твоята гледна точка
Ами ако Мария не беше русо момиче?
Автор Vnews, добавено на 28.10.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Село Ливанатес, Гърция, 2011 г.
Попадам там, в търсене на един от сериозните посредници в продажбите на български бебета. Той е българин, известен като Асото. Според българските служби има европейска заповед за арест. Според гръцките разследващи е задържан в България.

Знам, че в предишни години е организирал ферми за бременни. Там, в апартаменти и мазета, ромки от Ямболско, Сливенско и Бургаско са изкарали последните месеци, преди да родят и продадат децата си. Всички те са родили в болницата на град Ламия, постъпили по спешност, за да не бъдат върнати, а престоят и необходимите документи са плащани все от Асото и неговата жена. После децата са предавани на “осиновителите” след съдействие на адвокат и нотариус. Според МВР купувачите дават над 20  000 евро за момче и 18 за момиче.
“Първо

продадох
две мои деца

после започнаха да ме търсят жени от махалата, за да им помагам да продадат своите.” Това е разказът на Асото от Сливен. Намираме го в Ливанатес, не знае, че го търсят. Спрял е да се занимава с бебета, защото малко е полежал в затвора. В селото помнят лъскавия му период и всички го знаят като “Асото, който продаваше деца”. Намираме го вече обеднял, живее насред полето в една помпена станция. Казва, че преди повече от 10 години е въведен в бизнеса от Петко. А Петко го запознал с адвокатката Таня. От тримата, само Асото е лежал в затвора заради бизнеса с деца, макар и за кратко.

За първи път чувам за Петко и го търся за разговор през 2002-ра. Изненадвам се, когато през 2011-а журналистическото ни разследване отново ме води при него. Той е все така свободен. И е забогатял. Никой не го търси за нищо. Освен екипа ни. И днес е така. Все още и в Гърция, и в България, легендата, че изкарва парите си от маслини, хваща дикиш.

Бебе вместо
кредит

Излязох от болницата и изнесох детето в сак”, разказва ромка от Ямбол как си е тръгнала от болницата в Ламия. Когато я намирам в махалата, тя държи в ръцете си поредното бебе. Изненадвам се, че е албинос, но знам, че не е невъзможно и не се задълбочавам в цвета на кожата. Чувам обаче нещо, което помня и днес. Жената казва, че с мъжа  решили да продадат петото дете, за да си оправят къщата.

Къща е силно казано, а и в крайна сметка не успели да направят дори външна тоалетна. Не тъжат за детето. Бащата Димитър още е гневен, че не взел обещаните 5 хиляди, а само 2. Тази история се повтаря десетки пъти. Разбирам, че децата са поминък, потребителски кредит, вноски към лихвари. Откуп. Децата са валута, а на властите не им пука много-много от това. Всички по веригата (освен адвокатката Таня) са роми и никой не се идентифицира с тях. Те не са Ние. Ресто.

Стотици бебета потъват в Гърция след надлежно оформена документация по раждането и никой повече не се сеща за тях. Освен ако като Мария (Станка), не се окажат съмнително бели.

Преди няколко години едно отвличане в ромската махала в Сливен минава незабелязано. Оказва се, че поводът е продадено дете в Гърция. Сделката е направена, жената и посредниците са взели парите, но бебето се оказва болно от сифилис. След 6 месеца измамените клиенти си искат парите обратно и връщат детето.

Адвокатът и организаторът на най-високо ниво дават да се разбере, че гафът трябва да бъде изплатен. Знае се със сигурност, че български сводници са участвали в продажбите на бебета в Гърция, родени от проститутки, забременели по случайност.
Службите в Атина и Солун са лаконични, че този престъпен бизнес се разследва трудно, особено на ниво община и адвокати.

Гр . Лариса, 2013 г. Гледам по телевизията как светът и най-вече Гърция открива с изненада, че има бизнес с деца.

Поводът – 5-годишната Мария (Станка), която е руса. Спекулациите, че може да е отвлечена, събират най-мощните медии в малкия град. Американско семейство “познава” изгубеното си дете и историята става значима. Говори се за търговия с органи, отвличане, експлоатация.

Мимоходом се споменава, че момичето е “върнато, защото е кривогледо”. Но никой не задълбава в темата за “осиновителите”. Става ясно, че 10% от децата, родени миналата година в Ламия, са от български майки. Къде са отишли, никой не казва. Няма и въпроси.

