57 млрд. лв. дългове на НЕК. Все повече икономисти и анализатори предупреждават, че компанията, която държи националната електроенергийна мрежа, е изправена пред фалит. И отлагането му с помощта на правителствени решения и мерки ще става все по-трудно на фона на обещанията за по-евтин ток, давани от политиците и държавния регулатор ДКЕВР.

Дори и да избегне банкрута, компанията може да доведе до фалит производителите на електроенергия, което вече ще е страшно. НЕК дължи на централите над 800 млн. лв. за купения ток и въпреки уверенията на властта, че започва да се разплаща лека-полека, до окончателното изчистване на дълговете със сигурност ще мине доста време. В същото време централите са подложени на натиска на енергийния регулатор, който на три пъти през годината намали цените на тока за сметка и на производители, и на доставчици. В резултат те са принудени да свиват инвестиционните си разходи. Скоро може да се окаже, че тецовете не отговарят на съвременните екоизисквания и трябва преждевременно да затворят.

Безработицата удари 13,8 на сто

Предупрежденията на експертите се сбъднаха. Безработицата в България счупи 10-годишен рекорд, като още през първото тримесечие на 2013 г. достигна 13,8%. За последен път такъв дял от активното трудоспособно население беше без работа през далечната вече 2003 г.
Вярно е, че през пролетта и лятото на 2013 г. безработицата леко спадна и през септември беше 13,1 на сто. Но през октомври, за когато се последните данни, се увеличи на 13,2%. Или казано с други думи, прекарахме цялата 2013 година с рекордна безработица.
Лошото е, че в България непрекъснато се увеличава делът на хората, които са продължително време без работа. Те вече са достигнали 7,6% от активното население. Излиза, че над половината от безработните са такива от много дълго време и има опасност да спрат изобщо да си търсят препитание.

Още по-неприятна е констатацията, че младежката безработица също чупи рекорди, като през юли стигна 19,6%, или 71 хиляди българи до 26-годишна възраст са били без работа. Вярно, не сме стигнали още Испания с нейните 56% безработица сред младите, нито тази в Италия с 40%. Но ако тръгнем да се сравняваме с тези две държави, които са притиснати и от големи дългови проблеми, никак няма да ни стане приятно. Защото в икономически стабилната България, чийто външен дълг е едва 16-17% от БВП, общата безработица е с около 1 процентен пункт по-висока, отколкото в Италия с нейните 146% дълг. По-редно е да се сравняваме със стабилна Германия, където хората без препитание са малко над 4%.

Единственото хубаво нещо по отношение на заетостта през тази година беше, че според експертите безработицата в България едва ли може да се увеличи повече.

Христо Николов, в. „Труд“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Приближаването на висшето образование до нуждите на пазара на труда продължава за втора поредна година. Безработицата сред висшистите намалява, заплатите им нарастват, като все повече от тях си намират работа по […]

 

Слушай Манолова: Край на даването на фирми на клошари, за да се бяга от работниците

Работниците на фалирали предприятия […]

 

Всички осиновители на деца до 5 г. ще имат правото на една година високоплатен отпуск по майчинство от 1 юли 2018 […]

 
 

към началото