твоята гледна точка
Седмицата: Думи и камъни
Автор Vnews, добавено на 14.09.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Между камъните тази седмица археолози изкараха нови доказателства, че край Варна се е родила цивилизация. През това време между думите политици търсиха нови камъни, които да ги върнат на върха на хранителната верига. Общината произведе голямо количество добри новини в бъдеще време, вероятно с надеждата камъните пред вратите й да не се увеличат. Хубавата новина е, че в града учебната година ще започне навсякъде и без размяна на лоши думи и камъни, макар и все така в очакване на трайни решения. Преди първия учебен ден над

40 хиляди лева вече лежат по варненските улици

под формата на пътна маркировка около училища, детски градини и ясли. Сигналът е ясен – мислете за децата, при това не само през първия учебен ден. Думите и знаците обаче засега не дават очаквания резултат – полицейската сводка всеки ден е пълна с блъснати. Не е ясно и каква маркировка трябва да има пред ресорните институции, за да им внуши, че децата не трябва да ходят с по един товар камъни на гърба си под формата на всекидневно разнасяни учебници, тетрадки, помагала и допълнителни екстри. И тази година обаче темата ще приключи с по някое и друго показно претегляне на първолашка раница, а после първолакът ще си я мъкне цяла година. Една от първите сочени причини е липсата на достатъчно място в българските училища, така че да се осигури минимален и разумен комфорт за децата. Подобен сблъсък предстои на първолаците от „Захари Стоянов“.

Сагата с общата сграда засега завърши с реми,

макар и постановено от съда – да се запази миналогодишното положение. Заплахата на родителите да не пратят децата си за първия учебен ден се отложи, а паралелките с първолаци остават седем, всичките с деца над допустимия брой. Резултатите от учебната година ще покажат кой е спечелил и кой е загубил от препълването на класните стаи, дали всички помещения се ползват за каквото трябва и дали радикалното предложение за търсене на нова сграда на математиците ще продължи да изглежда най-приемливо. Корените на проблема обаче останаха и ще го подхранват. Откъм кабинета вече се чуха гласове, че злото било в делегираните бюджети, в което има известни основания. Вместо за решение обаче, идеите им бяха за отмяна, което си е съвсем в духа на партийната стилистика, но не точно в крак с времето. И в детските градини

за пореден път поставиха проблема с храненето,

след като съответната общинска фирма събира все повече лоши отзиви. През седмицата битката беше не само да се намери по-добър доставчик на храна за децата, но и да се наложи решението общината да възлага една обществена поръчка за всички, а не всяка ясла и градина да си назначат още персонал, който да се занимава с отделни поръчки. Темата беше следена с внимание от късметлиите с деца в заведенията. Останалите продължават да чакат новите места в новите ясли и градини. И тази седмица все още имаше отгласи под формата на проверки от скандалното падане на четиригодишния Стефан, избягал от детски център с охрана. Традиционно обаче резултатите не бяха съобщени, за да послужат като ориентир на родителите. Поне Стефан беше изписан от болницата тази седмица, при това в съвсем добро състояние, така че превърна фаталния петък, 13-ти в истински празник за семейството и лекарите. А на девети септември

идейни наследници на първите празнуващи

нагледно показаха защо има съпротива към прикачането на думата „празник” към тази дата. Те я отбелязаха, като по тъмно и по партизански тайно надраскаха на Стената на героите преди Аспаруховия мост портрет на Георги Димитров. В същото време градският лидер на БСП твърдеше на митинга пред Пантеона, че тъкмо заради възрастта си „няма как” една партия с близо 120-годишна история „да не е демократична“. Макар отдавна да е известно, че ценното в годините не е броят им, а поуките от преживяното. Във фаза на натрупване на поуки е ГЕРБ – тази седмица от групата им избяга още един общински съветник. В мотивите си Марина Карапетян твърди /почти като една

Вирджиния, току-що открила, че няма Дядо Коледа/,

че напуска заради съмненията си в безкористието на съпартийците си. Те пък нарекоха ставащото „оздравителен процес”. В опит да катализира още процесите, във Варна пристигна и партийният председател. И ако премиерската версия на Борисов ръсеше тук обидни сравнения и прокоби за града и жителите му, то опозиционният му вариант вече е загрижен, че властта ни пренебрегва за сметка на Бургас и дори призова да протестираме и да бием с камъни строителния министър заради обясненията, че няма да строи магистрала „Хемус” с европари. Камъните обаче варненци вече ги струпаха и процент от тях са именно за Борисов, който лично избра прекия им получател и успешно игнорираше Варна от плановете си през мандата му.

