твоята гледна точка
Демографският срив като геноцид
Автор: Д-р Радко Ханджиев, Bulgarian Press Pool-Budapest, добавено на 11.01.2019 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

България е в клинична смърт – топи се с 8 (дори и повече) души на час. През 1989 г. населението ни е около 9 милиона. Според справочника на ЦРУ, към месец юли 2017 г. сме 7 101 510 души. Оценката включва и двата (или повече) милиона, емигрирали в ЕС, САЩ, Канада и други страни, доколкото имената им фигурират в ЕСГРАОН и в избирателните списъци. Сходни данни сочат НСИ, Докладът за състоянието на националната сигурност през 2017г., приет от НС, прогнозата на „Евростат“.

Ясно е, че спрямо 1989 г., 1,9 милиона са намерили смъртта си. Демографската загуба е над 21 %. (За сравнение, изследванията на учени-османисти като Христо Гандев, Бистра Цветкова, Вера Мутафчиева, сочат между 1/3 до ? демографска загуба през стоте години следосманското нашествие). Или, темпът на загуба на българския генофонд днес е най-малко 2 пъти по-ускорен от темпа на загуба през първия век на османското иго. В близките години още 630 000 български граждани са на път да минат в отвъдното.

Доклад на ЕС сочи, че България надвишава средната за ЕС смъртност по 17 показатели, като при пет от причините (болести на кръвообращението; злокачествени образувания; мозъчно-съдови; на сърцето; състояния по време на бременност и раждане) страната ни е на първо място. Според Световната здравна организация (СЗО) тези заболявания се отключват от рискови и стресови фактори, породени от външни дразнители, нагнетяване на страх, неблагоприятна социална среда и пр. Особено сериозен фактор на риск и стрес е т. нар. енергийна бедност: според официалните (чувствително занижени!) данни, 30% от българските граждани не могат да покриват сметките си за ток, парно или твърдо гориво. И по този показател страната ни заема първо място в ЕС. В същото време, по раждаемост на 1000 души, сме на 210-о място от общо 224 държави. След като не е изложен на катастрофални природни бедствия, епидемии или войни как и защо българският генофонд намалява толкова мащабно?

Стресът и мизерията в България са фактори, изкуствено създавани и насилствено налагани против волята на хората. Оттук и изключително високата смъртност, която ни поставя сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот. Провежда се „добре планирана смъртност“, споделя с мрачна ирония медиен коментатор. Което навежда на извода, че наложеният на страната ни модел в най-висока степен убива хора. След като населението ни е поставено в такива условия на живот, които да водят към неговото пълно или частично физическо унищожение, това деяние не попада ли в дефинитивното поле на понятието геноцид– престъпление, за което няма давност (чл. 416 от НК)?

А кой генерира тези фактори? Едва ли се оспорва, че тази политика е следствие от мафиотизиране на държавното управление през годините на т. нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Може ли някой да назове поне едно престъпление извършено у нас извън действието или бездействието на държавния чиновник?

Впрочем, организираната престъпност, тероризмът и фашизмът използват сходни методи, прийоми и практики като заплаха, нагнетяване на страх, принуда, насилие и др. Без използването на откровено терористични методи и практики престъпността не би могла да властва над милиони, да принуждава хората да ? се подчиняват. Когато ти прекъснат тока или те връхлетят гангстерите от т. нар. колекторски фирми и ЧСИ, почти сигурно е отключването на заболявания с възможен летален изход. Кардиналният въпрос днес, който трябва да е алфата и омегата на всички дискусии, програми, платформи, визии и т. н. е: може ли да спрем геноцида?

Можем! И първата стъпка е възстановяване на държавността, тоест, непосредственото действие на Конституцията; преди всичко:

– основните права, императивно разписани в глава II, които са неотменими (безплатно образование и медицинско обслужване; право на достоен живот; право на труд; закрила на семейството, майчинството и децата; равнопоставеност на всички пред закона; социална защита; и т.н.); но които на практика са суспендирани;

– гарантираната в чл. 19 защита срещу монополизма – особено нужна и на гражданите, и на малкия и средния бизнес;

– действена съдебна власт в съответствие с Конституцията, годна да ограничи и постепенно да ликвидира престъпността;

– чак когато съдебната власт успее да спре източването на милиардите от организираната престъпност, може да говорим за икономика; отнетите милиарди да се насочат към устойчиво развитие и реиндустриализация; което ще генерира ресурс за възраждане на образованието и науката, на социалните дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда) и т.н.

