твоята гледна точка
Накъдето и да се обърнеш, гъ… гърбът ти е все отзад
Автор Vnews, добавено на 16.10.2017 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Понеделник, 9 октомври

Антони Георгиев, главен редактор на Vagabond, описва вълнуващото си изживяване в пустинята Атакама в Чили. Отишъл насред нищото, за да види скулптура “Ръката на пустинята”. Давам му думата лично да разкаже: „Скулптурата е наистина забележителна. Високата десетина метра ръка се извисява в лунния пейзаж на Атакама и създава онова неповторимо за изкуството, а и за живота, усещане, че хем си тук, хем не си. А рационално погледнато се намираш по средата на едно от най-суровите места в света, под звездите, и в същото време една огромна ръка се подава от почвата и ти напомня, че не си сам… Приближавайки към ръката в сумрака на ранната пустинна утрин, започнах да различавам няколко графити, очевидно неотдавна изписани по нея… На ръката, с дебел, червен флумастер някой беше написал думичката Х*Й. Не един път, дами и господа – два пъти. Два червени Х*Я в средата на пустинята Атакама, на около 12 000 км. от територията…“

Та онази приказка, „Пиши х.й и да тръгваме“, не е виц. Истина е. Все се каня да питам проф. Пимпирев на колко места из Антарктика е срещал този най-сигурен знак за българското присъствие.

Та изводът е, че можеш да напуснеш България, но българщината си върви с теб. Бас слагам, че първият българин, който стъпи на Луната, ще открие, че всъщност е втори. Някой преди него е нарисувал, примерно в кратера Пери, един голям… И то не е от вчера. От както ни има е така. При внимателен оглед на крепостната стена на Преслав могат да бъдат открити множество еротични рисунки и значителен брой рисунки на полови органи.

Депутатът Антон Тодоров подаде оставка като народен представител, съобщи той в писмо до медиите. Решението, вика, си е единствено и изцяло мое. Премиерът не беше съгласен. Сигурно…

Не знам, но тоя, ако си е помислил, че партията ще скочи и него да брани като Делян, може да остане изненадан. Но пък е възможно червените да го подкрепят. Те били много разочаровани, Сашо Симов направо реве из Фейсбук. Чудят се как да задържат туй острие на ГЕРБ, което им вършеше идеална работа. Даже се сговаряли да му откажат оставка, да гласуват против.

Венецианската комисия съобщи, че в петък е приела позиция относно съдебната реформа у нас. В нея се казва, че България трябва да продължи съдебната реформа, за да даде още гаранции за независимостта на съда и да се засили отчетността на главния прокурор. Конкретните предложения на комисията са той да няма право да се меси при избора на шефовете на върховните съдилища, както прави сега през прокурорската квота във ВСС. Наред с това комисията препоръчва да се създаде независима институция, която да може да разследва главния прокурор, при наличие на данни за извършени от него нарушения.

Съобщавам го само, за да знаете, че има и такова нещо. Защото медиите на Пеевски по някаква причина са го пропуснали.

Лидерът на СДС Божидар Лукарски лансира идеи за обединение на „идейна основа“(!)  и общи действия с “традиционните десни партии”. Първите поканени били ДСБ. Но това не означавало, че СДС загърбва формата Реформаторски блок.

Ех, Лукарски, Лукарски… Накъдето и да се обърнеш, гъ… гърбът ти е все отзад. Спасява те само това, че го въртиш бързо.

Маймуната, братя, никога не пуска един клон, преди да се хване за друг. Някои твърдят, че и жената била така, но ние не го вярваме. Но за Лукарски го вярваме. Същинска маймуна.

Кейт Мидълтън пак била непразна. Нещо повече, тоя път щяла да дари принц Уйлям с близнаци. Тия двамата за нула време сътвориха четирима наследници на английската корона. Изобщо бая опашка се натрупа край трона. Само дето баба Бети няма никакво намерение да сдава поста.

Вторник, 10 октомври

Днес е Световният ден за психичното здраве, партийният празник на ППЧК и нейния лидер, демек аз.

