твоята гледна точка
Нашите четвъртокласници четат с повече разбиране от връстниците си в САЩ, Дания, Германия
Автор Vnews, добавено на 06.12.2017 година, в категории: Вести, Коментари (0)

Българските четвъртокласници отново могат да бъдат похвалени за чудесните си образователни резултати – този път по четене. На последното издание на авторитетното международно изследване PIRLS 2016, измерващо уменията за четене на 10-годишните, учениците ни са се класирали на 11-о място от 50 държави, изпреварвайки по този начин връстниците си от САЩ, Франция, Германия, Испания, Дания и т.н. „Много сме доволни от доброто представяне, още миналата година имахме подобни индикации заради добрите резултати на четвъртокласниците ни по математика от друго изследване (ТIMSS – бел.ред.)“, коментира Неда Кристанова от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование към просветното министерство. Известно е обаче, че проблемите в нашата образователна система започват от пети клас и водят до тотален срив в знанията и уменията на 15-годишните, който се вижда от другото международно изследване – PISA.

България участва за четвърти път в PIRLS – след 2001, 2006 и 2011 г. Изследването е проведено през април 2016 г., като в него са участвали 4281 деца (средна възраст 10.8 г.), 214 начални учители от 153 училища и 4242 родители. Децата са работили върху два вида текстове, измерващи уменията им да търсят и извличат информация, да интерпретират, анализират и оценяват прочетеното. Единият тип е литературен (художествен) текст, представляващ завършена кратка история с подходяща илюстрация и сюжет с едно или две централни събития, в които участват един/двама главни герои. Вторият тип текст е информативен (научнопопулярен) и включва природни, географски, биографични или практически материали, подкрепени от диаграми, списъци, таблици, снимки, карти и др. Учениците са имали 15-20 въпроса за всеки от текстовете, на които е трябвало да отговорят за 40 минути.

Средният резултат на българчетата е 552 точки – доста над средното ниво от 500 т. С това те преодоляват срива си от 2011 г., когато са имали най-слабо представяне (532 т.), и дори повишават с 2 т. най-добрия си досега резултат от 2001 г. (550 т.). На какво точно се дължат хубавите резултати сега и лошите през 2011, от МОН нямат обяснение.

Лидери по четене са учениците от Русия – 581 т., следвани от тези от Сингапур – 576 т., Хонконг – 569 т., Ирландия – 567 т., и Финландия – 566 т. На 6-о място по четене с равен брой точки (566 т.) са децата от Полша и Северна Ирландия, а на седма позиция – с по 559 т. – тези от Норвегия, Китайски Тайпе и Англия. Осмото място е за Латвия, следвана от Швеция и Унгария. На дъното с 320 т. е Южна Африка, след което се подреждат Египет (330 т.), Мароко ( 358 т.), Кувейт (393 т.), Оман и др. Четвъртокласниците от САЩ са постигнали 3 точки по-малко от българските си връстници, а италианските, френските и германските ученици са съответно с 4, 41 и 15 точки по-малко от нашите.

Добри новини поднасят и резултатите, разглеждани през 4-те равнища на способности за четене – напреднало, високо, средно, ниско равнище. Като голям успех би могло да се определи увеличението на учениците у нас, които се справят с най-сложното напреднало ниво (средно 625 т.) – от 11% преди 5 г. те се увеличават на 19%, т.е. почти всеки пети наш четвъртокласник може да чете добре, да разбира прочетеното, т.е. показва умения, надхвърлящи леко изискванията в учебното съдържание. По този показател страната ни се нарежда на 7-о място в света, като средният процент на отличните ученици в останалите държави е около 10%. 55% от учениците ни в IV клас са на „високо ниво“ (550 т.), докато през 2011 г. те са били 45%. Средното ниво (475 т.) е постигнато от 83% от българските деца (при 77% през 2011), а „ниското ниво“ (400 т.) е затруднило само 5% от децата. Според експертите от ЦОПУО тези данни все пак би трябвало да ни безпокоят, тъй като в държавите преди нас този процент е между 1-3 на сто.

Малко по-тревожни, макар и подобрени в сравнение с 2011 г., са данните, получени от въпросниците, които са попълвали родители, учители и директори. Те показват недвусмислено, че най-голямо влияние върху резултатите на учениците оказват семейството и семейната среда, следвани от посещението на детска градина, училищния климат и отношението към четенето. Оказва се, че децата, които се радват на „много образователни възможности в семейството“ (това включва над 100 книги и над 26 детски книги вкъщи, интернет и собствена стая, както и родители с висше образование, които са специалисти и професионалисти), са постигнали 610 точки, т.е. със 144 точки повече от учениците от семейства с малко възможности (от 0 до 10 книги за деца и за възрастни, без детска стая и интернет, родители с максимум средно образование, които работят като общи работници). В първата група попадат 15% от българските ученици, което е с 4% повече от 2011 г. Въпреки това делът на децата от семейства с много възможности у нас остава доста по-нисък от този в останалите страни (20%). Четвъртокласниците ни от последната група с „ниски възможности“ също отбелязват подобрение – делът им намалява от 18 на сто през 2011 г. на 14% през м.г., но и така той остава 2 пъти по-висок от средното ниво в останалите държави, където най-бедните деца са само 7%. Българчетата от семейства с „достатъчно възможности“ остават 71% (при средно за PIRLS 2016 – 73%).

Ранните занимания за ограмотяване също са фактор за добрите постижения на децата, показва изследването. 43% от родните ученици често са били занимавани от родителите си с някоя от следните дейности – четене на книги, разказване на приказки, пеене на песни, играене на игри с думи, писане на букви или думи, четене на етикети и т.н. (при средно за останалите страни 39%). Тези деца са постигнали средно 580 точки, или 127 точки повече от връстниците си, които не са имали шанса да бъдат занимавани преди училище. Тревожното тук е, че у нас делът на въпросните ученици, лишени от ранно ограмотяване, е 8%, докато средно в останалите държави той е само 3%.

Според данните, получени от директорите, 15% от българските ученици в IV клас са с т.нар. висок социално-икономически статус, т.е. са от училища, в които над 25% от децата са от семейства с висок социално-икономически статус и не повече от 25% от децата са от семейства с нисък статус. Техните резултати са 65 т. по-високи от децата в графата „нисък социално-икономически статус“, които у нас са 34%. Сравнението с останалия свят по този показател отново не е в наша полза – в другите държави ученици с висок икономически статус са над 2 пъти повече от нашите, или 38%, а тези с нисък статус – 29%.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Светослав Глосов от 13 ноември, се въвежда зимното поддържане на републиканската пътна мрежа. АПИ призовава шофьорите, ако досега не […]

 

В първия работен ден от новата седмица над по-голямата част от страната ще е предимно слънчево. В източните райони около обяд облачността […]

 

Българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Мина, смятан за покровител на семейството и пазител на сираците и бездомните.

Смята се […]

 
 

към началото