твоята гледна точка
Икономиката през 2013-а – символично оттласкване от дъното
Автор Vnews, добавено на 28.12.2013 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Добра или лоша беше 2013 година за българската икономика? На пръв поглед – нищо особено. Поредна година на икономически ръст, близък до статистическата грешка – 0,7% за третото тримесечие с очакван за цялата година между 0,5 и 1 процент.
Някои от отраслите обаче видимо отлепиха от дъното. Туризмът, който осигурява 12% от брутния вътрешен продукт, ще отчете забележим годишен ръст – през изминалото лято имахме с 6% повече туристи спрямо същия период на 2012 г. Както изглежда, зимният сезон също ще е добър.

В индустриалното производство също има признаци за събуждане от дрямката. През октомври (откогато са последните данни) то има ръст от 4,1% на годишна база. Текстилните фабрики произвеждат с над 19 на сто повече. А там, където кризата удари първа, изглежда, и първа ще си отиде – при производството на метални изделия има годишен ръст от 27,4 на сто.

Друг признак за оживление, макар и доста плах засега, е ръстът в потреблението. В търговията с имоти се случи онова, за което брокерите говорят от поне две години – увеличение на сделките. Засега със 7,4% за деветте месеца на годината в сравнение със същия период на м.г.

Но безработицата също удари рекорд, и то 10-годишен (виж по-долу), което тегли показателите в обратна посока.

“Труд” се опита да обобщи по-важните икономически събития през годината.

Потреблението най-после се пробужда

Според последните данни на Националния статистически институт за домакинските бюджети – от октомври 2013 година, продажбите на дребно са скочили с 6,9 процента на годишна база. Ръстове има при всички стоки, но най-впечатляващо се вдига оборотът от търговията с дрехи и обувки, където увеличението е с 26,6 процента. Това от своя страна обяснява защо втората вълна строителство на нови молове в България се случи именно през 2013 година (в тях конфекцията и обувките са сред най-търгуваните стоки).
В по-общ смисъл това е поредният знак, че трябва да гледаме големите във всеки един бранш и да се ориентираме по тяхното поведение. Защото в моловете влизат най-големите търговци, а те са и най-добре ориентирани в ситуацията. И знаят, че след кризи, депресии и рецесии неизбежно идва икономическото оживление, а то се характеризира с нарастване на потреблението.

Данните показват още, че има 25 процента ръст на продажбите през интернет, пощите и телефона.

В най-неподходящия момент

В икономиката понякога е като в живота – точно когато имаш най-хубави намерения и очаквания, ти се случва нещо, което проваля добрите помисли. През годината, в която правителството замисли да увеличи държавния дълг с цел да раздвижи икономиката, международната агенция “Стандард енд Пуърс” намали перспективата пред рейтинга на страната от “стабилна” на “негативна”. Това се случва за първи път от 4 години насам. Макар че рейтингът не е променян, намаляването на перспективата означава, че през следващите 2 години това може да се случи. Тогава понижената оценка може да оскъпи финансирането на дълга, а точно сега това не ни трябва.
Именно затова правителството реагира остро. Икономическият министър Драгомир Стойнев дори смята, че за първи път рейтингова агенция си позволява да коментира политически ситуацията в страната.
Всъщност “Стандард енд Пуърс” не са направили нищо по-различно от това да оценят обективно къде се намира България. Просто са констатирали, че въпреки макроикономическата стабилност политическата ситуация е нестабилна, а растежът е твърде малък.

Но пък има и други измерители за това как гледа външният финансов свят на България – застраховката срещу риск от фалит на страната. Тя изобщо не помръдна след съобщението на “Стандард енд Пуърс”. Което показва, че професионалните инвеститори в чужбина не смятат, че ситуацията се е влошила.

От София до морето все по асфалт

Лошото на големите инфраструктурни обекти (освен че струват адски скъпо) е, че строителството им обикновено се точи в продължение на няколко управленски мандата. Един политик може да е допринесъл страшно много за градежа на магистрала или мост, но лентата да пререже някой друг.
Както се случи с магистрала “Тракия”. Почти четири години слушахме и гледахме как Бойко Борисов довършва 40-годишните усилия да се направи магистрала между София и Бургас. Но по стечение на обстоятелствата лентата бе прерязана от правителството на политическите му противници. Е, не съвсем – една седмица преди тържествената церемония група високопоставени гербаджии и депутати от Бургас си спретнаха тяхна церемония и “откриха” магистралата.