Някак си по-леко се посреща 10 октомври без Локо Тодоров в парламента. Може и да си внушавам, но такова ми е усещането. До постигането на психично здраве в парламента има още много път да се извърви, но той ще се извърви на такива малки стъпки. Освен ако… Но не вярвам.

С чиста съвест, а някои дори и със собствената си, депутатите от ГЕРБ приеха оставката на Тодоров. За другите партии е ясно, на тях не им трябваше изобщо да се обръщат към съвестта си, за да отметнат тоя „символ на опростачването в политиката“, както го определи Драго Стойнев. Определение срещу което не можем да възразим, дори и да искаме. Но ние не искаме. Стига ни само това, дето каза от парламентарната трибуна за обичането през гащите. Известно извинение за тази простащина може да е само фактът, че изразът е заимстван от арсенала на Борисов. Което му дава партийна и политическа легитимност, но едва ли и културна.…

И така със 153 гласа „за“ и 14 „против“ депутатът Тодоров отиде в историята. Един нелеп политик по-малко.

Не сме изненадан. За някои неща не е нужно човек да е чак Лещански, та да ги предвиди.

И, както се пита в такива случаи, а сега накъде? “Сега известно време ще се позанимавам с моята основна дейност, тя е, колкото и странно да ви звучи, журналистика, телевизионерство… Много съм добър.”

Рецепта за сигурен банкрут. Ако го купите на цената, която той си определя, и го продадете на пазарни цени, няма как да не фалирате.

Имал предложения за предавания от няколко телевизии, но щял първо да ги „обмисли с премиера“. Тоя продължава да живее в перманентно пълнолуние.

Божидар Димитров споделя пред „24 часа“ как си представя бъдещето като пенсионер: „Вероятно няма да успея да избягам от политиката. Не че много ми се занимава, но от опит знам, че колкото и да бягаш от нея, в един момент тя те настига и скача отгоре ти. Обяздва те, получаваш предложение, на което не можеш да устоиш. Затова ви казвам, че може би ще се включа в политиката… Главно като експерт. Не бих могъл да бъда партиен лидер, нито партиен секретар.“

А, бе, Божо пие ли? Никак не ми изглеждат трезви тези думи. Но берекет версин, че поне си дава сметка, че не става за лидер. Ако погледнете регистъра на политическите партии ще видите, че това не е често срещано качество у нас.

Подло нещо е политиката. Приключи с някого, но не му казва. И той си мисли, крои планове, мечтае как ще се върне и ще подхване нещата откъде правилния край… Но птиченцето вече е отлетяло. И Тодоров така. Питат го дали е приключил с политиката: “Не, вероятно ще има завръщане”.

Тъжна гледка е човек, който си мисли, че не е приключил с политиката, докато политиката е приключила с него. Казвал сме и друг път: в живота, като умре човек, му се прави погребение, разлепват се некролози и всички разбират, че е умрял. Трябва и в политиката да е така. Щото често някой умира политически, но понеже няма съответната церемония, не го разбира. И продължава да се държи като жив. Което превръща политическия живот в нещо като Задушница… Друго ще е, ако поне некролози се напечатат: „След дълга политическа анемия днес почина…” Така де, не е ли така?

Проблемите на „Емко“ се решили. Това се разбра от съвместно изявление на премиера, министъра на икономиката и собственика Гебрев. Лицензът на „Емко“ е върнат и предприятието ще продължи да произвежда, работниците ще получават заплати, а търговецът „Кинтекст“ ще получи 6 млн. лв. повече от производителя.

Според Борисов, за драмата вина имат всички страни: “Видях грешка и при г-н Гебрев, и в “Кинтекс”, и в Министерството на икономиката. И когато под прозорците ти дудукат, тези грешки се мултиплицират…”

А, ако не дудукаха, можеше и хич да не се забележат…

С една дума, станало е недоразумение. Но понеже недоразуменията за стотици милиони са доста рядко срещани, та никой не повярва. Наблюдателите са по-склонни да мислят, че Гебрев изведнъж е установил, че няма желание да придобива “Дунарит”. Дето е казал народът, да не бе „Дунарит“ пожелало, не би чудо видяло…

Най-смешни бяха, тъжно-смешни, благодарностите, изказани от Гербев, извинете, Гебрев (Комарницки ме подвежда!) на Борисов. Ако бях отишъл по-рано при премиера…

Сн. Христо Комарницки, в. “Сега”

Маймуни с маймуни! Нали уж целта беше да се премахнат посредниците, бе, алоу!

