твоята гледна точка
Дипломата за висше – трамплин към по-добра работа и заплата
Автор: Георги Ангелов, 24 часа, добавено на 22.12.2018 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Нещо, по което не сме на опашката

на ЕС, а в топ 10 – заетост на висшистите

Според националната статистика безработицата сред хората на възраст до 24 г. е 13,4%, което е точно три пъти повече, отколкото е безработицата във възрастовата група 35-44 г. И това е нормално, защото младежите все още нямат опит, нито трудов стаж и различни други умения, нужни за пазара на труда.

Не е така обаче при висшистите. Според НСИ безработицата сред висшистите през третото тримесечие на 2018 г. е 2,4%. Точно толкова е безработицата и сред наскоро завършилите висшисти – по данни от рейтинговата система на висшите училища. Това означава, че

младите

висшисти са

изключително

търсени на

пазара на труда,

въпреки че нямат все още опит и трудов стаж. Висшето образование е изключително ефективен механизъм за борба с младежката безработица.

Това се вижда и от резултатите на пазара на труда според завършеното образование. Например безработицата сред висшистите е 7 пъти по-ниска, отколкото безработицата сред хората с начално или по-ниско образование, 6 пъти по-ниска от хората с основно образование и два пъти по-ниска от хората със средно образование.

Рискът от безработица сред висшистите е много нисък. А в някои професионални направления безработица въобще липсва – например

във военно дело,

фармация и

медицина

безработицата е

практически

нула!

В стоматология и металургия е под половин процент.

Нека погледнем и към заетостта. Данните на статистиката за третото тримесечие на 2018 г. са красноречиви – близо 87 процента от висшистите в трудоспособна възраст имат работа. За сравнение, при завършилите средно образование заетостта е 73%, основно образование – 38,5%, начално и по-ниско образование – под 34%. Има много силна зависимост между образованието и коефициента на заетост. По-високото образование е свързано със значително по-висока заетост. Заетостта на висшистите в България е относително висока и в европейска перспектива.

Според Евростат през 2017 г. заетостта на висшистите в България е по-висока от средната в Европейския съюз и България е в топ 10 по този показател.

Малко по-напред са Германия, Холандия и Швеция – с около 88% коефициент на заетост на висшистите, а Малта и Литва имат 90%. При това заетостта на висшистите в България расте, така че страната се доближава още до най-добрите примери в Европа.

В другата крайност се нарежда България по отношение на заетостта на нискообразованите – което показва, че проблемът на пазара на труда е по-скоро при нискообразованите.

Да не забравяме и заплатите. Според регулярното 4-годишно изследване на НСИ за структурата на заплатите средната годишна заплата на висшисти (бакалавър и магистър) е около два пъти по-висока, отколкото е за среднистите, и близо три пъти по-висока спрямо хората с начално или по-ниско образование.

Висшистите

ползват сериозна

“премия”

не само в заетостта, но и в заплащането.

Но премията не е еднаква за всички висшисти – силно зависи от избора на специалност и университет.

Например средният облагаем доход за наскоро завършилите висшисти е около 1200 лева, но професионални направления като информатика и математика осигуряват среден доход от над 2200-2400 лева веднага след завършването. Компютри, металургия, минно дело и обществено здраве осигуряват среден начален доход от 1700-1900 лева. Сравнително добре платени са и електроника, медицина, фармация, военно дело и пр.

Има и различия според мястото, където се учи – например информатика в Софийския университет носи среден доход на завършилите от над 3800 лева! Завършилите администрация и управление в Американския университет вземат средно 3200 лева, малко пред информатиците от НБУ, които са с 3100 лева. Компютри в Техническия университет, математика в Софийския и машинно инженерство в Минно-геоложкия носят над 2500 лева среден доход.

Тези различия в доходите и реализацията на завършилите различни направления водят до промени и в интереса на кандидат-студентите.

Това най-ясно се вижда в медицината, където броят на студентите расте с 81% за пет години и по брой студенти вече изпреварва право (включително и заради увеличен брой чужди студенти). В същото време в редица направления спадът на броя на студентите е над 30%, включително в двете най-масови направления – икономика и администрация.

По този начин висшето образование започва да отговаря в промените в търсенето на кадри на пазара на труда, т.е.

кандидат-

студентите

правят

рационален избор на база на данните от рейтинговата система на университетите. В резултат можем да очакваме продължаващо подобрение на представянето на висшистите на пазара на труда – по-висока заетост, по-високи средни доходи, по-ниска безработица сред младите висшисти и в резултат по-малко емиграция от страната.

Един от по-малко споменаваните, но важни ефекти от образованието е социалният ефект. Според последните данни на статистиката около две трети от работещите с начално или по-ниско образование са бедни, една трета са работещите бедни при хората с основно образование, около 9% със средно и едва 1,8% при висшистите. Работещи бедни при висшистите почти няма и вероятно делът им ще намалява още заради по-добрата връзка между университетите и пазара на труда.

Не на последно място, образованието влияе положително на всички етнически групи. По-високото образование върви ръка за ръка с по-нисък риск от бедност, независимо от етноса. Ето един пример – работещите бедни са 73% от ромите с начално образование или без образование, но при ромите висшисти работещи бедни няма!



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Само за ден заразата е потвърдена в 2/3 от изследваните проби – това е сигурен знак за голямо разпространение. В националната референтна лаборатория инфлуенца е доказана и при 4-ма починали. Циркулират също парагрипни вируси и аденовируси – откриват […]

 

На извънредна среща Комисията за борба с грипа и респираторните заболявания във Варна взе решение да обяви грипна епидемия за Варна, както […]

 

Почти двойно са се увеличили случаите на остри респираторни заболявания във Варна. Болните през настоящата седмица са били 718, докато предходната […]

 
 

към началото