твоята гледна точка
Дигиталната тълпа дирижира мерките в пандемията
Автор: Харалан Александров, “24 часа”, добавено на 25.06.2020 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Заради кризата на авторитети се люшкаме

– един ден страх, на другия – желание да

се веселим, на третия – да махнем някого

Честата смяна на наредбите за носенето на маски в пандемията у нас води до нарастваща несигурност. Но не можем да упрекваме само властта за това.

Хората си дават сметка, че властта откликва на променливите и доста често ирационални мнения в обществото. В общност като българската, в която

авторитетите

много дълго

време са

ерозирали,

да не кажа, че са разрушавани целенасочено в режим на популистка демокрация, общност, в която властта е под много тежка атака, е много трудно да наложиш на големи групи хора определено поведение, дори и когато това е научно обосновано и за тяхно добро.

Илюзия е, че българската държава разполага с репресивния ресурс да принуди хората да правят нещо, което тя смята за важно. Тъкмо обратното – обществото разполага с огромен репресивен ресурс да принуждава държавата да се държи по начин, по който на него му скимне. У нас има огромна група хора, която отрича съществуването на коронавируса. За тях той не съществува и едва ли не трябва да има повече жертви на заразата, за да повярват, че е истински.

Положението нямаше да е толкова лошо, ако не съществуваха социалните медии, които свръховластиха тълпата. На практика дигиталната тълпа диктува дневния ред на обществото и посоката, която вземат актуалните настроения – един ден е страх, на другия – желание да се веселят, на третия – отново тревога, на четвъртия – неистово желание да махнат някого. Управлението реагира на тези настроения, поради което му е изключително трудно да поддържа разумен и последователен дневен ред.

Ставаме жертви на собствената си неспособност да мислим рационално и да действаме последователно. Ние сме едно късно и не много модернизирано общество, в което доверието в институциите, в модерната наука се съревновава с вяра в баячки, броячки, чудеса, с шеметно разпространение на конспиративни теории. В такава хаотична и дезорганизирана среда обикновено ставаме жертва на ударите на живота, един от които е този коронавирус. Просто е чудо, че още при първата вълна уцелихме пътя и успяхме да се справим толкова прилично.

Но с всеки изминал ден става все по-трудно. А всеки следващ удар по управлението ни отдалечава от връщане към рационално управление на кризата. И тук не говорим за политическите, а за научните авторитети.

Когато възникне настроение от типа „Писна ни вече, не искаме повече мерки!

Искаме да ни е

хубаво и

радостно, да си

друсаме чалга,

да си правим абитуриентски балове, да ходим на море, да се държим за ръце и да се целуваме!”, то винаги намира своето лидерство. В случая – в лицето на цяла група хора с научни титли около доц. Мангъров, които казаха: “Живейте си живота и да не ви пука!”.

От другата страна е все по-отчаяният и все по-безнадежден вопъл на здравните авторитети, които пробваха всичко. Казваха ни, че ще се мре, че трябва да се спазва дистанция, че трябва да се държим по-отговорно. Но понеже обществото е свръхдемократично, вместо тези послания да ни принудят да се държим подобаващо в пандемията, станахме свидетели на една спонтанна, стихийна безотговорност.

Властта вижда всичко това, но просто няма ресурс да наложи на хората подходящо поведение. За да го направи, трябва да има авторитет, който обикновено се крепи на повсеместно доверие. Как обаче очаквате

да има доверие,

като всеки ден

осъмваме с нова

порция

компромати

за управляващите? Процесът на саморазрушение в нашето общество е доста напреднал.

Криза на авторитети у нас обаче има не само в момента. Цялата късномодерна ситуация се характеризира с криза на традиционния авторитет. Технологичният напредък, възможността да сме в интернет и всеки да има мнение по различни въпроси, да се осведомява, откъдето му щукне, да съчинява и разпространява псевдонаучни твърдения под формата на конспирации – всичко това е резултат на обстоятелството, че някакви хора са направили компютри и интернет. В момента, в който на широките народни маси бе дадена възможността да ползват тази мощна медия, те започнаха да правят с нея онова, което неуките правят с оръжията – да се самонараняват.

Културното развитие не само в България , но и в целия свят, драматично изостава от технологичните възможности, които дават на тълпата неограничена власт. Това се и случва.

В момента се смята, че всеки, който има достъп до интернет и до фейсбук, знае точно толкова, колкото и професорите. В това отношение са дълбоко подронени самите основания на авторитетите ни.

Авторитетът се базира на йерархия на знанието. Ние обаче я разрушихме. Никой в България не признава, че някой друг знае повече от него.

Разговорът за вирусологията, за трудните политически решения, за нашето обществено здраве и за икономиката е като караница в Еврофутбол – все едно хората си говорят за мачове. Това прави невъзможно осъществяването на всякакви стратегически планове във връзка с пандемията. Превенцията е невъзможна, защото ние отказваме да вярваме на онова, което ни казват образованите хора. В такава ситуация единственият начин нещо да се случи, е да се появят доказателствата за катастрофата на нашата безотговорност. И чак тогава да се притесним, уплашим и да се изпокрием по къщите си.

При такова негативно развитие на сюжета с пандемията у нас настроенията ще се лашнат в обратна посока. Тогава към властта ще тръгнат обвинения, че не е била много строга, след като вече беше обвинена в обратното. Тогава ще се появи лидерство, което ще каже: “Давайте да се прибираме всички у дома, за да не пипнем заразата.” Но това отново ще бъде стихийно движение, а не управлявано от някакво знание. Това ще бъде политика в условия на настръхнала, уплашена, недоверчива и дълбоко разтревожена дигитална тълпа.

Според мен е много вероятно с българската пандемия да се случи това, което стана с режима за вода в Перник. Когато напълниха язовира с вода, проблемите изчезнаха. Очаквам дъждовете услужливо да отминат, да се вдигнат температурите, да дойде сухото време, заразата да позаглъхне. А до втората вълна през есента и зимата дано да сме малко помъдрели.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

На фона на ескалиращите числа заразени с COVID-19 у нас Гърция затвори границата си за български туристи. До 6:00 ч. сутринта в сряда Кулата-Промахонас – единственият граничен пункт, който обслужва трафика […]

 

България и Хърватия вече са част от валутния механизъм ERM 2 след решение на ЕЦБ и финансовите министри от еврогрупата.

„По искане […]

 

Националната служба за охрана е оттеглила искането си за допълнителна защита на сухоземния и морски периметър в парк „Росенец“ в района […]

 
 

към началото