твоята гледна точка
Великолепна черна дупка
Автор Vnews, добавено на 09.12.2017 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

„Великолепието на България“…

Изложбата от иманярски находки в частната колекция на хазартния бос Васил Божков, представена в Европейския парламент само седмица след приемането ни в ЕС през 2007 г., наистина заслужаваше да се нарича така. Великолепна беше метафората да се представим, първо, чрез криминално придобити ценности, които, второ, не са дело на самите българи, а трето – в крайна сметка не принадлежат и на държавата. И четвърто – цялата тази съмнителна и бутафорна конструкция да мине под патронажа на министъра на културата, който иначе всяка вечер ни убеждаваше, че „Пиратството ограбва!”, и с любезното съдействие на тогавашния шеф на НИМ Божидар Димитров, призван да пази тъкмо културно-историческото наследство на „великолепната България”.

В резултат: пиратското знаме на Черепа, също като Веселия Роджър, весело се развя в Брюксел от името на държавата. Съвсем правилно – тъкмо тя легализира тежко престъпление (защото избушването на могили е точно такова). И не просто легитимира, а съвсем официално постави над закона една персона, която беше наречена „номер едно сред българските престъпни босове” в репортаж на Би Би Си, цитиращ при това поверителен списък на Европейската комисия от декември 2005 г.

По ирония, точно тогава колекцията на Божков подлежеше на прокурорска проверка. Или поне така твърдеше главният прокурор по онова време – Борис Велчев. После, разбира се, беше внесено уточнението, че се проверяват най-вече регионалните музеи, а Министерство на културата изтъкна факта, че частната сбирка е законно регистрирана по действащата наредба за деклариране на движими паметници, собственост на юридически и физически лица. Самият притежател на мраморни статуи, уникални кратери и златен венец на тракийски владетел обаче не криеше техния произход. Нещо повече, в интервю за в. „Труд той обяви: „Купувам от хора, които купуват от иманяри“. Божков, с други думи, призна, че не го е грижа за Наказателния кодекс, според който продаването и дори само предлагането за продажба на такива предмети се наказва със затвор и тежки глоби. Но никой, естествено, не попита кои са тези хора, които купуват от иманяри.

Когато ГЕРБ дойде на власт, една от първите им грижи беше да внесат нов законопроект с доста по-либерални изисквания към частните колекционери. В същото време – какво странно съвпадение! – Конституционният съд узакони техните колекции. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха изисквания в Закона за културното наследство, според които притежателят трябва да доказва произхода на антиките си…

Десет години по-късно Васил Божков е още по-богат – обстоятелство, което със сигурност се е отразило и на сбирката му. Но въпреки че бизнесменът има разрешение за частен музей, не се е чуло да е осигурил публичен достъп до експозицията си в сградата на „Нове холдинг“ на ул. „Московска“. Напротив, той всячески избягва публичността, макар да присъства в нея постоянно.

Интересен оксиморон, ще признаете, но това си е самата истина. Той (не единствено, но основно) владее живота на хиляди, ако не и милиони вече, българи. На всички тези, които търкат с обезумял поглед „Златните пирамиди“; на всички онези, които трескаво попълват талони с числа. Фабриката му за щастие работи на пълни обороти, за да прибере и последните левчета на бедните глупаци, които не си дават сметка, че по същество се самоограбват. И всичко това се случва с любезното съдействие на държавата, която не просто си затваря очите, а полага нарочни усилия зарибяването да добие чудовищни размери.

Точно така: когато си купувате билетче от „Националната лотария“, вие пълните сметките на хазартния бос. И това е сторено съвсем умишлено. Първото усилие в тази посока беше направено през 2011 г., когато, под предтекст, че държавната лотария има скромни приходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно, при първия кабинет на Бойко Борисов, влязоха в сила и промени в Закона за хазарта, с които се разреши лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове. Афишираната цел беше да се даде шанс на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони. Тогава започна и промяната на системата за приемане на фишове, за да може терминали да се разполагат навсякъде. Почти веднага след това обаче стартира и въпросната частна „Национална лотария“, която първоначално се разпространяваше през пунктовете на контролирания от Васил Божков „Еврофутбол“. А големият ръст дойде през 2013 и 2014 г., когато и „Национална лотария“, и създадената малко по-късно „Лотария България“, проникнаха във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите, „Лафка“ и т.н.

Така за няколко години частните игри на късмета успяха ударно да се превърнат в достъпна стока, включително за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да участват само пълнолетни лица, на практика контрол изобщо нямаше и няма. Обротното: през пет минути телевизиите бълват клипчета как еди кой си от Тутракан или село Голямо Ново спечелил 100 000 лв., което представлява пряка реклама, а все пак такава е изрично забранена.

Към днешна дата този бизнес е най-бързорастящият в страната. Благодарение на държавата, билетчетата се продават напълно легално, което навежда на мисълта, че хазартът вече се е превърнал в приоритетен отрасъл на българската икономика. Изтрещяването е масово, и то при положение, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти безработен е млад човек, а около 3 милиона и половина са с доходи около 500 лева. Същите тези хора нямат възможност да си намерят работа с по-добро заплащане, защото не развиват полезни професионални умения, а търкат билетчета. На тях непрекъснато им се внушава, че „да си оправиш живота“, е достатъчен само късмет и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и социални помощи. Някои вече са развили и хазартна зависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета. Огромен разход на енергия, за да си доставят петминутната тръпка от очакването с поредния „Зодиак“ или „Американско бинго“!

