твоята гледна точка
90 000 млади не учат, не се трудят и не си търсят работа
Автор Vnews, добавено на 07.11.2017 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Около 330 хиляди в държавата са демотивираните за труд българи, показват данни от целево проучване на изследователски център “Тренд”, проведено между 10 и 28 септември и представително за тази група. То бе представено вчера от социоложката Евелина Славкова в партньорство с фондация “Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения (ИИМО).

Демотивираните са хората в трудоспособна възраст, но нито учат, нито работят, нито си търсят работа, нито са регистрирани в бюрата по труда, нито се осигуряват.

Най-голямата група безработни и демотивирани сред всички 330 хиляди са 18-29-годишни – 27% или близо 90 хиляди.

Над 80 на сто от безработните пасивни българи са без работа повече от година, като 12% от тях никога не са имали постоянна работа.

“Пресни” безработни са 21% – последно са упражнявали някаква професия преди година.

“Отлежали” – между 2 и 5 г. без работа, са 36 на сто

“Ветерани” са

11% – те са

без работа

между 6 и 10 г.,

а още 11% – и над 10 години.

Около 47 на сто от тях не си търсят работа с аргумента, че за тях няма. 42% са правили опити, но неуспешно.

Любопитен щрих от портрета на тази специфична група е, че 80% търсят работа чрез роднини, близки и приятели. “Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни. Разчитат основно на помощта и ходатайството на близки хора” , убедени са социолозите от “Тренд”.

Едва 28% преглеждат обяви в интернет. 17 на сто следят обяви в печатни медии, а още 9% – в специализирани издания.

Висшистите са онези, които търсят работа по“втория начин” и чрез интернет. Като цяло обаче близо половината сред тях – безуспешно.

По думите на бившия министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин демотивираните българи са около 10 на сто от трудовата сила у нас и могат да се превърнат в значим ресурс в днешния глад за работна ръка. “Те са неизползван ресурс, към който трябват специални политики и цялостна концепция”, каза Калфин. Според него не работи политиката на пазара на труда хората без работа сами да си я търсят.

“Тези над 300 хиляди българи не са такива. Те не получават и не очакват социални помощи и се маргинализират. Това е обществен проблем, защото

генерира бедност

и разделение

в обществото”, заяви той.

По около една пета от хората във всяка от възрастовите групи – 30-39, 40-49, 50-59-годишните са демотивирани.

Едва 10 на сто сред демотивираните са висшисти, мнозинството от 53% имат средно образование, 26% – основно, 9 на сто – начално и незавършено – 3 на сто. Цели 43 на сто обаче твърдят, че имат квалификация.

Любопитно е, че 56% са се определили като българи, 27% – като роми, 14% – като турци.

Повечето –

43%, живеят

по селата

Всеки пети е от малък град, останалите 35% са в областен център и столицата.

Всеки втори в тази група е семеен (54 на сто), а всеки 4-и- не ( 26%), сочат данните.

Демотивираните българи обикновено разчитат на доходите на член от семейството – 57 на сто твърдят това.

Едва 12% се изхранват от социални помощи, а 19% – от заплата от чужбина.

6 на сто твърдят, че получават парични преводи от член на семейството, който е на гурбет. От инвалидна пенсия се издържат 5%, а от пенсия на човек в домакинството – 4%.

Без никакъв доход твърдят, че са 72 на сто, според данните. Около 13 на сто получават до 500 лв., 2% твърдят, че получават между 500 и 1000 лв., 1% – че получават 1500 лв., показват данните.

За да започнат работа, мнозинството – 53%, от попитаните поставят на първо място добро заплащане.

Малцина обаче са готови да пътуват за работа в друго населено място на 50 км от тяхното – едва 33 на сто срещу 56%, които биха се отказали.

Слаб е и ентусиазмът за включване в курсове за преквалификация – 37% срещу 47%, които не биха го сторили.

Почти половината от демотивираните българи (47%) са готови да започнат работа, ако получават между 500 и 1000 лева. Сред висшистите и живеещите в София желаната заплата е между 1001 и 1500 лева, което според експертите е реалистично.

52 на сто сред демотивираните искат

държавата

да им осигури

работа

42% смятат, че това е тяхно лично задължение.

Мнозинството анкетирани – 63%, са убедени, че онези от българите, които получават социални помощи, трябва активно да си търсят работа. 53% отиват по-далече – искат държавата да отказва социални плащания на онези, които имат възможности да работят, но отказват да търсят заетост.

Попитани какво трябва да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа, 59 на сто отговарят: “Държавата да поеме част от осигуровките”, 31% – да подпомага деца и зависими членове на семейството, 19% – помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място, и едва 3% – да си оправи икономиката и

да създаде повече работни места.

58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче – 27%, при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина. Най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%).

8% биха се преместили в друго населено място в България, показват данните от проучването на изсбедователски център “Тренд”.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

2018 г. може да донесе силни земетресения по целия свят заради едва забележимото забавяне във въртенето на Земята, предупреждават учени, цитирани от световни агенции.

На традиционната среща на Американското геоложко общество Ребека […]

 

Най-добрият български тенисист Григор Димитров категорично победи Давид Гофен на финалния турнир на АТР за годината в Лондон. Българинът триумфира, след […]

 

855
Григор Димитров е на финал в Лондон, българският тенисист спечели с 4:6, 6:0, 6:3 полуфинала с Джак Сок […]

 
 

към началото