твоята гледна точка
Следваш безплатно в 250 немски ВУЗ-а
Автор Vnews, добавено на 19.11.2013 година, в категории: Вести, Коментари (0)

Въпреки масираните рекламни кампании около университетите на Острова, държавата, в чиито висши училища отиват най-много българи, по традиция е Германия. Много статистики сочат, че студентската ни общност там е втора по брой от всички чужденци. Повече от нас в немските вузове са само китайците.

Още през Възраждането и в първите години след Освобождението много заможни българи изпращат децата си да учат в немски университети. Някои от тамошните висши училища съществуват дори още отпреди откриването на Америка. Което говори не просто за качество на висшето образование, а за традиция, която други университети трудно биха достигнали в съкратени срокове.
Българчетата, които избират следване в Германия, освен от качеството са привлечени и от факта, че то е безплатно. За разлика от Англия, чийто избор почти автоматично означава да започнеш живота си, затънал в студентски заеми, в около 250-те немски държавни университети се плаща само административна такса. Само в една провинция – Долна Саксония, образованието в държавен университет е платено, като цената му е около 500 евро на семестър. Дори и тази сума обаче ще отпадне през учебната 2014 -2015 г.
Административните такси, които се плащат в университетите, достигат до около 300 евро. И колкото по-висока такса, толкова по-добре, пояснява Момчил Костов, консултант от „Дарби“. Причината е, че тези суми покриват не само доста от услугите за студенти, които предоставя университетът, а в някои случаи и картите за градски транспорт. Става дума обаче само за бакалавърските програми – магистърските се плащат и цените им зависят от много неща. Например от това дали програмата е съвместна и с друг чужд университет.
Поради липсата на такси обаче в Германия няма и особено много стипендии
Някои от университетите отпускат такива, но най-често за бъдещи магистри. Стипендии се дават и от различни държавни агенции, както и от някои организации. Част от тях обаче са политически обвързани, така че внимавайте кой ви предлага финансиране на обучението. Най-много стипендии дава организацията DAAD, като кандидатстването за тях е отделно от това за университета.
Самият избор на висше училище в Германия е нещо доста сложно, защото автономията там е много силна и всеки ВУЗ има собствени изисквания при приема. В някои случаи правилата са различни дори за отделните катедри на университетите и именно това затруднява най-много студентите. „Има случаи, когато студентът не е видял някаква обикновено подточка в изискванията за кандидатстване и именно тя го препъва“, казва Бистра Илиева, собственик на „Дарби“. За около 80% от програмите документи се подават до 15 юли. Някои от останалите, за които има изпит или допълнителни изисквания, изтеглят срока по-рано. Ако кандидатстваш за специалност, за която се иска да дадеш портфолио, дедлайнът може да се окаже още през февруари-март.
Проблемът с ранните срокове обаче е в това, че много малко от немските университети са готови да те приемат само на базата на академична справка за успеха, а искат диплома. Българските абитуриенти обаче вземат дипломите си едва в началото на юли. За сметка на това обаче немските висши училища предлагат друго улеснение – кандидатстване два пъти в годината. Освен от зимния семестър можеш да започнеш следването от летния. Задължителна част от кандидатстването е мотивационното писмо. Студентите могат да подават документи в неограничен брой университети, като изключим регулирани специалности като медицина и фармация. При тях можеш да избереш само до пет висши училища, в които да подадеш документите си. Важно е да се знае, че за медицина изобщо няма смисъл да се пробваш, ако успехът ти от училище е под 5,90 – 6,00. В допълнение се държи и изпит, който много често се полага не онлайн, а в Германия – тестове по химия и биология, както и тест, който определя потенциала ти. „Самите въпроси не са много трудни, но са трудно зададени. Ако проумееш какво се крие зад формулировката, след това решението е лесно“, разказва Момчил Костов. Медицина, фармация и стоматология са едни от специалностите, за които българите се тълпят, разказват още консултантите. За много от тях специално се изисква ниво C2, което е най-високото ниво от Европейската езикова рамка. Освен това много търсени са компютърни и инженерни науки, право и архитектура. По-малко интерес има към бизнес специалностите. Съществува обаче и изключение – една конкретна икономическа специалност, която дава диплома на много високо ниво и отваря много врати. Това е BWL, която най-общо може да се преведе като бизнес администрация, но е „Мерцедесът“ на специалностите от този тип и се търси много, включително от българи. За сметка на това българите търсят често икономически специалности в Германия, които се учат на английски – например международен бизнес. Особеното на немското висше образование е в това, че първата година е определяща за това оставаш ли в университета
Краят на първи курс е филтърът който казва дали ще продължиш да учиш. Затова консултантите съветват поне през тази година младежите да не се опитват да подпомагат издръжката си, съчетавайки учене и работа, и семейството да се подготви финансово да издържа изцяло студента поне тази година. Иначе младежите имат право да работят, както и останалите си връстници от Европа, не повече от 20 часа седмично по време на семестъра. С падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 студентите ще имат много повече възможности да си осигуряват препитанието. Интересното обаче е, че едни от най-добрите работни места са в самите университети. В повечето от тях голяма част от административната работа се върши от студентите, разказва Момчил Костов. Ако учиш в приложна специалност, задължително имаш и практика, което в някаква степен ти помага да си осигуриш и първото работно място. Като се има предвид, че безработицата сред висшистите в Германия е под 2%, повече от ясно е, че много от нашите студенти предпочитат да останат там и след завършването. Издръжката на студента в Германия зависи от града, който сте избрали.
Варира от 500 до 1000 евро като рекорд по скъпотия държат Мюнхен и Франкфурт. В Берлин може да се оправите и само с 800 евро месечно. Общежитията не са към университетите, а към различни студентски организации и мрежи, и цената там е от 100 до 500 евро. При всички положения обаче са по-евтини от варианта да живееш на квартира. Цената им варира в зависимост от това дали стаята е самостоятелна, дали имаш собствен санитарен възел и други удобства.

Езиковата ваканция е плюс

За да кандидатстваш в Германия, освен диплома ти трябва и удостоверение за владеене на езика. Всички немски гимназии издават документа DSD. Ако не учиш в такава, ти трябва диплома DAF, която може да се получи и след курсове в Гьоте институт. Има обаче и възможност още в България да се вземе диплома за немско средно образование ABITUR, която е огромно предимство. Такава може да се получи в Първа немска гимназия например, но само от най-добрите ученици. Те биват обособени в така наречения „лайстунг клас“ на сравнително ранен етап – около X клас. Тези младежи имат и разширени възможности за прием, защото кандидатстват като германски граждани. С българската диплома се явяваш чужд кандидат-студент.
Германия предлага още от училищната скамейка възможности да се запознаеш с образователната й система, като изкараш година в страната и учиш в немско училище, разказва Бистра Илиева. Живее се обикновено на квартира в немско семейство, но цената за една такава година е около 6-7000 евро. Съществува и вариант да проговориш немски, като пътуваш на езикова ваканция в страната. В такива случаи най-оптималният вариант е поне две седмици, като нивото се определя на място./ Стандарт



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През нощта ще е почти без валежи и ще има временни разкъсвания на облачността. В повечето райони ще е тихо. Минималните температури ще са между минус 3 и 2 градуса, по […]

 

Всеки ден 11 българчета са били жертви на поведението на недоброжелател в интернет, алармира Труд. Това показват данни на Националния център […]

 

През следващото денонощие, под влияние на средиземноморски циклон, времето в страната ще бъде облачно и с валежи от дъжд, в Северозападна […]

 
 

към началото