твоята гледна точка
Шумен – люлка на протестите в България
Автор Vnews, добавено на 05.12.2013 година, в категории: Любопитно, Коментари (0)

Първият мирен граждански протест с политическа насоченост по българските земи, в който не пострадал нито един човек и не бил счупен нито един прозорец, се е състоял в Шумен през далечната 1850 година, показва преглед на печата от XIX век. Обект на недоволство били консулствата на Русия и Австрия в тогавашна Шумла, а случаят предизвикал бяс у чуждите дипломати. „Оръжие“ на протестиращите станали тенджери, тави, менци и джезвета. Този начин на политическо и гражданско манифестиране бил вече европейски хит, особено след революцията през 1848 година. Специфичният пърформанс получил и името „котешка музика“ и бил познат от Берлин до Лвов и от Варшава до Будапеща. За разлика от първата бира, първия театър, първия оркестър, първото честване на Кирил и Методий и първия публичен дом първият протест в България можеше да остане анонимен и неизвестен, ако не беше запазена дописка в излизащия в Лвов на полски език вестник „Газета Народова“. Описаната от дописниците случка станала през 1850, когато в Шумла интернирали приютените първоначално във Видин полско-унгарски емигранти начело с Лайош Кошут и Юзеф Бем. Заради близо 6-те хиляди бунтовници от неуспялата унгарска революция Австрийската империя и Русия отворили в Шумен консулства. Хем да ги държат под око, хем да помогнат за по-бързото им екстрадиране като врагове на австрийския и руския императори. Консул на Виена бил генерал Франц фон Хауслаб, а полковник отстоявал интересите на Москва.  Губернаторът на Шумла в средата на по-миналия Махмуд паша бил „турчин от старо време“. Репортерите го описват като достолепен, закръглен като бъчва, добродушен, наивен. Ядеше, казват, доста много, спеше още повече, а в останалото свободно време пиеше кафе и пушеше тютюн.  Образованието му съответствало на изискванията на Високата порта от онова време за заеманата високопоставена длъжност – да чете – не знаел нито буква, да пише – още по-малко. Но от време на време се занимавал и с обществени въпроси. Махмуд паша щял да си бъде най-щастливият човек, ако не били емигрантите и генералните консули в Шумла. Не можел да понася московците, не обичал немците, но пък бил благосклонен към гостуващата емиграция. Един ден унгарският генерал от британски произход Ричард Дьон (потурчил се и останал в историята като Куршид паша) решил  да устрои на консулите в Шумла „котешка музика“Причина за политическия протест били исканията на австрийския император Франц Йосиф І и на руския му колега Николай І за незабавно предаване на „престъпниците“, намерили убежище в Шумен. Генерал Дьон събрал другарите си със всякаква метална посуда и устроил по едно шествие под павилионите на тогавашните супердържави в града. Свидетели на нововъведението станали всички жители на Шумен. Дипломатите откачили от наглостта. Изпратили своите драгомани (преводачи – посредници между контактите на Османската империя с чужденци) при Махмуд паша да поискат за следващия ден официална среща, на която да внесат протест за поругаване на дипломатическите представителства. Махмуд се попритеснил и наредил да му доведат унгарския генерал и австрийски барон Максимилиан Щайн. Баронът бил приел исляма и служел като Ферхат паша, бил любимец на губернатора и понеже лесно научил турски, му служел и за преводач и съветник. Никакъв по-важен въпрос не се решавал без участието на унгареца. „Кажи ми, моля те, за какво става въпрос с тая „котешка музика“ – попитал директно Махмуд.  Щайн знаел за какво става дума и започнал да обяснява за хита от берлинската революция от 1848 година. Турчинът така и не можел да разбере какво му говорят. „Е как да ти обясня? Освен да ти направя една „котешка музика“?“ – ядосал се накрая Шайн-Ферхат. „Да, да, давай!“ – зарадвал се първенецът. Щом получил разрешение, Щайн докарал в стаята дузина слуги, раздал им тави, тенджери, казани, пищялки, подноси и прочие и като опитен диригент подкарал какофонията. Няколко души, за които не стигнали тавите, изпълнявали вокалите – имитирали котки, кучета, прасета и петли. Османският първенец слушал с изключителен интерес и внимание, поглаждал доволен брадата и тумбака си. Щом оркестърът свършил с парчето, губернаторът наредил всеки да задържи при себе си своя инструмент и да има готовност в същия състав да повтори концерта при необходимост. На следващия ден генералните консули със свитите си и преводачите пристигнали в конака на пашата. Махмуд приел гостите с радост и уважение, а на разговорите поканил и „диригента“ Щайн. Гостите се оплакали от поругаването на дипломатическите представителства от чужденци, които са под протекцията на Турция, и поискали сериозно наказание на провинилите си и недопускане на повторни инциденти в бъдеще. Домакинът изпаднал пред тях в гняв. Обърнал се към Щайн и направил емигрантите на нищо – как можело да не ценят милостинята на падишаха, която им е дадена, и да обиждат височайшите представители на приятелски нему държави. Заканил се, че ще накаже всички най-сурово.  После се поуспокоил и като си поел дъх, попитал преводача: „Колко са убитите при това нападение?“ „Убити?“ – повторил с недоумение въпроса драгоманът – „Няма убити!“. „Машаллах, Машаллах!“ – въздъхнал Махмуд паша. „А осакатените много ли са?“ – продължил.“Никой не е осакатен“ – отговаря преводачът. „Машаллах, Машаллах!“ – продължил губернаторът – „А щетите големи ли са? Мебели много ли има потрошени? Врати? Прозорци?“. „Ама нищо такова няма, но има обидна манифестация, която се нарича „кетти музика“ (котешка музика) – обяснил отново драгоманът. „Кетти музика? – какво е това, че не ви знам всичките французки изобретения?“ – обърнал се към Щайн пашата. Неговият човек схванал накъде бие началството и взел да обяснява както предния ден. Махмуд пак уж не разбрал и сцената се повторила отново, само че този път Щайн щом вкарал при дипломатите своя „оркестър“, бутнал в ръцете на пашата също меден поднос и дървена сопа. Под звуците на котешката музика и смесица от кудкудякания, кукуригания, мяукане и лай дипломатите стояли като поразени от мълния и само от време на време се споглеждали, без да знаят къде са – в конака ли, в лудница ли, а Махмуд бил в екстаз. Най-после османският първенец, който биел с усърдие инструмента си, оставил таблата на земята, а след него млъкнал и целият му бенд. „Хахахаа, туй ли е то „кетти музика“, хахаха, съвършена е!“, разсмял се Махмуд паша, като се държал за корема. „Аз тая музика, – казал султанският наместник в Шумла, бих се радвал всеки ден да ми я свирят. Но, продължил, аз съм друга работа, аз може и да обичам, ама тия господа тук не я харесват, така че на никого няма да позволя да им прави напук и всекиго, който не ме послуша, ще накажа!“Пашата с всичките му характерни за епохата табиети по протокол изпратил  гостите по стъпалата на конака, после се върнал при Щайн и оркестър: „Е, по-добре ли е сега? Не ви стигна една котешка музика, уредих ви още една!“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През нощта ще е почти без валежи и ще има временни разкъсвания на облачността. В повечето райони ще е тихо. Минималните температури ще са между минус 3 и 2 градуса, по […]

 

Всеки ден 11 българчета са били жертви на поведението на недоброжелател в интернет, алармира Труд. Това показват данни на Националния център […]

 

През следващото денонощие, под влияние на средиземноморски циклон, времето в страната ще бъде облачно и с валежи от дъжд, в Северозападна […]

 
 

към началото