Сляпата неделя взе да закъснява. Българинът масово сключва брак, след като чукне 30 години, показват последните справки на Националния статистически институт, публикувани във в. „Труд“.
За по-малко от 10 години възрастта, на която младоженците тръгват към олтара, се е увеличила с две години. И ако през 2001 г. мъжете са се разделяли с ергенлъка средно на 28 г., сега влизат в брачните окови няколко години по-късно. Жените пък се осмеляват да сложат халката едва след като минат 27. Преди девет години дамите се омъжвали на 24-25 г.
87% от всички минали под венчилото българи пък са прехвърлили 35 г. А преди век Менделсон е звучал за двайсетгодишните.
Близо половината от неженените българи са млади хора между 16 и 34 г.
Затрупани в работа и гонене на кариера, те все по-трудно се осмеляват да създадат семейство и да скъсат завинаги с ергенлъка и моминството.
Дори и жените, които по принцип от малки мечтаят за бяла рокля и пръстен с диамант, тръгват към олтара, след като минат 30 години. Само в скандинавските страни и Словения булките са малко по-възрастни.
Успешната кариера се оказва основна причина за отлагане на женитбата. По-късно халките се надяват и заради липсата на пари. Понякога години са нужни на младите да съберат средства за сватбеното тържество. Други пък чакат идеалния партньор.
Кризата и безработицата отказват все повече млади от сватби и те съжителстват без брак. Затова живеят заедно или на квартира, или при роднините на единия партньор.
Освен по-късно българинът се жени и все по-рядко. За десет години браковете намаляват с 10%. През 2011 г. под венчилото са минали 22 482 двойки. Година по-рано браковете са 24 286 – с 1637 по-малко в сравнение с 2009 г. Над 79% от браковете са сключени в градовете. Така в брак вече са встъпили над 3 млн. и 300 хил. българи.
Малко над 2 милиона от тях живеят в градовете, а останалите – са в селата.
През последните години най-много двойки са си казали “да” в София, Пловдив, Варна, Бургас и Благоевград, а най-малко в областите – Видин, Габрово и Перник.
Във Варна кризата не е повлияла на мераците за женитба. През изминалата 2011 г. са извършени 1394 бракосъчетания, които са с 30 повече в сравнение с предходната.
Напук на кризата продължават да се женят и русенци. Сключените 668 брака през м. г. са само с 2 по-малко от 2010 г., съобщиха от кметската управа. 466 са сключените в Сливен бракове през 2010 г. – със 7 повече в сравнение с предходната година.
Два пъти пък са се увеличили двойките, които живеят заедно, без да се вричат във вярност пред властите. Това са около 576 728 българи, сочат данните от последното преброяване на населението на НСИ. На семейни начала живеят предимно млади българи – между 16 и 39 г. (70% от двойките без брак). При по-възрастните тази формула за семеен живот не е много популярна. В нея обаче младите намират възможност за неангажиращо съжителство, деца и секс.

2012-а – годината на младите

2012-а ще е годината за брак на младите, прогнозира нумероложката Ели Маринова. Сборът от цифрите на новата година е 5 (2+0+1+2) – числото на хормоните и на младостта. Напук на тенденциите 2012 г. ще премине под знака на сватбите при новобранците в любовта.
Най-щастливите месеци за брак са януари, юни и октомври. Първият месец на годината (1), сумиран със сбора от цифрите на годината (5), прави 6 – символ на любовта и семейните ценности. “Шестицата отваря хората за любов. При агресия или силна нервност можем да срещнем и обратната й страна”, предупреди нумероложката. Това може да стане при проблеми от неплатени сметки, непогасени заеми, имуществени спорове… “Когато почукат на вратата, любовта излиза от прозореца”, заключи Ели Маринова.
Юни е вторият универсален месец (номерът на месеца (6), сумиран със сбора от цифрите на 2012 г. (5), е 11, което е 2 (1+1=2). Двойката настройва хората романтично. Под влиянието на сантименталността, еротиката и съблазънта на много млади хора ще им хрумне да се женят.

Октомври също ще премине под знака на шестицата (1+0+2+0+1+2=6) – числото на младостта. През този месец също ще има много бракове.

Това, че 2012 г. е високосна, няма да създаде проблеми на мераклиите за брак. Напротив – ще им донесе любов и съблазън, смята нумероложката.