Сряда, 11 октомври

Искаше ми се да ида на протеста на журналистите, но нямах желание. Първо защото протестът беше пред МС, а това ми се стори доста верноподаническо. Гледах интервюто на Виктор и с Локо Тодоров, и с още по-локо Симеонов. И се питах какво толкова страшно щеше да стане, ако Виктор беше попитал: „Ти кво, бе, плашиш ли ме?!“  Да, какво щеше да стане? И за правата на Анка нямах желание да протестирам. Щото не знам дали са ѝ нарушени. Тя не казва какво стана с нея. Изгониха ли я и защо? Мълчи като пукал. Защо мълчи? Защото ще и дадат да води ново предаване и ще си остане от добрата страна на положението.

Не им давали свобода! Значи вярват, че свободата се дава. Не, това е работа на журналистите да отстояват свободата си, достойнството си, професионализма си. Понякога, но не много често, дори си струва да си ги отгладуват. Та нима Борисов е тоя, който ще им върне свободата? Това многократно надвишава добродетелите му. За добродетелите на издателите да не говорим. Така че българските журналисти имат точно толкова свобода, колкото са заслужили. В тая работа вересия няма. Плащаш – получаваш. Всеки трябва да се бори на работното си място, колкото може, за колкото има дупе и, естествено, доколкото са му способностите. Щото, нали, на всички ни е ясно, че един некадърник ще си наляга парцалите, защото знае, че като го изгонят, ще бере зазъбица. Затова ще ви кажа истината. Виновни са можещите журналисти! Мога да ви дам и примери, но, сигурен съм, вие също можете. Именно от можещите трябва да искаме да имат морал и да го защитават и да показват на другите. А те като че ли най-лесно се продават…

Много стана сериозно и ще ни побърка на храносмилането.

Учени от университета в Станфорд създали алгоритъм, който разпознава хомосексуалните по лицето. Анализирали снимките на 35 000 лица, които сами са посочили сексуалната си ориентация и стигнали до извода, че лицата на гейовете често са нетипични за официалния им пол. Гей мъжете имали по-тесни челюсти и по-дълъг нос, а лесбийките имали по-големи челюсти. Алгоритъмът се оказва точен в 81% от случаите при мъжете и 71% при жените.

Егати, царят какъв дълъг нос има…

Четвъртък, 12 октомври

На заседанието на МС Борисов искрено се учудил какво иска от него Нинова, защо се заяжда: „В това учение главна роля има върховният главнокомандващ президентът Радев? Защото Корнелия Нинова ме вика в парламента да обяснявам защо съм допуснал в Черно море военно учение, флотилии и т. н.?!“

Вижте, господин Борисов, убеден сме, че по един или друг повод един или друг от вашите сътрудници ви е разказвал отделни части от конституцията на републиката, но все пак е редно да седнете и да я прочетете цялата, както обещахте преди 15 г. Да, вярно, в конституцията има Чл. 100, който постановява, че „президентът е върховен главнокомандващ“. Но има и Чл. 105: „МС осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“ Което означава, че Каракачанов не ви е даден за украса. За украса е президентът, а вие с Каракачанов трябва да ръководите армията в мирно време, да ѝ определяте заплатите, да ѝ купувате оръжие и т.н.

За Спас от Кочериново не знам какво да кажа. От години намирал балъци да ги мами, а те си траели. Ако бяха обадили навреме, много от жертвите щяха да бъдат предпазени. Но нямаше да е по български. Та се сещам, че съм чел някъде за една любопитна история, случила се на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Един гявол, който явно добре познавал нашенската психика, опънал една палатка, седнал пред нея и почнал да събира по 5 гроша за разглеждане. Завила се чак опашка. Всеки излизал и само викал: “Мани, мани, такова чудо не бях виждал!” А вътре имало едно голямо лайно. Но кой българин ще се съгласи само той да се мине? Та всички го разгледали.

