твоята гледна точка
Депутатските заплати падат, броят на милионерите расте
Автор Vnews, добавено на 15.05.2018 година, в категории: Изборът, Коментари (0)

Заплатите на народните представители намаляват средно със 195 лв. месечно, а на президента – с над 580 лв., пише “24 часа”.

Причината е в обявената от НСИ средна заплата за март в обществения сектор, която е намаляла в сравнение с тази през декември. От нея се изчисляват заплатите на депутатите, министрите, премиера и президента.

В същото време в български банки бяха открити 54 нови банкови сметки с по 1 милион или повече левове в тях, показват данните на БНБ за март. Така общият брой на “милионерските” сметки вече е 816. Спрямо февруари централната банка е регистрирала леко намаление само на най-големите влогове – те са със 17 по-малко.

Още по-чувствително е годишното увеличение на депозитите за суми между 500 хил. и 1 млн. лв. За една година са открити нови 137 сметки, които са за суми, надхвърлящи половин милион лева. Спестяванията на гражданите в български банки вече са достигнали 48 млрд. лв.

816 милионери с депозити в банки, с 54 повече за една година

54 нови банкови сметки с по 1 милион лева и над тази сума са депозирани в българските банки за една година, показват данните на БНБ за март 2018 г.

Така общият брой на “милионерските” сметки към март 2018 г. вече е 816. Спрямо февруари централната банка е регистрирала леко намаление само на най-големите влогове – те са със 17 по-малко.

Броят на “тлъстите” депозитни сметки не показва точно колко са милионерите у нас, защото един човек може да има различен брой депозити в една или няколко банки с по милион в тях.

Общата сума

в тези влогове

е 1,9 млрд. лв.

Но още по-чувствително е годишното увеличени към март т.г. спрямо март 2017 г. на депозитите за суми от 500 хил. до 1 милион, показват още данните на централната банка. За една година са открити нови 137 сметки, които надхвърлят половин милион лева. Най-голям продължава да бъде броят на депозитните сметки със суми между 10 и 20 хил. лв. – общо 283 864.

За една година той се е увеличил с 21 344, а само за месец – от февруари т.г. до март – с цели 10 600 броя сметки.

Запазва се тенденцията, която се е установила от близо пет години – най-много като брой

се закриват

малките влогове

с до 1000 лв.

За една година намалението при тях е с цели 310 674 броя.

С 268 броя до общо 3033 са се увеличили и фирмите, които са поверили над 1 млн. лв. за управление на банките. Така банки

управляват

11,8 млрд. лв.

големи фирмени

депозити

За една година – от март 2017 г. до март 2018 г., в 326 кредитни сметки на физически лица са постъпили по 1 милион или над тази сума, отпуснати като кредити. Според експерти най-често такива големи заеми се теглят за купуване на недвижими имоти.

Броят на големите заеми се е увеличил с 96 броя спрямо март м.г.

Ръст има и при хората, които са теглили банкови заеми между 500 хил. лв. и 1 милион лв. Към март тази година те са с 36 повече спрямо март 2017 г.

Към края на март т.г. 27-те банки, които работят у нас, съхраняват и управляват общо 10,494 млн. броя депозитни сметки.

Внушителна е общата сума, която е в тях –

69,7 млрд. лв.,

или близо 2/3

от БВП,

показват още данните на централната банка.

За една година броят на тези сметки е намалял с 1,8%, но общата сума, вложена в сметките, расте със 7,7% на годишна база при 7,9% годишен ръст към декември 2017 г. От тях 625 хил. броя с малко над 21 млрд. лв. в тях са фирмените спестявания.

9,87 милиона броя са сметките на физическите лица. Намалението при тях е около два пъти по-малко в сравнение с миналогодишното.

Към март 2018 г. броят им се е свил с 2,2% спрямо март 2017 г. при 4% годишно понижение за предишния период. В тези над 9 милиона броя сметки са вложени 48 млрд. лв. спестявания на граждани. Въпреки продължаващия спад на лихвите сумата в тях е с 5,5% повече отпреди година.

Ниските лихви и по ипотечните, и по потребителските заеми са отпушили кредитирането, потвърждават последните данни на централната банка.

Общият размер на отпуснатите кредити вече e достигнал рекордните 70 млрд. лв., което е с 3,9% повече спрямо година по-рано.

Броят на кредитите се е повишил с 1,4%, а размерът им – с 1.5%, отчитат от централната банка.

Средната годишна доходност на спестяванията в банките в момента

е доста ниска –

вече под 0,40%

Първоначалните прогнози за увеличаване на доходността от депозитите, които предричаха ръст от втората половина на 2018 г., се отместиха за края ѝ и дори за началото на 2019 година.