И тази година кандидат-сватбарите ще търсят щастието в подредбата на еднакви цифри в датата за брака. Сред “заплютите” още отсега са Денят на влюбените 14 февруари и 12 декември, когато се нареждат три дванадесетици (12.12.12 г.). През м.г. комбинацията 11.11.11 г. привлече десетки двойки към олтара.

През годините най-желаните за сватба месеци си остават май и септември. Най-търсено време за церемонията е събота, но все повече млади двойки надяват халките през делничен ден в тесен семеен кръг.
В “окови” – средно по 14 години

Изразът “докато смъртта ни раздели” звучи по-скоро като клетва от приказките, отколкото като реалност. В “оковите” на брака се задържаме средно по 14 г., показват демографските изследвания за последните 7 г. Тенденцията е трайна, което означава, че не само по-рядко надяваме халките, но и по-бързо ги сваляме.
През 2010 г. идва краят на над 11 000 брака – с 650 по-малко от разводите през предходната година. За неуспешните бракове през 2011 г. статистиците още анализират данните. Огромната част от разводите е в градовете (84%). Най-често краят на семейната идилия е по взаимно съгласие. В 1/4 от случаите става дума за несходство в характерите, а при всеки двайсети развод имаме фактическа раздяла.
Най-често бракът си отива във възрастта между 40 и 59 г. Най-много бракове приключват с развод в Литва, Белгия и Чехия. Сравнително по-рядко се разделят в Ирландия, Италия, Словения и Гърция. У нас се увеличават и вдовците. Всеки десети е загубил своята половинка.
Женим се най-малко в Европа
Българите са сред нациите с най-много моми и ергени сред всички европейци.
Словенците и нашенците най-рядко се престрашават да тръгнат към олтара, показват данните на Евростат. У нас халки надяват едва 3,2 двойки на всеки 1000 жители.
За сравнение: в Кипър под венчилото минават 7,9 двойки на 1000 жители, а в Полша – 6.
През миналата година средно в ЕС са сключени 2,3 млн. брака, като в същото време разводите са били малко над милион. С други думи, средният коефициент на брачност в съюза е бил 4,5, а на разводите – 2.
Брак на рафтинг

Менделсон и ритуалната зала отдавна се струват тесни за младите двойки. Много от церемонните вече се правят на открито, а нестандартните хрумвания на младоженците не спират да изненадват.

Двойка от Благоевград избра река Струма и своя любим спорт рафтинга за място на церемонията. Младоженците пристигнаха на брега на реката с лодка, а после се врекоха в любов сред природата. Много от сватбите в града вече се правят на ливадите в местния парк “Бачиново”. Има и малки тържества, дори не се наемат ресторанти, а кафенета, където се черпят в тесен кръг.

Младоженците в Русе хвърлят венец в Дунава за благополучие и след гражданския брак отиват на църква за благословия. Традицията е част от радостния ритуал, с който приключва сключването на брака. Докато трае официалната церемония, венецът се държи над главите на младите.

За да са в крак с модата, от обредния дом в Бургас дори обявиха конкурс за най-романтичен и оригинален сценарий за ритуал. Освен край морските вълни двойките вече ще могат да сключват брак и по стар странджански обичай в Етнографския музей. Сред най-емоционалните церемонии, които помнят бургазлии, е поетичен спектакъл, в който младоженците са главни герои. Сватбата била в казино.

В Пловдив пък често избират фолклорния ритуал “тракийска сватба”. Всички са в носии и танцуват хора.
Елате в страната на вечния ерген

Човек дори и добре да живее, се жени, умело е перифразирал народът завета на Омуртаг. Колкото и да ценим свободата си и да бягаме от брачните окови, все някога сляпата неделя идва…

Така ни възпитаваха бабите ни навремето. Съвременният живот обаче дава нови тълкувания за брака.

Да изкараме едни пари в чужбина, да изкласим в службата и да направим кариера, първо да забогатеем, а после ще се женим – стават все по-популярните оправдания, за да избегнем отиването пред олтара. Все по-малко са онези, които чакат партньора с главно П. Но и тяхното чакане само отдалечава заветния ден някъде в необозримото бъдеще. Все по-лесно става да се живее “на свобода”.

И държавниците ни някак забравиха, че от семейното щастие зависи дали въобще ще има държава. В която да е останал някой заблуден, готов отново да гласува, за да ги избере на власт.

Дошло е време за мерки – някоя и друга социална придобивка, данъчно облекчение или бонус за раждане на деца може би ще свършат работа.

Иначе по-добре да си сменим девиза. Но “Елате в страната на стария ерген” не е много патриотично!

Споделете текущата публикация:

Коментирай