твоята гледна точка
Луксозен патриотизъм
Автор Vnews, добавено на 16.12.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

„Той обичаше шампанското почти толкова, колкото и родината си.”

Греъм Грийн, „Нашият човек в Хавана”

 

Декември 2012 г. Волен Сидеров и Деница Гаджева са си спретнали романтичен воаяж по случай нейния рожден ден в един от най-скъпите хотели в Париж. Там отсядат арабски шейхове и петролни магнати, разкри телевизия СКАТ. Лидерът на „Атака“ и младата му депутатка, с която има връзка, плащали по 1100 евро на ден само за апартамент. За едноседмичния си престой в хотел „Льо Мюрис“ Сидеров платил 14 808 евро.

„Това е част от клеветническата кампания срещу мен” – така Волен Сидеров отговори на въпроса на репортер на СКАТ откъде има пари, за да плати 7000 евро за хотелска стая в Париж. „Глупости, това е гнусна лъжа”, каза пък депутатът от „Атака” Десислав Чуколов. „Защо работите срещу обединението на националистите?”, отговори Деница Гаджева.

Декември 2013 г. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров се е забавлявал в суперскъп хотел в центъра на Париж. Скандални снимки от пролетта на 2012 г. разпространи агенция ПИК. Според Нова тв, от френския хотел „Четири сезона Джордж Пети” потвърдили, че той е бил техен гост. Шестдневният престой е струвал близо 15 хиляди евро.

Два дни по-рано агенцията публикува и снимки на Сидеров от плажа на кубинския курорт „Варадеро”. Пътуването е съвпаднало с рождения ден на Деница Гаджева, която е родена в Куба. Сидеров е на посещение в Китай, но пред Нова телевизия Гаджева обясни, че той може да си позволи да ходи на плаж, защото „не изглежда като тюлена Борисов”. Депутатът от „Атака” Десислав Чуколов” заяви: „Поредната лъжа и гадна инсинуация по наш адрес”…

Дописките от миналия и от този декември си приличат почти като две капки вода. С извинение за клишето, но и в едната, и в другата капка има лукс, любов, парижка връзка, рожден ден, харчене с широка ръка. И тогава, и сега изтеклата информация за романтичните воаяжи на Волен Сидеров в компанията на депутатката Гаджева предизвиква гнева на верния им съпартиец Десислав Чуколов, който се хвърля на амбразурата с викове: „Това е гадна инсинуация и долна лъжа!” или „Това е гнусна лъжа и долна инсинуация!”

Има обаче и една съществена разлика:

Разследването през декември 2012 г. не предизвиква скандал, докато година по-късно снимките на Сидеров се разпространяват с анонса „Суперсензация! Ексклузивни кадри!” Препечатват се, коментират се, депутати от „Атака” се обясняват в ефира на големите телевизии. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дава и политическа оценка за случилото се: „Докато неговите коалиционни партньори приемат бюджета, той се пече на плажа на мафията в Куба – „Варадеро”. А този човек е шеф на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Това е падението на този парламент.”

Макар да е съмнително, че плажуването на Варадеро е най-голямото падение на 42-то Народно събрание, няма спор, че е скандално политик да харчи луди пари за луксозни почивки. Особено когато би трябвало да е в пленарна зала, а още повече – когато е етикетиран като защитник на „унизените и оскърбените”. За воаяжите му не важи нито оправданието, че плаща с лични средства, камо ли пък обяснението, че в Куба националистите са изследвали… „корените на колониализма” (по депутата Илиян Тодоров).

Лично аз обаче съм донякъде съгласна с Чуколов, че операцията срещу Сидеров е долна.

Защо? Ами защото лидерът на „Атака” се е понесъл на крилете на властта, парите и чувството за безнаказаност твърде отдавна. Иначе казано, днес е такъв, какъвто беше и вчера, и онзи ден, и по онзи ден. През всичките осем години, в които присъства в парламента, той е все пред очите ни, с изцепка след изцепка и с клоунада след клоунада. По-важното: изпълненията му бяха насърчавани и поощрявани, в критични моменти получаваше здраво медийно рамо. Беше ухажван, а подкрепата му – високо оценявана. Когато обстоятелствата отредиха от него да зависи парламентарното мнозинство, отново му бе позволено да разтяга до скъсване и без това еластичните граници на общественото търпение.

Онези 297 000 българи, които през 2005 г. вкараха „Атака” в парламента, за да се сбори с „мафията” и „грухтящите прасета”, трябваше да разберат за какво става дума още в мига, в който Сидеров отпраши на почивка към най-скъпия комплекс на българското Черноморие, а сетне получи мерцедес и бодигард от НСО. Ако не тогава, те пак имаха възможност да се уверят, че битката с „прасетата” едва ли ще се състои, когато главният борец смени кожената тужурка със скъп костюм.

