твоята гледна точка
Карта “Да! За живот!” ще показва кой иска да дари органите си
Автор Vnews, добавено на 06.11.2019 година, в категории: Изборът, Коментари (0)

Карта “Да! За живот” вече ще има всеки българин, който иска, ако нещо го сполети, да даде шанс на други да живеят.

Специално отпечатаните карти са начинът гражданинът да отбележи приживе, че желае да стане донор при евентуален инцидент. Те ще се разпространяват от доброволци на БЧК във всички областни градове до 5 декември.

Готови са

50 хил. карти

Това обяви здравният министър Кирил Ананиев. Той даде старт във вторник на националната информационна кампания, чиято цел е да повиши разбирането и информираността на обществото по темите за донорството и трансплантациите.

Картите приличат на кредитните и може да се поставят в портфейла. На гърба им всеки трябва да напише трите си имена, лице за контакт, телефон и подпис.

Който желае, може да си отпечата и сам такава карта от сайта на кампанията – www.zajivot.bg. Съгласието за донорство, което се изразява с тях обаче, ще служи единствено за ориентир. Крайното решение на този етап остава на близките, уточни министър Ананиев.

В нашето законодателство

сега е

регламентирано

само

декларирането на

изричен отказ

от донорство

Според 52% от българските граждани обаче трябва да бъде точно обратното – хората да имат възможност приживе да декларират изричното си желание. Данните са от социологическо проучване на агенция “Алфа рисърч”, направено по поръчка на МЗ. “Това поставя въпроса за провеждането на сериозен дебат по темата”, коментира здравният министър.

Регистрираните донори и техните семейства да се ползват с приоритет при необходимост от трансплантация – това е една от идеите, която получава висока подкрепа от анкетираните.

Въпреки това обаче социолозите долавят и друга крайност – спад в готовността на българите да станат донори или да се съгласят органите на техни близки да бъдат дарени при евентуален инцидент. Той се измерва с 5% за последните 10 години – от 40 на сто през 2009-а до 35 на сто през 2019 г. Средните стойности за страните от ЕС са 53-55% готови да даряват. 

Данни на

Данни на „Алфа рисърч“

Три четвърти, или 74% от хората у нас биха потърсили възможност за трансплантация, ако се налага. В същото време едва една трета (около 35%) биха дали съгласие да станат донори, а 31,7% биха взели това решение за техен близък.

Това личи и от малкия брой трансплантации, които се правят у нас.

Всяка година от

нов орган нужда

имат между

1000 и 1200 души,

а се правят не повече от 50 трансплантации. От началото на тази година те са 32 от трупен донор и 12 от жив донор.

Само 3,8% обаче са на категорично мнение, че изобщо не е редно да има донорство на органи, което е показателно пък, че липсват крайни негативни нагласи.

Няколко основни причини водят до негативната като цяло тенденция. На първо място, страхът от злоупотребата с органи, както и несигурността у хората дали за един потенциален донор биха се положили всички необходими медицински грижи да бъде спасен. Следва липсата на достатъчно информация, както и

разговори по

темата в

семейството,

които – оказва

се – имат голямо

влияние

“Според проучванията на “Евробарометър” колкото повече се разговаря по темата, толкова повече нараства склонността на хората да бъдат донори. 77% от водилите подобни разговори в семейството си са склонни да дадат съгласие както за себе си, така и за близките си”, обясни Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”. У нас едва 11,8 на сто заявяват, че водят подобни разговори у дома. През 2010 г. са били 22%. 19,1% пък обсъждат темата с приятели. В Европа процентът е 40.

Близо 60 на сто от българите заявяват, че никога не са се сблъсквали с информация, свързана с донорството и трансплантациите. Останалите 40% пък са откривали такава най-често в медиите. Според мнозинството (74%) трябва да се обърне сериозно внимание на това, да се публикува повече информация в официални сайтове и брошури.

Хората искат най-вече да знаят

какви са

гаранциите, че

при инцидент с

човек, декларирал

желание да е

донор, ще бъдат

положени всички

усилия за

спасяването му

и няма да се злоупотреби с доверието му. Както и че органите ще бъдат използвани за нуждаещи се хора. Нужно е повече разяснение къде и как човек може да декларира съгласие или несъгласие за донорство.

30% от българите пък искат да научат повече за историите на вече трансплантирани пациенти, както и на такива, станали донори.

За тази 1/3 от анкетираните, които заявяват готовност за донорство, основните мотиви са хуманността и желанието да се даде шанс за живот на друг човек, както и разбирането, че и на техен близък може да се наложи трансплантация.

“Донорството е

онзи хуманен

акт, който няма

аналог

А трансплантацията е постижение на медицината, което дава шанс за живот. Да увеличим броя на трансплантациите е изключително важна мисия, която всички ние дължим на нуждаещите се хора. Увеличаването на донорите в България, би било добре да стане лична кауза на всеки”, каза министър Кирил Ананиев при представянето на информационната кампания. Заедно с нея на финален етап е и национална програма за донорството и трансплантациите, която ще работи в посока подобряване на дейността на болниците – донорски бази. (виж долу)

Липсата на органи е водещ проблем не само в България, но и в света. Освен от статистиката недостигът личи и от увеличаващия се брой откази, които координаторите по донорство по места получават от близките на пациенти в мозъчна смърт, обясни Кирил Ананиев.

Затова в тази кампания усилията на министерството ще са насочени към максимално предоставяне на ясна и подробна информация – какво точно представлява донорството на органи, кога може да се случи, при какви условия, как се констатира мозъчната смърт. Зад “Да! За живот!” като застъпници на кампанията застават популярни интелектуалци, спортисти, артисти – проф. Христо Пимпирев, Георги Господинов, Петър Стойчев, Невяна Владинова, Силвия Лулчева, Неда Спасова, Койна Русева, Снежина Петрова.

В програмата на студентите по медицина ще влязат дейностите, свързани в донорството

Дейностите, свързани с донорството и трансплантациите, ще бъдат включени в програмата на студентите по медицина. Това предвиждат промени в готвената от Министерството на здравеопазването национална програма за насърчаване на тези дейности.

Освен това ще се организират много обучения за самите координатори по донорство, като се предвижда стартирането на цели програми, обясни шефът на агенция “Медицински надзор” Росен Иванов.

И той, и здравният министър Кирил Ананиев поеха ангажимент за по-добро стимулиране, включително и финансово, на координаторите по донорство, за да се насърчи подаването на повече донори. 

Здравният министър Кирил Ананиев и шефът на агенция “Медицински надзор” Росен Иванов обявиха старта на информационната кампания за донорството. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

Здравният министър Кирил Ананиев и шефът на агенция “Медицински надзор” Росен Иванов обявиха старта на информационната кампания за донорството. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

В момента донорските бази могат да получат до 5000 лв. за поддържането на пациент в мозъчна смърт.

Според Росен Иванов обаче основните проблеми на болниците – донорски бази, са не толкова свързани с финансови трудности, колкото с пренатовареността на анестезиолозите, чийто дефицит се усеща навсякъде.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

В сутрешните часове на места в равнините ще има ниска облачност или мъгла. Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще бъдат между 8 и 13 градуса.

През деня ще преобладава слънчево време. […]

 

Ще преобладава облачна време, дъждът в западните райони ще спира, по-късно и облачността ще се разкъса, съобщават от Националния институт по […]

 

Снегът ни заобикаля. Засега вали само в Алпите, а у нас започва затопляне. Това каза пред БНТ синоптикът Анастасия Стойчева.

„Ще попаднем […]

 
 

към началото