твоята гледна точка
Заклинанието „нова конституция”
Автор Vnews, добавено на 01.12.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Някой си бил изчислил, че по света са създадени над 50 милиона закона, за да задействат десет заповеди, божиите. Е, и – задействаха ли ги?

Когато нашият живот започне да обикаля около мъртва точка, някой винаги решава да го задейства с нова конституция. Яне Янев поиска нова конституция. Десни формации настояват за нова конституция. Лидерът на „Подкрепа” Константин Тренчев извиси глас за нова конституция. Февруарските протести скандираха за нова конституция. Културолог препоръча референдум за нова конституция. Евгений Михайлов видя всички, които искат да вървят на запад, не на изток, обединени в Конституционен блок. Цецка Цачева се провикна от Пловдив за нова конституция. В този хор са Петко Бочаров, Георги Марков. Какво поискаха седящите професори, не разбрах. Те държаха в ръка конституцията, защото я харесват или защото не я харесват? Те си знаят, надявам се. Протестът им беше мълчалив, как да кажат, че и ние да разберем.

В национален мащаб заклинанието „нова конституция” е същото, което в личен план е светлото намерение „от понеделник”. Механизмът е еднакъв: не ни харесва това, което е, затова искаме да теглим черта, след която да е различно. В личен мащаб поне е ясно: спираме цигарите, почваме диета, ще учим английски, тръгваме на фитнес… В национален – какво? Не знаем точно какво, но да теглим една дебела черта, след която да не е това сегашното.

Тъй като напоследък на почит са кратките въпроси, да отговорим на въпроса КОЛКО. Колко време ще ни отнеме създаването на нова конституция? Тя трябва първо да се напише. Беше съобщено, че тук-там това вече се прави. Проектът за нова Конституция се разглежда не по-рано от 2 и не по-късно от 5 месеца след внасянето му в Народното събрание. Следващата стъпка е най-малко 160 депутати да гласуват „за”свикване на Велико народно събрание, а президентът да насрочи избори  в 3-месечен срок след решението на Народното събрание. Великото народно събрание започва работа, то приема  новата Конституция с мнозинство от двете трети от всичките 400 народни представители на три гласувания в различни дни. Следва обнародване на решението. Последно: президентът разпуска Великото и насрочва избори за обикновено народно събрание. При спазване на задължителните срокове в някои от етапите, т.е. без да се нарушава закона, цялата тази работа може да продължи както малко повече от половин година, така и малко по-малко от две години. Това ще е време на война в една държава, която повече от всичко има нужда от мир.

КОЙ разглежда проекта за конституция и гласува за свикване на Велико народно събрание, което да я превърне в новия основен закон на държавата? Както беше казано малко по-горе, народното събрание. Да, точно това народно събрание, в което са представени четири политически сили, една от друга по-несъгласни по всички въпроси. Да, точно това народно събрание с председател Михаил Миков, доскорошен заместник Христо Бисеров, крепител Волен Сидеров и опозиционер Бойко Борисов. Тези хора не ви харесват, искате други хора с друг морал, затова и настоявате за нова конституция? Имам лоша новина за вас – ТЕЗИ хора ще пишат, обсъждат и приемат тъй мечтаното от вас ново устройство на държавата.

КАКВО искаме да има в тази нова конституция, което толкова много ни липсва в досегашната и я прави пречка за развитието? По време на февруарските протести избухна въодушевлението да направим конституция по примера на исландците – по интернет.

На няколко места започнаха да се пишат чернови. Колко сериозно е това начинание личи от „проекта”, събрал предложения на участници във февруарските протести, в документ от 47 страници. Там например

се предлага:  „Чл. 19, ал 2. Финансовото и банковото дело са елемент на националната сигурност и обслужват националните интереси. Не се допуска разкриване на частни банки и лихварски институции. За всички кредити лихвеният процент е върху

кредитната сума, а не годишен лихвен процент и не може да надвишава 10 пункта от стойността на главницата.” Пак там се казва, че на държавата се забранява да ползва външни кредити и други екстравагантности, които моментално зачеркват като подходящ за нас примера на исландците.

Ето кои са на практика по-сериозните промени, предлагани във времето от по-сериозни играчи на политическия терен. Промени в президентската институция – с нюанси от увеличаване на правомощията до ултимативното преминаване към президентска република. Както и да се премахне декоративната фигура на вицепрезидента. Промяна в институцията главен прокурор – да се избира от парламента, а не да се назначава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. Да се премахне парламентарната квота при избора на Конституционен съд. Промени в парламента: да стане двукамарен. Освен това: ново райониране на местното самоуправление. Всяко от тези предложения виси само за себе си и не е в логическа връзка с никое друго. Всяка партия или личност, която е застанала зад някоя идея за промяна, е безразлична към останалите идеи. Народът – към всички.