Според последните прогнози на банкери и финансисти най-вероятно

повишението

ще бъде с 0,25%

но 2-3 пъти годишно, а решенията ще вземе Европейската централна банка.

Все повече банкери смятат, че колкото по-дълго време се отлага повишаването на лихвените нива, толкова по-голямо и по-рязко ще бъде увеличението им.

Най-голям риск при по-рязко повишаване на лихвите има за ипотечните заеми, които се погасяват за най-дълъг период от време – най-често между 15 и 30 години.

Според финансови експерти повишението трябва да се калкулира от хората, които теглят такива заеми.

Така, за да не се окаже впоследствие вноската по жилищен кредит непосилна, те съветват да изчислим с колко ще се увеличи тя, ако лихвите се вдигнат с 1% – при вноска от 550 лева сега, това означава 60 лева месечно повече, а ако вноската е 900 – тя ще стане 1000 лева.

Заплатата на депутатите пада със 195 лв. месечно, а на президента – с 585 лв.

Заплатата на депутатите пада със 195 лв. и става 3345 лв. Това показват изчисления на “24 часа” по оповестени в понеделник данни на НСИ за средната работна заплата.

При изчисляване на заплатите на народните представители, министрите, премиера и президента, за основа се взема средната работна заплата в обществения сектор през последния месец от предходното тримесечие.

В случая средната заплата през март 2018 г. е била 1115 лв., докато през декември е била 1180 лв.

Възнаграждението на народните представители се равнява на 3 средни заплати в обществения сектор за последния месец от предходното тримесечие, т.е. от предишните 3540 лв. пада на 3345 лв.

За народните представители 3321 лв. е базата, върху която се начислява добавка от 1% за всяка година трудов стаж. Тоест ако депутат има 20 години трудов стаж до момента, той ще получи 20% върху тези 3345 лв. Депутатите получават и по 10% отгоре за участие в комисии, както и 2/3 от заплатата за наемане на сътрудници и други разходи.

Председателят на парламента взема с две трети от депутатската заплата отгоре.

Най-висока заплата в управлението получава президентът. Тя се формира, като се удвои депутатската, има и допълнение от по 1,6% за всяка година трудов стаж. Тоест основната заплата без добавката за президента Румен Радев сега намалява от предишните 10 620 лв. на 10 035 лв., или с 585 лв.

Малко по-скромни са по принцип заплатите на премиера и министрите. Бойко Борисов взима с 55% по-висока от основната депутатска заплата, като към нея му се добавя по 1% за всяка прослужена година.

Депутатската заплата пада със 195 лв.

195 лв. месечно,

През предишното тримесечие заплатата на българския премиер за първи път мина 7000 лв., но със сегашното намаление отново ще е под тази сума, макар и с малко.

Министрите получават само с 30% над основната депутатска заплата.

Според данните на НСИ средната работна заплата в страната за първото тримесечие на 2018 г. е 1077 лв. – с 9,1% повишение на годишна база, но с 1,6% по-ниска от тази през последното тримесечие на 2017 г. За януари тя е била 1075 лв., през февруари е паднала на 1045 лв., а през март се е качила на 1107 лв.

Отново най-големи заплати получават в сектора на високите технологии – 2584 лв., като тук има увеличение спрямо средната заплата от 2448 лв. през последното тримесечие на предишната година.

На второ място е финансовият сектор, където средната заплата от 1801 лв. този път задминава средното заплащане в енергетиката, което е 1721 лв. То е намаляло в сравнение със заплатите, които енергетиците са получавали в края на миналата година – 1808 лв.

Видимо намаление на средните заплати се е получило в образованието – от 1161 лв. в края на миналата година на 1033 лв. сега. Причината е, че през есента на 2017 г. имаше увеличение на учителските заплати, които вдигнаха средното заплащане в тази сфера.

Традиционно на последно място по заплати са работещите в хотелите и ресторантите. Въпреки увеличението от 8 лв. в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. средната заплата в тази сфера продължава да е най-ниската – 655 лв.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Прясна черноморска риба, миди от фермите на Каварна, сладко от зелени смокини, приготвено по стогодишна рецепта на бабите от Созопол, и качествено бяло вино с традиции. Към всичко това се добавят […]

 

До месец октомври ще е готово единното държавно хранилище за данни, в което ще има резервни копия на информацията от всички […]

 

В началото на новата седмица регионалният министър Николай Нанков ще представи на премиера Бойко Борисов финансов разчет на необходимите средства за […]

 
 

към началото