твоята гледна точка
90 000 млади не учат, не се трудят и не си търсят работа
Автор Vnews, добавено на 07.11.2017 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Около 330 хиляди в държавата са демотивираните за труд българи, показват данни от целево проучване на изследователски център “Тренд”, проведено между 10 и 28 септември и представително за тази група. То бе представено вчера от социоложката Евелина Славкова в партньорство с фондация “Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения (ИИМО).

Демотивираните са хората в трудоспособна възраст, но нито учат, нито работят, нито си търсят работа, нито са регистрирани в бюрата по труда, нито се осигуряват.

Най-голямата група безработни и демотивирани сред всички 330 хиляди са 18-29-годишни – 27% или близо 90 хиляди.

Над 80 на сто от безработните пасивни българи са без работа повече от година, като 12% от тях никога не са имали постоянна работа.

“Пресни” безработни са 21% – последно са упражнявали някаква професия преди година.

“Отлежали” – между 2 и 5 г. без работа, са 36 на сто

“Ветерани” са

11% – те са

без работа

между 6 и 10 г.,

а още 11% – и над 10 години.

Около 47 на сто от тях не си търсят работа с аргумента, че за тях няма. 42% са правили опити, но неуспешно.

Любопитен щрих от портрета на тази специфична група е, че 80% търсят работа чрез роднини, близки и приятели. “Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни. Разчитат основно на помощта и ходатайството на близки хора” , убедени са социолозите от “Тренд”.

Едва 28% преглеждат обяви в интернет. 17 на сто следят обяви в печатни медии, а още 9% – в специализирани издания.

Висшистите са онези, които търсят работа по“втория начин” и чрез интернет. Като цяло обаче близо половината сред тях – безуспешно.

По думите на бившия министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин демотивираните българи са около 10 на сто от трудовата сила у нас и могат да се превърнат в значим ресурс в днешния глад за работна ръка. “Те са неизползван ресурс, към който трябват специални политики и цялостна концепция”, каза Калфин. Според него не работи политиката на пазара на труда хората без работа сами да си я търсят.

“Тези над 300 хиляди българи не са такива. Те не получават и не очакват социални помощи и се маргинализират. Това е обществен проблем, защото

генерира бедност

и разделение

в обществото”, заяви той.

По около една пета от хората във всяка от възрастовите групи – 30-39, 40-49, 50-59-годишните са демотивирани.

Едва 10 на сто сред демотивираните са висшисти, мнозинството от 53% имат средно образование, 26% – основно, 9 на сто – начално и незавършено – 3 на сто. Цели 43 на сто обаче твърдят, че имат квалификация.

Любопитно е, че 56% са се определили като българи, 27% – като роми, 14% – като турци.

Повечето –

43%, живеят

по селата

Всеки пети е от малък град, останалите 35% са в областен център и столицата.

Всеки втори в тази група е семеен (54 на сто), а всеки 4-и- не ( 26%), сочат данните.

Демотивираните българи обикновено разчитат на доходите на член от семейството – 57 на сто твърдят това.

Едва 12% се изхранват от социални помощи, а 19% – от заплата от чужбина.

6 на сто твърдят, че получават парични преводи от член на семейството, който е на гурбет. От инвалидна пенсия се издържат 5%, а от пенсия на човек в домакинството – 4%.

Без никакъв доход твърдят, че са 72 на сто, според данните. Около 13 на сто получават до 500 лв., 2% твърдят, че получават между 500 и 1000 лв., 1% – че получават 1500 лв., показват данните.

За да започнат работа, мнозинството – 53%, от попитаните поставят на първо място добро заплащане.

Малцина обаче са готови да пътуват за работа в друго населено място на 50 км от тяхното – едва 33 на сто срещу 56%, които биха се отказали.

Слаб е и ентусиазмът за включване в курсове за преквалификация – 37% срещу 47%, които не биха го сторили.

Почти половината от демотивираните българи (47%) са готови да започнат работа, ако получават между 500 и 1000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е между 1001 и 1500 лева, което според експертите е реалистично.

52 на сто сред демотивираните искат

държавата

да им осигури

работа

42% смятат, че това е тяхно лично задължение.

Мнозинството анкетирани – 63%, са убедени, че онези от българите, които получават социални помощи, трябва активно да си търсят работа. 53% отиват по-далече – искат държавата да отказва социални плащания на онези, които имат възможности да работят, но отказват да търсят заетост.

Попитани какво трябва да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, 59 на сто отговарят: “Държавата да поеме част от осигуровките”, 31% – да подпомага деца и зависими членове на семейството, 19% – помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място, и едва 3% – да си оправи икономиката и

да създаде повече работни места.

58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче – 27%, при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%).

8% биха се преместили в друго населено място в България, показват данните от проучването на изсбедователски център “Тренд”.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Общинските съветници от ПК „Наука и образование“ одобриха новата система от правила за електронен прием в първи клас в училищата на територията на община Варна, съобщи пресцентърът на градския парламент.
Тя е […]

 

През следващите дни арктически въздух ще понижи сериозно температурите в цяла Европа, показват данните от метеорологичните спътници, публикувани в meteox.com. Настъплението […]

 

Концесиите на 23 плажа и един договор за наем изтичат през тази и следващата година. Това гласи писмен отговор на туристическия […]

 
 

към началото