Не знам дали казусът е същият. На мен ми прилича. След случката със Спас, Виолета Симеонова написа във ФБ за една госпожа, преподавателка във Факултета по журналистика, бивш член на НСРТ, която я завлякла с 500 лв. Веднага се обадиха още десетина спонсори на госпожата. На всички им излизала с номера, че търси пари за болна дъщеря. И те давали – кой 300, кой 500, кой 2500 лв. И после чакали от умрял писмо. По груби изчисления колекторската дейност на госпожата засенчва Спас. Но не посмяха да ѝ кажат името. На уше ми съобщиха само инициалите – С.Б. На преподаватели в страницата на ФЖМК към СУ има само една доцентка с инициали С.Б. Можете да видите и състава на НСРТ през 1999 г. и специално квотата на президента. Но повече не мога да кажа, защото ще отнема удоволствието на потърпевшите сами да съобщят името ѝ и да предпазят колегите си от бъдещи изгаряния.

В рубриката „На днешния ден“ в „Стандарт“ чета, че на 12 октомври 1960 г. съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН.

Ще ми се да изясним този факт, който съвсем не е факт. Заради историческата истина, не заради Хрушчов. През есента на 1960 г. той е прекарал един месец в Ню Йорк и редовно е посещавал заседанията на ООН. Държал се е твърде невъзпитано, заплашвал, показвал юмруци, наричал ООН „безполезна говорилня“. Но когато филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинил СССР, че потиска народите от Източна Европа, започнал да блъска по банката с ръце, а после свалил обувката и почнал с нея. Така поне съобщават “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост”. Но в протокола не е отбелязан подобен инцидент. В някои от информациите се твърди, че не било обувка, а сандал, светлокафяв. Сандал през октомври! Верно, че е казак, ама… Не е ясно също така от място на банката си ли е тропал, или на ораторската трибуна. Има няколко запазени снимки, но достоверността им е съмнителна. Една от тях показва Хрушчов на мястото му в пленарната зала, а пред него е прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пеняви на ораторския пулт с мистериозен предмет в ръката. Трета снимка показва същата сцена, но без обувка.

Писарушките се ласкаят, че едно нещо не се е случило, докато те не го опишат. Но истината е, че няма ли снимка, нещото си остава съмнително, колкото и да го описваш. И именно поради това през 2003 г. историкът Таубман писа в “Ню Йорк таймс”:  “По всяка вероятност това никога не се е случило.”

И като споменахме „Стандарт“. Едно заглавие ни хвърли в размисъл: „Християни и мюсюлмани с общ корбан на Петковден“.

Корбан?! Това го е писал или много неук или много образован автор. Защото в българския език се пише курбан. Но пък в православното християнство се нарича корбан. Та не знам какво да мисля. В единия случай авторът е подценил грамотността на читателя, в другия случай силно я е надценил. Според мен, ако сте журналист или обикновен гражданин, пишете курбан. Пък, ако се запопите, може и корбан да пишете.

Петък, 13 октомври

Петък 13-ти! Голям праз! Хич не му се плаша. Даже му се радвам. Вие го гледате откъде 13-ти и затова ви плаши. Пък ние го гледаме откъде петък и му се радваме – 13-ти, ама петък! Тринайсети може да значи само, че седмицата няма да свърши по най-добрия начин, нещо ще се сговняви с извинение, но в никакъв случай не отменя факта, че свършва. Да свърши, па макар и на 13, е по-добре отколкото да почне, пък ако ще да е и на 16. Така де, не е ли така? Нека да е петък, пък на другото ще му се намери колая. Сред нас има една шепа тамплиери, тях ли ще мислим!

Възрастен мъж колабира докато чака ред на опашка за патешки фенери в Стара Загора. Пенсията се подредила още в 7, ако че магазинът отварял чак в 9. Фенерите ги пускали веднъж седмично и понеже имало много желаещи, та свършвали бързо. Пенсиите вземали по 2-3 – кой за куче, кой за котки… (Намигам.) И за който закъснее няма. Та дали от умора или от радост, че се е вредил, дедото се строполил току на касата. Но продавачката, на която вероятно не ѝ било сефте, реагирала като парамедик на секундата и това спасило живота на пенсията.

