твоята гледна точка
2,5 млрд. евро на година заобикалят хазната
Автор Vnews, добавено на 08.06.2013 година, в категории: Вести, Коментари (0)

Проблемът с данъчните измами е на дневен ред в цяла Европа. ДДС е лесен за администриране данък, но възможностите за търговия между европейските страни, т.нар. вътрешнообщностни доставки, крият различни възможности за злоупотреби. ДДС е изключително атрактивен за укриване не само за легалния бизнес, но и за организираните престъпни групи. След началото на кризата Еврокомисията (ЕК) и Евросъюзът (ЕС) започнаха сериозни мерки, за да разберат колко е мащабът на укрития данък. За Европа се споменават числа между 60 и 100 млрд. евро годишно. Не всичко от тези числа са измами, голяма част са неплатени данъци заради недеклариране или сива икономика.

Всички данъчни администрации в Европа, включително българската НАП и МВР, изчисляват т.нар. данъчна дупка или данъчен недостатък – разликата от събирането на данъка и това, което на базата на БВП трябва да влезе в хазната като данък, засечено с разкритите случаи на данъчни измами. В повечето европейски държави тези числа се публикуват официално – има секретни доклади на спецслужбите и на данъчните служби, и такива, които са за обществено ползване. За България такъв публичен доклад няма. НАП прави подобни изчисления, но те не се публикуват официално.

Оценката от заплахата от организирана престъпност 2010-2011 г. на Центъра за изследване на демокрацията сочи, че у нас има около 2,5 млрд. евро измами от ДДС. Дали това е целият изконсумиран размер на измамата или част от него включва и сива икономика, трудно е да се каже. Това е максималният таван, към който можем да се стремим като допълнителна разкриваемост. Трудно е да се надяваме, че това може да се промени с магическа пръчка и да се надяваме да стане за година или две – има прекалено много фактори. Понеже става дума за организирана престъпност, става дума за устойчиви мрежи, които включват добре мотивирани бизнеси и изпълнители, така и хора от данъчна администрация, от полицията. Това обикновено става на местно равнище и често с политически протекции. Бързо се менят фирмите участнички, т.нар. бушони. Така че не бива да очакваме рязка промяна или чудеса.

Основният проблем не е, че законът е лош, а че се прилага лошо. Една от даденостите, които не можем да променим в дългосрочен период, е ниската мотивираност на данъчните служители и изобщо на контролната система да не участват в корупционни схеми. Преди 3-4 г. правихме изследване на данъчните с въпроса колко трябва да получавате, за да не влизате в корупционни схеми. Над 60 на сто от служителите поискаха доход почти два пъти над текущия. Т.е. стимулите да не участват в подобни схеми са много ниски. Затова не можем да говорим за бързи мерки. Нужни са ключова реформа в администрацията – като начин на стимулиране, на израстване в кариерата, и най-вече перспективност в работата и наказанията за участие в подобни схеми.

Първата стъпка е да се публикуват официални данни за изчисленията, да се дефинират ясно целите на администрацията по отношение на събираемостта. Ако видим отчетите на която и да е администрация, там има само репресивни мерки, които са насочени към отчитане на дейност – много голям брой проверки, без осезаем ефект. Огромният проблем на НАП е това, че администрирането е насочено към предварителния контрол – това, което е съществувало по време на централното планиране. Това е налагане на повсеместен контрол вместо оценка на риска. Имам предвид всеки бизнес, който поиска връщане на ДДС, задължително минава през ревизия, но схемите за източване продължават да съществуват. Т.е. този подход и механизъм е губене на време – и на бизнеса, и на администрацията. Затова трябва да има пълна прозрачност по отношение целите и резултатите от мерки за противодействие – да видим крайния ефект от дейността на администрацията. Той не е налагането на глоба, а събиране на вземанията и налагане на правила това да се прави постоянно. Защото трябва да се види какво се случва в съда – от няколкото акции „Комар“ през годините не стана ясно да са поставени ясни цели и как са изпълнени като резултати. И то резултати, потвърдени от съда, защото всеки е невинен до доказване на противното. И не всичко, което администрацията смята за нарушение, е такова. Ако оттам кажат, че ще правят специфични проверки, това не означава, че големите данъкоплатци ще минат под радара. Ако фирма с оборот 20 млн. направи нарушение, опасността за бюджета е много по-голяма отколкото 100 фирми с по 5000 лв. Затова е важно да се прави анализ на риска, да се каже – ето, това са мигащите червени лампички и ние ги проверяваме. И да се каже какви са резултатите, след проверките и след съдебните решения.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Старахте се да изберете най-хубавите подаръци за семейството и приятелите си, но изведнъж разбирате, че дъщеря ви тийнейджърка вече не иска тези маратонки, а онези. На малкия ви син Дядо Коледа […]

 

Атаката в Страсбург е терористичен акт. Това съобщи полицията часове, след като мъж, който има полицейско досие и криминално минало, стреля […]

 

Изгарянето на твърди горива и дървесина в битовото отопление и автомобилният транспорт продължават да са основен източник на замърсяване на въздуха […]

 
 

към началото