Но избирателите на „Атака” не се разочароваха от промяната. Напротив. През 2006 г. за кандидат-президента Сидеров дадоха гласа си двойно повече в сравнение с гласувалите за националистите през 2005 г. Година по-късно те му осигуриха и три депутатски места в Европейския парламент. „Атака” започна дейността си като бедна партия, каза по онова време социологът Андрей Райчев, докато „сега се вижда, че е много добре финансирана, вероятно от определен геополитически център”.

И досега доказателства за това няма, но е факт, че дори когато в миналия парламент ГЕРБ разби групата, а субсидията  последва отцепниците, „Атака” остана в добра финансова кондиция. За разлика от електоралната, която не й предвещаваше влизане в следващия парламент.

Впрочем тъкмо по време на луксозния му престой в „Льо Мюрис”, Сидеров събираше подкрепа едва от около 3.8%. През януари 2013 г. тя спадна и до 1.2%. Добре, че месец по-късно избухна недоволство, което го възкреси за нов живот като народен трибун и водач, та телевизиите започнаха да го показват от сутрин до вечер. Много ясно защо – за да канализира гнева, като в замяна трупа дивиденти за себе си с популистки дъвки за пенсии от 500 и минимални заплати от по хиляда лева.

В крайна сметка Волен Сидеров си изигра добре картите и получи повече от това, което вероятно си е въобразявал: Всички депутати от „Атака“ членуват в по две парламентарни комисии, като 20 от 23-мата заемат ръководни позиции. Изключение правят само трима от най-младите атакисти, но пък други четирима са зам.-председатели на по две комисии. Самият Сидеров оглавява комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.

Важно уточнение: на председателите на комисии се полагат 35 на сто върху основната заплата, която е 2196 лв., на заместниците – 25%, на редовите членове – 15%. Отделно от това те получават добавки за стаж, за научна степен и други бонуси, без да се смятат и безотчетните две трети от основната заплата за „заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности“. Така по груби изчисления месечно за депутатите от „Атака“ отиват най-малко 100 хил. лв. На месец им се полагат и 258 хиляди лева държавна субсидия. Като теглим чертата, партията струва на данъкоплатците около 4.3 млн. лв. годишно…

Онзи ден някой се възмути, че се вторачваме в някакви снимки, докато билбордовете с лика на Волен Сидеров са накачулени из цялата страна. И точно тук е заровено кучето. Пред очите ни, ще повторя, не от днес или вчера се хвърля значителен финансов ресурс за поддръжката на „Атака”. Напълно законно обаче! Нека не забравяме, че на 12 май за партията на Сидеров гласуваха 258 000 души. Не бива да забравяме и това, че „Атака” допълнително си вдигна цената, взимайки за заложник мнозинството. Отново с пълно основание! Че кой би пропуснал подобен шанс?

Да се възмущаваме сега от воаяжите на Сидеров, пък и да наричаме плажуването му на Варадеро „падание”, е откровено лицемерие. Компроматът явно цели обезсилването на „Атака”, след като двама депутати напуснаха ГЕРБ и осигуриха кворум на мнозинството, но едва ли ще е достатъчен, за да „хвърли Волен Сидеров на кучетата” (по Бойко Борисов). Дори може да стане обратното – както каза Явор Дачков, „има нещо симпатично в този епикуреец, който обикаля световните дестинации за сметка на българската глупост”.

Всъщност закрилникът на социално слабите и отчаяните е човек с усет към лукса и към играта (вижте закачливата му снимка със статуята!), който години наред успява да печели доверие. При това единствено на базата на радикалната реторика, ефектния популизъм и вродения си театрален талант. Хомо луденс, който е превърнал играта в своя професия. И малко нещо като Уърмолд – главният герой от „Нашият човек в Хавана”, който го играеше таен агент на английското разузнаване в Куба, докато продаваше… прахосмукачки.

Романът, между другото, е много забавен и става за четене по време на почивка. Това – за сведение на Сидеров, който сега бори колониализма в Китай…

Любослава Русева, в. „Преса“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Всеки, който е подал сигнал срещу политик, магистрат или висш чиновник за подкуп или конфликт на интереси, може да бъде осъден за умишлена клевета. Това беше гласувано на второ четене вчера […]

 

Таксата за битови отпадъци във Варна няма да бъде повишавана през 2018 г. Това съобщи шефката на финансовата дирекция в общината […]

 

Приближаването на висшето образование до нуждите на пазара на труда продължава за втора поредна година. Безработицата сред висшистите намалява, заплатите им […]

 
 

към началото