твоята гледна точка
Нашите четвъртокласници четат с повече разбиране от връстниците си в САЩ, Дания, Германия
Автор Vnews, добавено на 06.12.2017 година, в категории: Вести, Коментари (0)

Българските четвъртокласници отново могат да бъдат похвалени за чудесните си образователни резултати – този път по четене. На последното издание на авторитетното международно изследване PIRLS 2016, измерващо уменията за четене на 10-годишните, учениците ни са се класирали на 11-о място от 50 държави, изпреварвайки по този начин връстниците си от САЩ, Франция, Германия, Испания, Дания и т.н. „Много сме доволни от доброто представяне, още миналата година имахме подобни индикации заради добрите резултати на четвъртокласниците ни по математика от друго изследване (ТIMSS – бел.ред.)“, коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство. Известно е обаче, че проблемите в нашата образователна система започват от пети клас и водят до тотален срив в знанията и уменията на 15-годишните, който се вижда от другото международно изследване – PISA.

България участва за четвърти път в PIRLS – след 2001, 2006 и 2011 г. Изследването е проведено през април 2016 г., като в него са участвали 4281 деца (средна възраст 10.8 г.), 214 начални учители от 153 училища и 4242 родители. Децата са работили върху два вида текстове, измерващи уменията им да търсят и извличат информация, да интерпретират, анализират и оценяват прочетеното. Единият тип е литературен (художествен) текст, представляващ завършена кратка история с подходяща илюстрация и сюжет с едно или две централни събития, в които участват един/двама главни герои. Вторият тип текст е информативен (научнопопулярен) и включва природни, географски, биографични или практически материали, подкрепени от диаграми, списъци, таблици, снимки, карти и др. Учениците са имали 15-20 въпроса за всеки от текстовете, на които е трябвало да отговорят за 40 минути.

Средният резултат на българчетата е 552 точки – доста над средното ниво от 500 т. С това те преодоляват срива си от 2011 г., когато са имали най-слабо представяне (532 т.), и дори повишават с 2 т. най-добрия си досега резултат от 2001 г. (550 т.). На какво точно се дължат хубавите резултати сега и лошите през 2011, от МОН нямат обяснение.

Лидери по четене са учениците от Русия – 581 т., следвани от тези от Сингапур – 576 т., Хонконг – 569 т., Ирландия – 567 т., и Финландия – 566 т. На 6-о място по четене с равен брой точки (566 т.) са децата от Полша и Северна Ирландия, а на седма позиция – с по 559 т. – тези от Норвегия, Китайски Тайпе и Англия. Осмото място е за Латвия, следвана от Швеция и Унгария. На дъното с 320 т. е Южна Африка, след което се подреждат Египет (330 т.), Мароко ( 358 т.), Кувейт (393 т.), Оман и др. Четвъртокласниците от САЩ са постигнали 3 точки по-малко от българските си връстници, а италианските, френските и германските ученици са съответно с 4, 41 и 15 точки по-малко от нашите.

Добри новини поднасят и резултатите, разглеждани през 4-те равнища на способности за четене – напреднало, високо, средно, ниско равнище. Като голям успех би могло да се определи увеличението на учениците у нас, които се справят с най-сложното напреднало ниво (средно 625 т.) – от 11% преди 5 г. те се увеличават на 19%, т.е. почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното, т.е. показва умения, надхвърлящи леко изискванията в учебното съдържание. По този показател страната ни се нарежда на 7-о място в света, като средният процент на отличните ученици в останалите държави е около 10%. 55% от учениците ни в IV клас са на „високо ниво“ (550 т.), докато през 2011 г. те са били 45%. Средното ниво (475 т.) е постигнато от 83% от българските деца (при 77% през 2011), а „ниското ниво“ (400 т.) е затруднило само 5% от децата. Според експертите от ЦОПУО тези данни все пак би трябвало да ни безпокоят, тъй като в държавите преди нас този процент е между 1-3 на сто.

Малко по-тревожни, макар и подобрени в сравнение с 2011 г., са данните, получени от въпросниците, които са попълвали родители, учители и директори. Те показват недвусмислено, че най-голямо влияние върху резултатите на учениците оказват семейството и семейната среда, следвани от посещението на детска градина, училищния климат и отношението към четенето. Оказва се, че децата, които се радват на „много образователни възможности в семейството“ (това включва над 100 книги и над 26 детски книги вкъщи, интернет и собствена стая, както и родители с висше образование, които са специалисти и професионалисти), са постигнали 610 точки, т.е. със 144 точки повече от учениците от семейства с малко възможности (от 0 до 10 книги за деца и за възрастни, без детска стая и интернет, родители с максимум средно образование, които работят като общи работници). В първата група попадат 15% от българските ученици, което е с 4% повече от 2011 г. Въпреки това делът на децата от семейства с много възможности у нас остава доста по-нисък от този в останалите страни (20%). Четвъртокласниците ни от последната група с „ниски възможности“ също отбелязват подобрение – делът им намалява от 18 на сто през 2011 г. на 14% през м.г., но и така той остава 2 пъти по-висок от средното ниво в останалите държави, където най-бедните деца са само 7%. Българчетата от семейства с „достатъчно възможности“ остават 71% (при средно за PIRLS 2016 – 73%).

Ранните занимания за ограмотяване също са фактор за добрите постижения на децата, показва изследването. 43% от родните ученици често са били занимавани от родителите си с някоя от следните дейности – четене на книги, разказване на приказки, пеене на песни, играене на игри с думи, писане на букви или думи, четене на етикети и т.н. (при средно за останалите страни 39%). Тези деца са постигнали средно 580 точки, или 127 точки повече от връстниците си, които не са имали шанса да бъдат занимавани преди училище. Тревожното тук е, че у нас делът на въпросните ученици, лишени от ранно ограмотяване, е 8%, докато средно в останалите държави той е само 3%.

Според данните, получени от директорите, 15% от българските ученици в IV клас са с т.нар. висок социално-икономически статус, т.е. са от училища, в които над 25% от децата са от семейства с висок социално-икономически статус и не повече от 25% от децата са от семейства с нисък статус. Техните резултати са 65 т. по-високи от децата в графата „нисък социално-икономически статус“, които у нас са 34%. Сравнението с останалия свят по този показател отново не е в наша полза – в другите държави ученици с висок икономически статус са над 2 пъти повече от нашите, или 38%, а тези с нисък статус – 29%.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Всички осиновители на деца до 5 г. ще имат правото на една година високоплатен отпуск по майчинство от 1 юли 2018 г. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които предстои […]

 

Към 30 септември общинският дълг в България е 1,22 млрд. лв., от които 552,6 млн. лв. вътрешен и 674 млн. лв. […]

 

Населението на страната се топи всяка година и официалните прогнози са през 2070 г. жителите на България да са само 5,132 […]

 
 

към началото