Протестите на варненци бяха други

тази седмица. В Ракитника отново недоволстват от близостта на съоръженията за „Южен поток”, явно убедени, че интересите на децата им трябва да тежат повече от геополитиката и лобизма. В Салтанат зрее друго недоволство – срещу внезапно приетото през миналата година решение да станат част от Морската градина, което сега – с планираната забрана за достъп на автомобили, заплашва и живеещите, и работещите там. Извън еднозначната позиция, че в парк като Морската градина коли не може да има, има обаче много други въпроси – как сега наложената заповед ще бъде приложена за имоти, които са частни от по-миналия век. И защо няма никакви опити за прилагане на същите правила за един истински абсурд като

паркинг с автомивка в историческата част на градината

Казусите, между другото, имат корени, наторявани добре и от предишния кабинет, което не попречи на Лиляна Павлова да нарече Варна „най-ощетена от правителството”. Издигнатият от ГЕРБ кмет обаче не побърза да се съгласи с нея тази седмица. Вероятно защото актуализацията вкара в бюджета на общината около 16 милиона лева допълнително, а обещанията на кабинета са повече от щедри – укрепване на свлачището на „Трифон Зарезан“ и възстановяване на пътя, финансиране на промени в движението на „Кабакум”, по около 8 милиона за булевард „Трети март” и за Двореца на културата и спорта, най-сетне ремонт на централната част на града. При състоянието на държавния бюджет и прогнозите за икономиката ни подобна щедрост не изглежда много реалистична, но пък кабинетът, докато обещава,

да не забравя, че във Варна има още много камъни.

Местната власт, като застраховка срещу нови грамади, вече раздаде първите глоби на сметопочистващите фирми, които през лятото бяха също ваканционно настроени, съдейки по състоянието на контейнерите и кошчетата за боклук. Нещо повече – кметът Портних анонсира варненска война с боклука, като обяви ставащото за първа стъпка в прераглеждане на отношенията между общината и фирмите. В края на работната седмица беше пуснат часовникът и на сделката с новите тролейбуси – с подписването на договора вече вървят сроковете за изпълнение на поръчката и през следващото лято трябва да видим първите нови тролеи, при това платени изцяло с европейски пари от фондовете. За обратното броене при автобусите топката е прехвърлена на правителството, което е обещало

„следващата седмица” да има одобрение

за договора. След серия опити за скандал в „Градски транспорт” с неизвестен автор, ясен стана само размерът на загубите, които дружеството обяснява с намалелия заради кризата брой пътници. Дозата истина в това обяснение обаче челно се сблъсква с автомобилите, които задръстват града и няма как да не напомним за скандинавското тълкувание на общественото благополучие – успешна не е страна, в която всеки има кола, а страна, в която богатите пътуват с градския транспорт. Доста по-сериозно се развиват скандалите във ВиК – регионалният министър Десислава Терзиева оповести във Варна, че вече има „папка”, получена от депутати и предадена на прокуратурата, така че в дружеството да започне проверка. Ясно е, разбира се, че

големият спор е кой да заеме директорския стол,

но ако покрай това се спрат течовете и загубите, варненци поне ще имат полза от кадровите партийни битки. Опитът досега обаче не дава основания за оптимизъм. А и варненската визита на министър Терзиева ще се запомни не толкова с размаханите документи за ВиК, колкото с почти половинчасовото й закъснение за празника на пожарната. Не защото това е рекорд при закъснение на високи гости в „провинцията”, а защото строени я чакаха и наскоро изписаните от болницата пожарникари, гасили цистерните в Езерово. Те не чуха дори дежурни благодарствени фрази от ресорната си министърка, защото след като закъсня, тя си тръгна по-рано, за да не пропусне представянето на новите програми за саниране. Въпреки ентусиазма не само на този регионален министър, българите продължават по принцип да харесват идеята за европейска помощ за подобряване на жилищата си, но

не са никак ентусиазирани от условията,

при които това може да стане. Във Варна, например, досега има подадени 18 искания, като само пет са стигнали до финала. Без отговор останаха тази седмица въпроси като: кой си изми ръцете с варненски полицай, обвинен, че по собствена инициатива е изнесъл списъците на новите партийни членове на ГЕРБ; къде отидоха парите от здравните ни вноски; поевтиня ли наистина токът; дали врътките с миксовете и цените не доведоха до това, че сега стимулираме чуждите производители с изнесения по-евтин ток за сметка на собствения ни бизнес, който работи при по-високи цени. Затова пък политиците направо се скараха за Делян Пеевски, като

всеки викаше „вземете го вие”

След като БСП и ДПС продължиха да си прехвърлят отговорността за решението, което предизвика вече тримесечните протести, накрая Мая Манолова в изблик на странно чувство за хумор предложи „да приемем”, че идеята за назначаването на Пеевски била нейна и да приключим темата, защото и без това вече била остаряла и неинтересна – което по други места си е чисто политическо самоубийство, но тук дори не се класира за новина. Но и въпросът всъщност е друг – с какво Доган и Пеевски държат водещите български политически играчи, та всички ние сме принудени да участваме в подобен водевил. Тази седмица екип археолози, работили край Суворово, представиха находките си, с които доказват, че регионът ни е място, където се е зародила цивилизацията. Към 6 хиляди години по-късно за нас е останала не толкова трудната задача – да подредим ценностите на цивилизацията си. И е по-добре да го направим с думи, а не с камъни.

Светлана Ганчева, Варнаутре.бг

 



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Нотариусите ще бъдат задължени да докладват в общините какъв данък е платен за всяка сделка с недвижим имот или моторно превозно средство. В 7-дневен срок те ще трябва да уведомят какъв […]

 

За първи път през октомври повишението на цените на пшеницата в края на лятото се отрази чувствително върху инфлацията, която на […]

 

България няма да участва на песенния конкурс Евровизия. Поне в следващото му издание, което трябва да се проведе в Израел. Това […]

 
 

към началото