твоята гледна точка
Поколението на омразата
Автор Vnews, добавено на 15.11.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Учител по литература си направил следния експеримент – накарал учениците си да пишат по темата за бежанците на базата на Яворовото „Арменци“. Който иска – за стихотворението. А който желае – есе. Най-интересното дошло после – оказало се, че младите хора, които са поначало толерантни, състрадателни и отворени към бежанците, са онези, които до един се канят да кандидатстват в европейски университети. Онези, които били готови да препречат границата едва ли не с телата си или поне всяка вечер да бият по един подозрителен субект пред „Баня башъ“, до един били деца, които смятат да живеят тук.

Естествено, експериментът е проведен в един клас и не представлява представително проучване. Само че, ако поне донякъде е знаков за нагласите на децата ни, става доста притеснително какво ще представлява държавата ни утре. Мнозинство от отчаяни ксенофоби, съжителстващи с повече от 1/3 ромско население, до колкото го докарват демографските прогнози на различни институции.

Арена за отчаяни битки на тема „българското“

видяно във възможно най-уродливите му форми и прояви. Не като повод за гордост, а като повод да не допуснем чуждото на своя територия. След двадесетина години онези, които са отворили сърцата си за света, май така или иначе ще бъдат в Европа. А България вероятно отново ще бъде най-мрачното кьоше на континента, раздирано от омраза и разединение, както традицията повелява не от вчера.

И в това няма нищо чудно – достатъчно е да погледнем младежката база на националистическите партии, за да видим за какво става дума. В много от тях виждаме деца, като правило без добро образование, израсли предимно в недоимък и нямащи никаква перспектива да се измъкнат от това положение, към което са закрепостени от самото начало. Развяващи знаме с Ботев и Левски, за които не знаят почти нищо, защото все намират начин да пропуснат уроците по история. В училище кретат около тройката, но намират себе си единствено в агитката – все едно дали е футболна или националистическа. Достатъчно е да се вее знаме и да има кого да бием. Тъй като нито образованието, нито семейството са се постарали да им създадат някаква идентичност, те я търсят в тълпата – жадна за кръв, за бой, за себеидентифициране посредством отхвърляне на различния. На всички нива. Нито държавата, нито обществото ни имат какво да им предложат – те чувстват себе си

по-чужди на обществото от всеки бежанец

дошъл с надеждата страната ни да му бъде обикновена „гара Разпределителна“, преди да продължи на запад. Защото те живеят на гара Разпределителна. И мразят онези, които идват на нея някъде отвън. Самоубеждават се, че гарата им ще бъде по-хубаво място без цигани, без бежанци, без турци, без арменци, без… абе, няма край след многоточието. Искаме да си живеем тук сами – макар че, ако няма чужденци, които да набием, може пък да ни стане малко скучно?

На Женския пазар се продават долнища на анцузи в бяло, зелено и червено по двайсетина лева парчето – и ей ти го целия евтин патриотизъм, от който разликата до фашизма е само една крачка. Слагаш анцуга с трибагреника и потника с лъва – и се сливаш с тълпата. Без него изчезваш. Сред тях като цяло не са много младежите, които имат някакви видими перспективи за развитие – все едно у нас или навън. Защото когато имаш бъдеще, мразиш по-малко. Социалното разслоение повече от всичко друго лишава от бъдеще тези деца и с лекота

ги превръща в „младежкия авангард“ на партии

които се хранят от омразата. Които ги пращат да прогонват чужденци, да се бунтуват срещу роми, да замерят джамии и да „освобождават“ университети, защото така или иначе винаги става дума за битка срещу различния. Деца, които хвърлят камъни към чуждите храмове, но едва ли имат такъв, който да чувстват свой. Деца, които се чувстват силни само когато издевателстват над нещо, което не прилича на тях. Сред тях има електорат не само за една неонацистка партия. И поне в момента няма разумна сила, която да се противопостави на този процес, с който вече е започнало израждането на нашето „утре“. То дебне в задния двор – при нещата, които предпочитаме да не си казваме на глас.

Стела Стоянова, Standartnews.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През нощта ще е почти без валежи и ще има временни разкъсвания на облачността. В повечето райони ще е тихо. Минималните температури ще са между минус 3 и 2 градуса, по […]

 

Всеки ден 11 българчета са били жертви на поведението на недоброжелател в интернет, алармира Труд. Това показват данни на Националния център […]

 

През следващото денонощие, под влияние на средиземноморски циклон, времето в страната ще бъде облачно и с валежи от дъжд, в Северозападна […]

 
 

към началото