твоята гледна точка
Доказано: Живот до 100 г. за оптимисти и работещи
Автор: 24 часа, добавено на 14.12.2019 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Проучване на български генетици установи особеностите на столетниците у нас. Общото за всички е, че имат ведро отношение към живота. До късните си години работят, “натоварват” мозъка си и общуват. Разчитане на генома на българските столетници откри 4 уникални за света генетични варианта за дълголетие.

Дълголетието е единствената отбелязана точка за човечеството в надлъгването му със смъртта.

И най-смелите футуристи се въздържат да фантазират кога животът ще може да бъде разтеглен до безсмъртие. Ако изключим концепцията от Силициевата долина за пренасяне на индивидуалното човешко съзнание върху вечен нетленен носител. Много преди софтуерните гении и религиите правят подобни внушения на емоционална основа, но засега илюзия за вечност дава само възможността

да надживееш всичките

си съученици с около

1/3 от годините

Постигат го малко хора. Науката допуска, че ако разнищи гените и начина им на живот, ще научи тайната. Тази сладка надежда стимулира генетици от всички нации да попълват с труда си световната генетична банка.

Въпреки че малко се популяризира, българската генетична школа е сред най-активните според приноса си на фона на сравнително малкото средства, отделяни за наука.

Ново изследване на генома на българския столетник осветява неочаквани национални специфики в глобалния чип на “векуването”.

Само 17% от генните

варианти в световната

база данни за

дълголетието се срещат

при нашите столетници,

но открихме 4 нови генетични варианта. Това съобщи водещият на проучването чл.-кор. на БАН проф. Драга Тончева, дм, дбн, ръководител на Катедрата по медицинска генетикa към Медицински университет – София, и главен координатор на Експертния съвет по медицинска генетика към здравното министерство.

Новите 4 генетични варианта имат пряка връзка с ген, наречен FOXО (Forkhead box), който работи в клъстер с други гени и се активира при някакъв стрес – метаболитен, седативен или под действие на други фактори. Той предпазва от инфаркт, инсулт, диабет тип 2, невродегенеративни болести, рак, уточни ученият.

Клъстерът се нарича

геронтом – генна

фабрика за дълголетие

“Когато анализирахме функцията на нашите новооткрити 4 варианта, видяхме, че са свързани с геронтома. Към момента имаме генната фабрика, която съдържа съвкупност от гени, и нашите 4 разновидности се вмъкват и вземат активно участие в молекулните пътища на дълголетието.

Екипът е събрал и подробни данни за начина на живот на достигналите рекордна възраст българи. Навиците им до голяма степен съвпадат с привичките на връстниците им по света. Почти всички са независими от слабост към цигари и алкохол, без принуда следват умереност в храненето, запазват до последно физическа и умствена активност и се отнасят философски към трудностите в живота. Но за разлика от други народи например на масата на българския столетник няма превъзнасяни суперхрани.

Геномът на хората на 100 и повече години се приема за златен стандарт, защото се счита, че съдържа по-малко патогенни варианти, свързани с болести, и от друга страна, е вероятно да съдържа добри варианти, които ги предпазват от заболявания.

Важно откритие на екипа български генетици е, че позитивните и негативните варианти за дълголетието функционират в различни молекулни пътища.

Характерна особеност на столетниците е, че в родовете им дълголетието е много по-често – при 76%, отколкото в останалите фамилии. Това разкрива ключовата роля на генетичните фактори за продължителността на живота. Още по-интересно е, че разликата в годините живот е съществена.

Родствениците във

фамилиите на столетниците

живеят 8 до 14 г. по-дълго

от средното за страната,

разказа ученият. Жените около и на 100 г. са повече от мъжете, но и двата пола запазват физическа ангажираност до преклонна възраст. Дори към момента на срещата с изследователите те спортуват – карат колело, правят гимнастика, разхождат се. Почти всички участват в живота на семейството, включват се в грижи за градината и за домашните животни, пазаруват, почистват.

Но как се откриват кодовете за шифрованата в ДНК тайна на безсмъртието?

“За сравнение на генома на столетниците направихме изследване и на здрави контроли. Тъй като столетниците са малко на брой – в България едва 210 на 7 милиона население, те са рядък феномен. Затова считаме, че незначителна част от младите имат шанс да достигнат такава възраст – обясни проф. Тончева. – За максимална точност на изводите възрастта им е подбрана с голяма дистанция във времето. Взехме за база две групи – контролна, на средна възраст 21 г., и на хора над 100 г. Участниците в групата на младите са преминали през детските заболявания, някои от които завършват фатално, но им предстои да навлязат в болестите на средната и по-късната възраст.” Като важен извод от проучването генетичката изтъква, че при младите здрави към момента на изследването хора се откриват гени, които ще ги предразположат към тежки заболявания.

“Сравнихме екзомите – пълните набори от около 20 000 гена у човека, които дават информация за всички белтъци, обуславящи функционирането на организма.

Установихме, че

в екзома на столетниците

има варианти, които не се

срещат или са изключително

редки в екзома на контролите

Затова определихме тези варианти като позитивни – с потенциал заедно или в някакви комбинации да водят до дълголетие – каза проф. Тончева. – От друга страна, изследването ни доказа, че здравите контроли носят варианти за някои тежки заболявания. Тези хора са здрави на 20 години, но имат предразположение за сериозни здравни проблеми в бъдеще. Като тежки сърдечносъдови заболявания, затлъстяване, болестта на Алцхаймер – все социално значими болести, които доказано намаляват продължителността на живота.”

Учените са доказали у 60-те здрави млади българи, включени в изследователския пул, 5 генетични варианта за алцхаймер, 1 от които за ранно начало, 5 варианта за инфаркт, 20 – за затлъстяване.

На тази база е изкушаващо за неспециалист да направи чисто аритметичен извод, че 50 процента, половината от здравите с днешна дата българи, са бъдещи тежко болни.

Може и да е така, но нищо не изключва при някои от изследваните да има повече от един генетичен вариант за патология. Затова учените не са толкова смели в заключенията за процента.

Данните разкриват проблем и сочат пътя за решаването му: ранна диагностика – скрининг – превенция за постигане на здраве в по-късна възраст.

Прогнозната средна продължителност на живота за родените през 2016-2017 г. българи е средно 75 г. – за жените 78 г., за мъжете 71 г.

Очаква се най-дълго

да живеят хората в София

и Кърджали, а най-малко –

в област Видин

“Международно проучване в 55 държави сочи, че средната продължителност на живота в света ще продължи да расте. За родените през 2030 г. се очаква да е най-висока в Южна Корея, Япония, Франция, Испания. Прогнозите са, че хората в тези държави ще живеят средно 90 г. Докато, за съжаление, за българите, македонците и сърбите животът ще е най-много 78 г., цитира проф. Тончева.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

Търговията в областта на онлайн услугите и стоките крие най-много възможности за намиране на работа след пандемията. Това сочат данни от […]

 
Властта

Съветът на ЕС съобщи, че днес е променил за трети път незадължителния списък на „сигурните“ чужди държави, чиито граждани може да […]

 
Здраве и красота

Те са толкова вкусни и здравословни, но малцина от нас си дават сметка, че някои плодове могат да доведат до чернодробни […]

 
Жълто

Всеки има нужда от почивка, независимо колко обича работата си. Няма по-подходящо време за това от лятото, когато морската вода е […]

 
 

към началото