В България темата се отразява шумно. И публично звучи тезата: По-добре Мария да си остане в Гърция. Тук майка  не може да си преброи децата и живее в мизерия.

Ако бизнесът с бебета допуска ромите, то забранената, но практикувана търговия с яйцеклетки забранява малцинствата като донори. Покупката на родено дете е най-ниското ниво в бизнеса. Следва покупка на донорска яйцеклетка, която може да бъде оплодена с донорска сперма и да се превърне в чужд ембрион, който да бъде износен от жената като свой.

На това ниво се търсят млади, здрави, бели жени. Обикновено – бедни. На година една ромка може да износи и продаде едно дете. За една година, след необходимата стимулация, само една жена може да “дари” три пъти по 20 свои полудеца. И половината да се превърнат в хора, пак е противоестествено и прилича на производство. Донорството, при строго следван регламент, е законно. Ако се спазват правилата, донорката не трябва да взема пари, да е до 34 години, абсолютно здрава и да е родила поне едно свое дете. Такива желаещи да дарят почти не се намират.

В най-евтиния случай изцяло чужд ембрион струва 11 хиляди лева. Така, преди въвеждането на възрастова граница, 62-годишна русенка роди близнаци и прескочи двукратния отказ на социалните и психолозите, да  разрешат да си осинови бебе. С 11 хиляди лева жената успя да се сдобие с две, като по-късно едното почина.

Само у нас, по данни на инвитро експерти, 40  000 двойки имат нужда от яйцеклетка. 300 са тези, които даряват. В България е забранено чужденци да ползват донорски генетичен материал, за да се избегне инвитро туризмът. Но по разкази на участници е доказано, че срещу 450 евро българки, рускини и украинки зареждат с десетки яйцеклетки инвитро клиники в Гърция. Гърция е единствената страна в ЕС, в която е разрешено чужденци да си купуват яйцеклетки и ембриони. Тези чужденци искат бели деца. Така бедни, млади, но неясно в какво здраве момичета, бълват свой генетичен материал.

“Не съм се замисляла какво ще стане, ако някой ден видя срещу себе си свое дете, родено от друга жена. Не съм си давала сметка, че моите 80 яйцеклетки могат да бъдат десетки мои полудеца”, разказва Нели и продължава: “Какво направих с парите ли?! Нищо.”

Нели е омъжена, бяла жена, от Софийско, която години наред е подпомагала семейния си бюджет с продажба на черно на свои яйцеклетки в Гърция. И други като нея разказват, че не са минавали задължителните медицински прегледи и че този бизнес поглъща всичко. Минали по пътя разказват, че има жени, отхвърлени от донорски програми у нас поради заболявания, които безпроблемно са продавали гените си в южната ни съседка. Над 10

яйцеклетки
за 450 евро

А от другата страна за тази партида плащат три двойки по 8 000 евро. И не знаят какво получават. Според разследвания, в Гърция проституиращи момичета са принуждавани от сводниците си да дават яйцеклетки.

Тази тема е табу, а табуто има нужда от своята Мария (Станка). Митовете ще се развенчаят, когато някоя руса жена, ползвала донорски материал, роди дете от друга раса. Напук на обещанията купеното да прилича на нея.

През 2006 г. в Нотингам вече има прецедент- раждат се две различни по цвят близначета – сестрички с бяла и черна кожа. Шансът това да се е случило по естествен път е 1 на 1 000  000.

И да не забравяме, че все пак става въпрос за покупко-продажба на хора. Независимо от хуманните етикети, с които този бизнес е облепен. Не е добре да приемаме, че продажбата от бедност е обяснима, а криминалното придобиване на поколение – право на родителство.

МИРОЛЮБА БЕНАТОВА,

специално за „ТРУД“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Нотариусите ще бъдат задължени да докладват в общините какъв данък е платен за всяка сделка с недвижим имот или моторно превозно средство. В 7-дневен срок те ще трябва да уведомят какъв […]

 

За първи път през октомври повишението на цените на пшеницата в края на лятото се отрази чувствително върху инфлацията, която на […]

 

България няма да участва на песенния конкурс Евровизия. Поне в следващото му издание, което трябва да се проведе в Израел. Това […]

 
 

към началото