Не може да се отрече, че през 2013 година България се сдоби с още едно дълго чакано съоръжение – втория мост над Дунав. Той пък се изгражда в продължение на 6 правителства – 5 редовни и едно служебно. И накрая лентата бе прерязана от двама работници.

Иначе ефектът и от двете начинания е безспорен. Пътуването между столицата и морето бе съкратено на 4 часа, при това е далеч по-безопасно, отколкото преди. Дунав мост 2 съкращава значително пътя за товарите до Западна Европа, която е най-важната част от света за нашия износ.

Енергетиката остава в дълбока криза

Само за една година на поста председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се изредиха шест души. От тях само един беше назначен служебно, т.е. знаеше, че е временно. Останалите или се отказваха от честта да регулират енергийната система на страната, или бяха отказвани.
Постоянната въртележка на ръководните места в най-важните държавни енергийни дружества сама по себе си е показателна за дълбоката криза, в която секторът енергетика остана през цялата 2013 година.
НЕК по признания на енергийния министър Драгомир Стойнев, направени в началото на юни, е натрупала дългове от 1,9 млрд. лв. Сумата е приблизително равна на половината от активите . В края на същия месец Стойнев вече говореше за 2,57 млрд. лв. дългове на НЕК. Все повече икономисти и анализатори предупреждават, че компанията, която държи националната електроенергийна мрежа, е изправена пред фалит. И отлагането му с помощта на правителствени решения и мерки ще става все по-трудно на фона на обещанията за по-евтин ток, давани от политиците и държавния регулатор ДКЕВР.

Дори и да избегне банкрута, компанията може да доведе до фалит производителите на електроенергия, което вече ще е страшно. НЕК дължи на централите над 800 млн. лв. за купения ток и въпреки уверенията на властта, че започва да се разплаща лека-полека, до окончателното изчистване на дълговете със сигурност ще мине доста време. В същото време централите са подложени на натиска на енергийния регулатор, който на три пъти през годината намали цените на тока за сметка и на производители, и на доставчици. В резултат те са принудени да свиват инвестиционните си разходи. Скоро може да се окаже, че тецовете не отговарят на съвременните екоизисквания и трябва преждевременно да затворят.

Безработицата удари 13,8 на сто

Предупрежденията на експертите се сбъднаха. Безработицата в България счупи 10-годишен рекорд, като още през първото тримесечие на 2013 г. достигна 13,8%. За последен път такъв дял от активното трудоспособно население беше без работа през далечната вече 2003 г.
Вярно е, че през пролетта и лятото на 2013 г. безработицата леко спадна и през септември беше 13,1 на сто. Но през октомври, за когато се последните данни, се увеличи на 13,2%. Или казано с други думи, прекарахме цялата 2013 година с рекордна безработица.
Лошото е, че в България непрекъснато се увеличава делът на хората, които са продължително време без работа. Те вече са достигнали 7,6% от активното население. Излиза, че над половината от безработните са такива от много дълго време и има опасност да спрат изобщо да си търсят препитание.

Още по-неприятна е констатацията, че младежката безработица също чупи рекорди, като през юли стигна 19,6%, или 71 хиляди българи до 26-годишна възраст са били без работа. Вярно, не сме стигнали още Испания с нейните 56% безработица сред младите, нито тази в Италия с 40%. Но ако тръгнем да се сравняваме с тези две държави, които са притиснати и от големи дългови проблеми, никак няма да ни стане приятно. Защото в икономически стабилната България, чийто външен дълг е едва 16-17% от БВП, общата безработица е с около 1 процентен пункт по-висока, отколкото в Италия с нейните 146% дълг. По-редно е да се сравняваме със стабилна Германия, където хората без препитание са малко над 4%.

Единственото хубаво нещо по отношение на заетостта през тази година беше, че според експертите безработицата в България едва ли може да се увеличи повече.

Христо Николов, в. „Труд“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Астрономическата есен настъпи у нас в 23.02 часа българско време на 22 септември с есенното равноденствие.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което […]

 

В празничния 22 септември се очаква облачността над страната да е променлива, често значителна. На места, главно в Западна и Централна […]

 

Керамични зарчета от I и II в. пр. Хр., от късния елинизъм, откриха археолози в най-стария град в Европа – „Провадия-солницата“ […]

 
 

към началото