Колкото по-отчаяни, толкова по-усърдно ще търкат – това е целта на циничната операция, в която участват доброволно, водени от голямата мечта на българина да спечели милиони без да е полагал труд. Неслучайно едно проучване от март 2016 г. установи, че само 10% у нас играят за забавление, докато 40 на сто вярват, че могат да забогатеят единствено от хазартни игри и в никакъв случай с предприемчивост, знания и работа. И без проучване обаче е ясно – същото казват и ужким спечелилите, които се показват щастливи на телевизора. „Като продавачка никога нямаше да спестя за кола и собствено жилище“, разправя Гинка от Елин Пелин, а Цветомир от Малко Търново пожелава на зрителите „да изпитат тази невероятна емоция“…

Преди десет (всъщност скоро ще станат 11) години всички ние си въобразявахме, че и членството в ЕС означава бърза печалба и автоматично оправяне на живота. А когато през 2009 г. художникът Давид Черни откри инсталацията си „Ентропа“ по случай чешкото европредседателство, даже много се обидихме, че страната ни е изобразена като „турска тоалетна“. Още по-голяма обаче беше подигравката, че българският модул не беше свален от композицията, а покрит с черен чаршаф. По този начин изчезна не просто „кенефът“ и циркулиращите в него сини и червени тръби – изчезна самата България. Погълна я една черна дупка – не, тя, държавата, се превърна в черна дупка – барабар с цялото си великолепие.

Тъй като тази черна дупка скоро ще поеме председателството на Съвета на ЕС, хрумна ми, че за откриването може пак да се използва колекцията на Божков. Но не златни тракийски находки, разбира се, а същинското постижение от българското пребиваване в Европейския съюз: „Китайски дракон“, „Околосветско пътешествие“, „Карибско съкровище“, „Златните пирамиди“, „Златното съкровище“, „Перфектният подарък“, „Монте Карло рулетка“, „Двойно кафе“, „Коледен календар“, „Лото зодиак“ и т.н., и т.н. Добре ще е също така да се направят пърформанси с участието на спечелили от Долни Богров, Неделкова гращица, Мало конаре, Щръклево и прочие великолепни населени места, още повече, че церемонията по откриването ще е в Народния театър. За да сме максимално честни обаче, церемонията би трябвало свеовременно да се премести пред някоя „Лафка“ – нека високите гости видят как хората от земите, населявани някога от траки, с празни погледи вадят 60 лв. за играта „Кеш кръстословици“, за да я изшкурят с последната си стотинка. Това би било едно правдиво обяснение защо траки са бързали да изчезнат завинаги от тук, но и по какви причини българите също ще се унищожат поради собственото си малоумие…

В Брюксел, между другото, ще разберат какво се е случило с нас. Ето защо:

По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри Мортън Станли (1874 – 1877 г.), белгийският крал Леополд ІІ разбрал, че в проучваните земи има огромни залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една нова държава, колкото е възможно по-голяма“, написал кралят на Станли. „Кралят, като частно лице, иска да притежава недвижими имоти в Африка. Следователно мистър Станли трябва да купува земи или да прави така, че да му ги отстъпват.“

През 1885 г. един американски пътешественик твърди, че Леополд вече притежава Конго „по същия начин, по който „Стандарт ойл“ е притежание на Рокфелер“. Конго е признато за частно владение на белгийския крал и на Берлинската конференция от 1884-1885 г. Оттам нататък Леополд започва да управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори, а името, което дава на личната си собственост, е… Свободната държава Конго.

Тя, както виждате, е била толкова свободна, колкото България може да се нарече великолепна. Отново като Конго, и нашата държава е частно притежание, с тази разлика обаче, че там хората са били насилвани да се подчиняват, докато тук с радост се подлагат на самоунижение. Никой не ги кара, никой не ги притиска – правят го от чиста глупост. И Божков, а и подобните му, следователно са прави да се възползват от нея. Така, както крал Леополд ІІ се е разпореждал с Конго като с бащиния повече от 20 години. Чак до 1908 г., когато парламентът в Брюксел, след продължителен международен натиск, най-сетне го принудил да предаде африканското си имение на белгийската държава.

Който ми каже, че аналогията е пресилена, веднага съм готова да се извинява. На Конго. България, съгласна съм, изглежда далеч по-цинично. Частната държава, освен за правова, т.е. за демократична, от 11 години вече минава и за европейска, а това я прави изключително отблъскваща. Наистина великолепна в своята несъстоятелност. Великолепна черна дупка.

Любослава Русева

reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми. Това заяви пред БТВ македонският премиер Зоран Заев.

“Ако погледнем исторически къде […]

 

Синята зона във Варна ще трябва да заработи до края на май, като първият месец ще бъде гратисен и няма да […]

 

2 061 900 лева отпуска МРРБ за брегоукрепителни мероприятия на част от крайбрежната ивица край Шабла. С 1 891 900 лева […]

 
 

към началото