твоята гледна точка
Невежеството е блажено
Автор Vnews, добавено на 16.06.2016 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Казват, че невежеството е блаженство. Блаженството да си въобразяваш, че знаеш. Спокойствието да не си задаваш въпроси и да търсиш отговори. Рахатът да не полагаш усилия, да се движиш в тесни, познати, уютни кутийки. Удобството да имаш съмишленици, които винаги ще ти дадат едно рамо, ако някой се опита да разбута топлата кочинка на доволното невежество. Самочувствието, че всъщност знаеш, защото си си начертал такова удобно кръгче около себе си, че дори не подозираш колко много не знаеш.

Веселина Седларска

 

Тези дни прекарах няколко часа в двора на джамията в новозагорското гето. Без повод. Не е нужен специален повод да се отиде на място, в което са заредени поне няколко бомби. Гетото е пренаселено, бедно и безработно, в него няма вода, продава се хероин, по подобието на улици се разхождат мъже с дълги бради и жени с ограждащи лицето забрадки.

Малко странно ще прозвучи след всичко това, но мястото не е опасно, хората са дружелюбни, спокойно е. Дворът на джамията е чист и подреден, деца играят, мъже влизат, излизат, един от тях седна до мен. Представи се: Митко, музикант, баща на две деца, той мюсюлманин, брат му християнин, всеки си ходел в неговия си храм, но това не им пречело да си помагат. Попитах го, ако трябва да ме убеди, че ислямът не е опасна религия по най-краткия начин, как ще го направи. С виц, рече той.

Мъж и жена карали кола, която била спряна от терористи на Ислямска държава. Попитали мъжа и жената какви са по религия. Мюсюлмани сме, казал мъжът. Щом сте мюсюлмани, кажете ни някой ает от Корана, заповядали терористите. Мъжът изрецитирал няколко реда от Библията. „Добре – рекли терористите, – минавайте.“ Когато потеглили, жената попитала мъжа си защо е поел този голям риск да каже, че са мюсюлмани, след като са християни, и още по-страшния риск да цитира Библията. „ Не беше риск. Те ако познаваха Корана, нямаше да са терористи“, казал мъжът.

Всъщност това, което ми казва Митко, е същото, което ни казват мъдреците – че най-големият грях е невежеството, защото от него се раждат всички останали грехове. Той ми представя мъжете, които влизат в джамийския двор. Това е Петър, той също е от гетото, завършил е икономика в Русия, мюсюлманин е, майка му и сестра му са християнки. И ако това ми се стори изненадващо, то е нищо в сравнение със следващия посетител: Той също се казва Петър, не е от гетото, българин е, приел исляма преди двайсетина години.

Петър Петров е учил физика и хладилна техника в Техническия университет в Русе, сега е хладилен техник. Решил да си избере религия съзнателно – с четене, с проумяване. Казва, че познава християнството по-добре от всеки православен в Нова Загора и съм склонна да му вярвам. Едно, че знам какво православните разбират под принадлежност към религията („Ами…кръстен съм.“), второ, че чух колко знае Петър. Помолих го много кратко да ми каже разликите между двете религии на световната карта днес. Каза: „Ислямът консолидира, християнството е сведено до традиции и ритуали.“ Накрая избрал да приеме исляма, носел му мир.

Петър Петров, българин, приел исляма преди 20 години: „Вселената е храм.“

Лично за мен този избор е странен, но не е моя работа да го преценявам, достатъчно ми е да знам, че Петър никога не би могъл да бъде заблуден като мюсюлманите в по-горния анекдот. Той е търсил  мир за себе си, намерил го е в този храм, направил е избора съзнателно, не ме убеждава, че неговият избор е по-правилен от моя, не ми пречи и със сигурност би помогнал, ако се наложи или го помолим – какви претенции бихме могли да имаме към него и с какво право? Ще бъда още по-конкретна: никога не бих направила неговия избор, но този човек предизвика уважението ми с отношението към своя свят и света на другите, с откритостта си, която имат хората, които наистина са в мир със себе си.

Хайде сега да отгатнете какво ми казаха първите познати, на които разказах за Петър, все още ошашавена от срещата си с него. Точно така, казаха ми, че е станал мюсюлманин, защото там са му платили. Откъде го знаят ли? Просто го знаят, сигурни са, убедени са, дума и не може да става, че няма друг вариант, освен че си е продал душата. Не, не е толкова просто, казвам, тук има нещо друго, нещо различно, нещо, което ще можем да разберем само ако много внимателно слушаме и чуваме.  Не се мъча да ги убеждавам, че преди двайсет години нямаше такъв пазар за ислям, просто предлагам да отидем там, където се срещнах с него, да поседим, да говорим с хората, да ги чуем и да видим дали след това ще сме отново толкова убедено на същото мнение. Пак познахте: много твърдо ми отказаха. В никакъв случай няма да отидат там! Нямало нужда, те знаели.

Казват, че невежеството е блаженство. Блаженството да си въобразяваш, че знаеш. Спокойствието да не си задаваш въпроси и да търсиш отговори. Рахатът да не полагаш усилия, да се движиш в тесни, познати, уютни кутийки. Удобството да имаш съмишленици, които винаги ще ти дадат едно рамо, ако някой се опита да разбута топлата кочинка на доволното невежество. Самочувствието, че всъщност знаеш, защото си си начертал такова удобно кръгче около себе си, че дори не подозираш колко много не знаеш.

И ако ви се струва, че това е отвлечена тема – не, не е. Много конкретна и много актуална е. Тя минава през всичките ни спорове, за да не ги нарека истерични войни, през цялата омраза, с която се обстрелваме на всеки терен, но най-вече в онова, което е създадено да бъде социална мрежа. Блаженото невежество е разделителната линия в разгорелите се дискусии (много миловидна  дума) за масовото убийство в Орландо и гей парада в София, в продължаващите спорове (пак невинна дума за баталиите ни) за мигрантската криза, за циганите, за „Балканджи Йово“,  както и за почти всичко, което си говорим (това пък е най-неточната дума за крещенето и за общуване, в което никой никого не чува).

И ако се огледаме, ще видим, че това е голямата битка днес не само у нас: между хора, които са се впили в сигурното, удобното, познатото, малкото от една страна  и хора, които не се страхуват да разширяват хоризонта си, търсят, учат, съмняват се, проправят пътеки там, където ги е нямало. С каквито и други термини да ги наричаме, това са двете армии днес – на защитниците на тясното удобно минало и на биткаджиите за широките пространства на бъдеще, пренаселено от надежди,  неизвестности и страхове.

reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Отново ще е слънчево, следобед – и горещо. След пладне ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места в планинските райони ще превали краткотрайно.

Ще духа слаб до умерен […]

 

25% от Земята става пустиня, включително Южна Европа

– Древни бактерии плъзват от вечните ледове

– Лос Анджелис и Сан Франциско под вода

– Изострят […]

 

Днес ще е предимно слънчево, около и след обяд в низините – горещо. Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология и […]

 
 

към началото