твоята гледна точка
Учителската заплата вече над средната за страната
Автор Vnews, добавено на 25.08.2017 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

С увеличението от 15 на сто от 1 септември 2017 г. може да се направи прогноза за

средна брутна работна

заплата за педагогическите

специалисти около 1080 лв.

По данни на Националния статистически институт пък през второто тримесечие на 2017 г. средната месечна работна заплата за страната e 1040 лв. Така най-после учителите са с възнаграждения над средните за страната, макар и с малко.

Чистата заплата обаче е по-ниска, след като се удържат данъци и осигуровки.

Ако средната брутна заплата преди 1 септември е 940 лв., като се махнат осигуровките и 10-процентният данък, остават малко над/ под 800 лв.

Най-големият процент от педагогическите специалисти са на

длъжност старши

учител – над 60%

от 90 000 души

Ако приемем, че средната им възраст е около 55 години, се предполага, че имат поне 30 години трудов стаж в системата. Новата им начална заплата е 792 лв. (Виж таблицата .). Ако приемем среден процент за трудов стаж 30%, защото възнаграждението за трудов стаж и професионален опит е договорено в отраслов колективен трудов договор да е 1 на сто всяка година.

При 30 години стаж те получават

над основната

заплата добавка

от 237,60 лв.

Така брутната заплата на такъв педагогически специалист при минимална заплата и 30 години професионален опит става 1029 лв. Тази сума е сбор само от основната работна заплата и прослуженото време.

Разликата спрямо предишната минимална заплата при същите условия е 135 лв.

“Смятаме, че увеличението от 104 лв. от нашия пример е доста приличен ръст. В последните години не е имало подобно увеличение. Имало е 6-8 до 10% на минималните заплати”, коментираха експерти от министерството на образованието.

Учителите получават допълнителни средства за допълнителна квалификация, която се нарича професионалноквалификационна степен и която се защитава по определен ред пред висши училища. Те са от първа до пета, като пета е най-ниска.

Най-много педагогически специалисти има с втора професионално-квалификационна степен. Минималният размер на това допълнително възнаграждение, договорен в колективния трудов договор, е 60 лв. Има и учители с трета степен, която е 30 лв. Тези пари се получават целогодишно/ежемесечно.

За учебните месеци към брутната заплата допълнителни пари получават класните ръководители,

тъй като това е допълнителен труд – и педагогически, и административен. Те попълват много документация, работят с децата, консултират родители, обясниха от МОН. За тази си работа те получават 30 лв. в деветте учебни месеца.

За всеки учебен час, над нормата преподавателска работа учителите получават допълнително по 5,50 лв.

Всички, които не отговарят на условията за старши учител, постъпват в системата като учители. При тях увеличението на началната заплата е със 100 лв.

В системата няма таван

на учителските заплати

Определят се само минималните размери. В рамките на делегираните бюджети в условията на финансова децентрализация правата са прехвърлени на директорите на училищата и детските градини. Те определят броя на персонала и неговите възнаграждения, затова картината е различна, обясниха още експертите на образователния министър Красимир Вълчев.

Само в 3 училища в страната учителите вземат средна брутна заплата между 1000 и 1400 лв. Те са в София, Пловдив и Пловдив-област.

На 9 август Министерският съвет одобри допълнителни средства от 79 942 068 лв. за увеличение на учителските заплати с 15%, считано от 1 септември 2017 г.

Директорът на 119-а гимназия в София Диян Стаматов се надява, че с увеличението на заплатите учителите ще бъдат с по-добра мотивация за преподаване и по-добро самочувствие.

“Един от стратегическите приоритети на правителството е увеличението на инвестициите в образованието. Водеща задача е системата на предучилищното и училищното образование

да бъде осигурена

с мотивирани и квалифицирани

педагогически специалисти”,

мотивираха увеличението от Министерския съвет. За изпълнението на тази цел било необходимо поетапно повишаване на възнагражденията на педагозите, като до края на четиригодишния мандат на управление заплатите трябва да бъдат удвоени.

С друго решение на Министерския съвет пък бяха одобрени промени в модул “Оптимизиране на вътрешната структура на училищата, детските градини, ученическите общежития и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование” на Национална програма “Оптимизация на училищната мрежа”. С тях се актуализират граничните стойности на разходите, извършени от съответната институция, при които се възстановява пълният размер на обезщетенията.

Промяната е в съответствие с увеличението на минималната работна заплата за страната и на началните работни заплати на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.

20% от децата у нас не ходят на училище

20%  от българските деца са извън клас. 21 000 са отпаднали през миналата учебна година. 20 000 се водят на отчет в педагогическите стаи. Всяко пето дете от 15 до 18 г. не посещава училище. Това съобщи заместник-министърът на образованието Деница Сачева на национална кръгла маса за проблемите на етническата интеграция, която се проведе в Асеновград.

Омбудсманът Мая Манолова и зам.-министърът на образованието Деница Сачева участваха на националната кръгла маса в Асеновград за проблемите на етническата интеграция.

“Мащабно усилие за връщане на децата в училище се прави за първи път в страната в последните години”, подчерта Сачева. В продължение на 2 месеца екипите ще правят проверки в учебните заведения, а Пловдивска област ще е първата.

“Стартирана е процедура за изграждане на информационна система за работата на проверяващите екипи. В училищата има добра система за видеонаблюдение за матурите, която ще бъде използвана за мониторинг на посещаемостта в клас”, добави зам.-министърът на образованието. Деница Сачева подчерта, че се предвижда тясно обвързване на социалните плащания с присъствието на децата в часовете. Учителите ще могат да препоръчват какъв вид помощ в натура да получават семействата на учениците – обувки, дрехи или учебници. Обмислят се и по-сериозни наказания за родители, които не пращат децата си в клас.

“Таксите за 5 и 6-годишните за детска градина ще бъдат сведени до минимум, държавата ще поеме останалото”, каза Сачева. Тя уточни, че се планира забавачките да станат безплатни, но все още не е ясно дали ще е догодина, или през 2019-а. Просветното министерство въвежда допълнителни часове за обучение в градините на деца от малцинствата, които не владеят добре български.

“Само 14 процента от ромите говорят у дома на български”, посочи Мая Манолова, която бе сред участниците на националната кръгла маса. Според омбудсмана една от мерките за обхващане на децата от етноса е задължителната предучилищна форма да стане безплатна. Това ще струва на държавата 18-19 милиона годишно.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Вътрешната опозиция ще иска на пленума оставките на лидерката Корнелия Нинова и шефа на предизборния щаб Кирил Добрев заради резултатите на вота.

Слух, че автобус от Варна ще кара протестиращи пред “Позитано” в неделя. Гуцанов […]

 

В сутрешните часове на места в равнините ще има ниска облачност или мъгла. Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще бъдат […]

 

Ще преобладава облачна време, дъждът в западните райони ще спира, по-късно и облачността ще се разкъса, съобщават от Националния институт по […]

 
 

към началото