Не, не съм права. Има едно предложение, което намира отклик у гражданите – бройката на депутатите да бъде намалена до 120. Ако има в момента национално съгласие поне по един въпрос, то той е, че депутатите трябва да се намалят наполовина. Не влизайте в спор по този въпрос, защото той би протекъл така. „Стигат ни 120 души. Дори по-големи държави са с по-малки парламенти от нас.” Да, има такива примери наистина, но разбирате ли, че намаляването на депутатите означава всъщност намаляване на народното представителство? „Какво пък значи това? Те не са

никакво представителство, какво като го намалим наполовина?” Ами това означава, например, че в листите ще влизат само най-преданите на лидера хора, най-послушните. Колкото е по-голяма бройката, толкова е по-голям шансът в парламента да попадат хора, които работят не само за лидера, но и за избирателите. „Ааа, не, не го вярвам. Не съм съгласен да хрантутим 240, защото можело един-двама от тях да са свестни. Трябва да ги резнем, само така можем да ги накажем, да ги стреснем.” И т.н. в този кръг.

Имайте предвид, че това е най-достъпното за проумяване от суверена предложение за промяна. Ако по него всеки рационален аргумент се оспорва рязко емоционално, какво да говорим за другите.

КОГА трябва да направим новата конституция на Република България? Не точно сега. Още по-ясно: само не и сега. Веднъж вече я направихме по-рано, отколкото бе разумно. Започнахме прехода с една година безвремие, за да създадем конституция, в която алинеите бяха съобразявани с възрастта на Тренчев, с това , че Пирински е роден в Ню Йорк, а Луканов в Москва и първото им гражданство не е българско. През това време Унгария, Полша, Чехия устройваха новия си живот, а ние тук се наддумвахме за личности, не за демократични идеи. Как ще бъде устроена съдебната система, за да стане независима и работеща, беше по-малко важно от това да се заключат портите на президентството пред отделни личности.

Обстановката сега е дори по-възпалена, отколкото през 90-та. Странно е, че решихме да оправяме това място, във време, в което двама души дори вода не пият заедно, с приемане на основен закон, за който се иска две трети съгласие. Ако имахме съгласието, ние можем да променяме и без нова конституция. Чл. 158 от сегашната ни казва, че ни трябва Велико народно събрание само за: приемане на нова конституция, изменение на територията на Република България, решаване на въпросите за промени във формата на държавното устройство и на държавното управление. В останалите случаи ни е достатъчно квалифицирано мнозинство от обикновено Народно събрание.  Някой някога да е поискал от Конституционния съд конкретно тълкуване какви точно промени

може и какви не може да нанася в конституцията обикновеният парламент? Ако партия имаше делово намерение да внася промяна в основния закон на държавата, тя би трябвало да започне с подобно изясняване. Истината е, че никой в момента не е докрай сериозен в изявленията си за потребността от нова конституция и не е твърдо решен да го прави.

ЗАЩО тогава толкова много гласове за пренаписване на основополагащия закон? Да искаш такава основна промяна те прави някак утрешен, или поне те изхвърля от кръга от днешните заподозрени и вчерашните виновни. Когато големият гняв е срещу статуквото, искането за нова конституция е кресчендото в общия хор срещу статуквото. Такова искане те обозначава, маркира. Прави те да изглеждаш като човек, който знае някаква тайна рецепта за лечение на обществото, която не е достъпна всекиму. В голямото надцакване пред избирателя „нова конституция” е коз, който звучи като „ново бъдеще”. Ново бъдеще без олигархия, без безнаказаност и други такива народни мечтания.

Спомняте ли си с какъв аргумент ние първи сред бившите социалистически страни се договорихме на Кръглата маса да пишем конституция? Имате ли спомен защо тогава толкова бързахме, че емоционалните аргументи удавиха рационалните? Ето я причината: за да не позволим на социализма/социалистите  да се върнат. Е,и?

Веселина Седларска, reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През нощта ще е почти без валежи и ще има временни разкъсвания на облачността. В повечето райони ще е тихо. Минималните температури ще са между минус 3 и 2 градуса, по […]

 

Всеки ден 11 българчета са били жертви на поведението на недоброжелател в интернет, алармира Труд. Това показват данни на Националния център […]

 

През следващото денонощие, под влияние на средиземноморски циклон, времето в страната ще бъде облачно и с валежи от дъжд, в Северозападна […]

 
 

към началото