Кой може да спре геноцида? Отговорът е извън партиите; засяга цялата нация и всеки, който реши да го експлоатира за свои утилитарни, теснопартийни цели, неминуемо ще претърпи загуба. България е в задълбочаваща се криза на легитимност. През последните години участието в парламентарни избори е под 49% от имащите право на глас. Народът показва сериозни признаци на пробуждане: над 51% от гражданите, независимо от настроенията им, от идейните им, политически, професионални, образователни и др. различия, се обявяват против системата, която убива. Те не желаят да участват в налагания им „демократичен“ спектакъл. Спонтанно следват примера на Махатма Ганди, демонстрират активна пасивна съпротива. Все повече граждани си задават въпроса: „Защо Виктор Орбан в Унгария, както и други страни-членки могат, а ние не можем?“

Днес редица граждански сдружения виждат възможност за спиране на геноцида чрез „смяна на алгоритма“, тоест, задачата да се реши по друг начин. Това означава мобилизиране на автентичния граждански сектор (който не получава външно финансиране), за активни действия, водещи до позитивни решения. От 80-те години на ХХ век такива сдружения успяха да завоюват сериозни позиции, да насърчават участието на хората в контрола на управлението в редица страни от Европа, Азия, Латинска Америка. Философията им е, че хармония в управлението може да се постигне чрез взаимодействие между трите главни субекта: правителство, бизнес и граждани. Колкото и да изглежда утопична, не може да се отрече, че тази идея е голямо предизвикателство. Впрочем всички големи идеи в историята на човечеството са били смятани за утопични, преди да бъдат реализирани на дело.

Успехът на новия курс (New Deal) в САЩ през 30-те години до голяма степен се дължи на баланса между властта и корпоративните интереси; предоставяне право на глас на уязвимите групи, вкл. сдружения на потребителите, организации на работниците, на фермерите, на групите в неравностойно положение. Данъчното облагане на най-богатите достига 70%! Тази политика не е загубила значението си и днес, сочи в доклада за 2017г. UNCTAD – Конференцията на ООН за търговия и развитие, призоваваща към отхвърляне на „пазарния фундаментализъм“ и „неолибералните рецепти“.

У нас са регистрирани стотици автентични граждански и патриотични, професионални, браншови и т. н. организации и сдружения (независимо от техните политически пристрастия, социални, етнически, верски и/или други различия), които милеят за Отечеството. Мобилизирането на тези сдружения означава най-после гражданите данъкоплатци да започнат да осъществят правото си да знаят как властта харчи парите им! Поемайки в свои ръце всички контролни и регулаторни дейности, които са извън трите власти, на практика ще се сложи касов апарат на държавата! А това е следващата стъпка към спиране на геноцида.

Гражданският изход за спиране на геноцида не означава отказ от сътрудничество с партиите; но само с такива, които се равнопоставят с хората, с народа, с Върховния суверен на България; с неговите автентични организации и сдружения. Дискусиите, когато иде реч за кардиналния проблем на Отечеството – спиране на геноцида, трябва да са ясни, прозрачни, убедителни. И само партии, които на дело зачитат гражданското общество; разбират равнопоставянето като дълг; като необратимо допускане да бъдат ежедневно, ежечасно контролирани чрез механизмите на гражданския контрол и регулация; само такива партии, могат да получат подкрепата на мнозинството.

Защото, кой друг, ако не автентичният граждански сектор, може да осъществи на дело правовата държава, да реализира идеала, записан от бащите-съставители на демократичната ни Конституция, решимостта „Да създадем демократична, правова и социална държава!“.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

ДПС ще предложи да отпаднат сегашните ограничения за финансиране на партиите от юридически лица, както и таванът за финансиране от физически лица от 10 000 лв. Това съобщи зам.-председателят на парламентарната […]

 

До края на юли се очаква да стане известен инвеститорът в Пристанище ТЕЦ Езерово, което от 12 юни е отделено в […]

 

На 19 юни /сряда/ от 23 ч. до 24 ч. ще бъде спряно движението в двете посоки по АМ „Хемус“ в […]

 
 
Още от Твоят глас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

към началото