Да пукнете дано! Да пукнете вие, измислени политици, пишман държавници и крадливи олигарси! Дано ви приседне, дано!

Извинявам се, че почнах да кълна като стара циганка. Много възпитан сме станал напоследък…

Като бях малък, примерно в първи клас, подслушах разговор между майка и татко. Майка се оплакваше, че ме чула да псувам грозно. Пък баща ми ѝ рече: Мъж е, ще псува! Ти какво искаш, да кълне ли? Казвам ви го това, за да прецените каква е файдата от много четене и култивиране. Вместо да им тегля една пазарджишка! А в Пазарджик какви добри има…

Изнежихме се, много се изнежихме и от там ни идват голяма част от проблемите.

Георги Георгиев от „Боец“ написа: „Тази година след продължителни протести мафията отпусна 300 хил. лв. на врачанската болница, за да не фалира. Тези пари не решават никакви проблеми, просто милостиня. Тази година без никакви протести мафията отпусна 1 300 000 лева за охрана на Пеевски. Подарък от Буда за господаря му. През последните десет години ЛУКоил има над 60 млрд. лв. приходи и не са платили нито един лев данъци. От тази година няма да плащам на мафията. На крадци и престъпници не давам нито лев.“

И аз вървим към подобно решение. И така го мисля и инак и все не мога да разбера за чий ми е на мен тая държава? Какво ми дава? И защо да съм ѝ длъжен?! Няколко пъти съм оставал без работа, но никога не съм се регистрирал на борсата, винаги съм се оправял сам. През живота си нямам нито ден платен болничен. Джипито си не съм виждал никога, отивам на частно и си плащам. И се самоосигурявам, да ме питаш за чий… Ако случайно остарея. От 1996 г., когато напуснах СУ, не съм бил на държавна работа. Градски транспорт не ползвам, пътувам с колело. На градска баня не съм ходил от 1972 г. На българското море също. Понякога се изкушавам от някой български автор, но не много често…

И си плащам като поп всички данъци и такси и ДДС-та, защото си мислех, че държавата трябва да се грижи за тези, които не могат да се грижат вече за себе си, да помага на старите, бедните, болните… Явно много грешно съм го мислил.

Оня ден шефката на “Паркиране и мобилност” към ЦГМ Румяна Милова вика, че от 1 януари до 31 август в сметката на дружеството са влезли 8 768 413.40 лв. от платеното паркиране в зелената и синята зона. А с „озеленяването“ на “Лозенец” и “Средец” се очаквало приходите да нараснат с още 4 630 937 лв. Обаче те нямало да са чиста печалба, щото ЦМГ направил инвестиции 2 538 077 лв. за „маркировка и сигнализация на новите паркоместа“. Колеги веднага пресметнаха, че масрафите по очертаването на едно паркомясто излизат 540 лв.

Не ни остава друго обяснение, освен, че паркоместата са рисувани от изявени художници, кубисти от ранга на Делоне, Дюшан и Пикасо. Което ни се струва неоправдано разхищение, предвид на напълно реалистичната възможност двама цигани с един мастар да очертаят до 50 паркоместа на ден.

Помнете ми думата! Ще мине време и ще разберете, че епохата Софиянски далеч не е била най-лошото, което се е случило на София. Зад благата усмивка на Фандъкова се прикрива най-грозното ограбване на София и софиянци!

Д-р Тони Филипов

reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Жестока секира очаква нарушителите на правилата за движение по пътищата. В момента се обдъжда драстично завишаване на санкциите за джигитите, стана ясно от коментар на транспортния министър Ивайло Московски.

„Всички институции полагат […]

 

2018 г. може да донесе силни земетресения по целия свят заради едва забележимото забавяне във въртенето на Земята, предупреждават учени, цитирани […]

 

Най-добрият български тенисист Григор Димитров категорично победи Давид Гофен на финалния турнир на АТР за годината в Лондон. Българинът триумфира, след […]

 
 

към началото