твоята гледна точка
„Принципът на Бъкуалд“ и голият патриотизъм
Автор Vnews, добавено на 12.05.2016 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Семейство Петрови има план за оправянето на България. Накратко той гласи следното: за да се забрани нещо, то трябва да се въведе като задължителна норма; а за да се въведе нещо, то трябва задължително да се забрани.

Първо го изпробвали вкъщи и планът им дал положителни резултати. Така, например, 10-годишният им син спрял да играе денонощно на „Майнкрафт“ и сам настоял да прочете „Патиланско царство“. Дъщеря им пък категорично отказала повече да е „емо“, или както там се наричала, захвърлила тесните дънки и черния грим, даже престанала да си бръсне косата.

Разбира се, тези успехи били постигнати с къртовски труд от страна на родителите. Петрови вече били вдигнали ръце, когато бащата внезапно се сетил за един фейлетон от Арт Бъкуалд. В чест на американския публицист кръстил семейния план „Принципът на Бъкуалд“ и решил да го приложи на практика само в три стъпки:

Първа стъпка. Родителите прочитат „Как да се справим с битълсите“, като си водят бележки. Във фейлетона семейство Гордън пуска нонстоп плочи на „Бийтълс“ и непрекъснато припява „Йе, йе, йе“. „Нашите деца – взе да ми обяснява г-н Гордън – бяха най-големите запалянковци по битълсите в квартала. Щяха да ни подлудят. Опитвахме какво ли не. Заплашвахме ги, коткахме ги, молихме ги. Напразно. Най-после жена ми го измисли: ако станем поклонници на битълсите, децата ще престанат да ги харесват.“

Втора стъпка. Оттук нататък правите списък с най-дразнещите предпочитания на подрастващите и си разпределяте ролите.

Петров, да речем, поел „Майнкрафт“ и започнал живо да се интересува от играта. Сутрин будел сина си с възгласи:  „Бях в Край, при ендермитите и дракона, много яко беше! Ти видя ли зомби-прасето?“ На закуска държал да обсъдят Магмения куб с пълни подробности и бутал таблета в чинията на сина си, за да му покаже как се е справил с Ендерман и Шулкер. „Виж, бе, виж, бе, не е ли велико?! Страхотна игра, дай да ги размажем заедно!“ Досаждал му и в тоалетната с еуфорични подканяния: „Айде, излизай по-бързо, че ни трябват пера и месо от кокошките за комбинирания инвентар!“

Задачата на Петрова била по-неприятна. Освен да се облича само в черно, да ходи с черен маникюр и черно червило, тя се принудила да си сложи халка на носа и да си обръсне бритона. В този си вид тя на прибежки отивала до училището на дъщеря си, за да я видят колкото се може повече нейни съученици. След въпроса „Къде шъ лазим?“, предлагала на дъщеря си цигара и с приглушен глас, естествено с дъвка в устата, избоботвала, че смята да си направи татуировка със скелет, „понеже шибаният живот няма никакъв смисъл, всичко е шит!“

Трета стъпка. При първите симптоми, че децата са засрамени и отвратени от нововъзникналите ви „интереси“, в никакъв случай не развявате белия байрак! Нещо повече, не само продължавате в същия дух, а започвате да говорите против задължителната литература в училище или срещу някакъв спорт, към който винаги сте искали да ги насочите.

За да не го преследва с „Майнкрафт“, синът на Петрови започнал да участва с охота във всички възможни извънкласни занимания, записал се и в допълнителния модул по доскоро омразния му предмет „Човекът и обществото“. Тоталната забрана дори да се докосва до „Патиланско царство“, пък какво остава да отвори книгата, съвсем естествено запалила неговия интерес и той я прочел на един дъх.

В това време дъщерята рязко започнала да подменя гардероба си, махнала обиците, изхвърлила черния молив и очната линия, лаковете, верижките и прочие „емо“ атрибути. След което обявила, че се е записала в училищния хор, в курсовете по експериментална химия и по висша математика, а скоро възнамерява да прочете „Преспанските камбани“.

Понеже с очите си се убедих в резултатите, няма как да не се отнеса с доверие и към плана на Петрови „Принципът на Бъкуалд“ да бъде приложен в управлението на страната.

Актуален казус: задължителното изучаване на народни танци и 22 хора от 1 до 12 клас неминуемо ще предизвика съпротива у много деца, има опасност даже да ги намразят. За да проявят учениците интерес към фолклора, най-добре е той да бъде обвит в пълна мистерия, а сетне изрично да се забрани преподаването му в училище. И обратното – ако изучаването на „Майнкрафт“ стане задължително, въведат се тестове за разликите между Портал и Недър, има оценяване за сложността на сглобените от пръст, камък и руда конструкции, децата сами ще поискат да хукнат към физкултурния салон, за да поиграят ръченица или Дунавско хоро.

„Да вземем и проблема с бурките“, разсъждава Петрова, която иначе е против бурките, но смята, че точно грубата им забрана ще доведе до масова мода да се забулваме. На възражението ми, че не е възможно всички да се задължат да се навличат в бурки, Петрова отвръща с исторически пример:

Навремето Кемал Ататюрк забранил носенето на фесове, чалми и фереджета, което отприщило обществено негодувание. Когато през август 1925 г. „бащата на турците“ се появил със сламена шапка в консервативното анадолско градче Кастамону, хората го освиркали и го замеряли с картофи. Освен със сила обаче, Ататюрк въвел западното облекло, като измислил начин как да накара туркините сами да свалят фереджетата. Той издал прост закон, който имал незабавен ефект: „Всички турски жени имат право да се обличат така, както те пожелаят. Но всички проститутки са задължени да се забулват.“

Това е чудесна подсказка за нашите патриоти, които се юрнаха да забраняват бурките, защото така е най-лесно! Лесно, лесно, ама въобще не решава проблема – нито в Пазарджик, нито в Стара Загора или в Пловдив, чийто пример се кани да последва и София. „Самите жени в ромските гета трябва да се почувстват неудобно и доброволно да захвърлят бурките“, гласи желязната логика на Петрова-Ататюрк, а тя отгоре на всичко доразвива идеята си със задължително въвеждане на бурки за мъжете. „Особено потенциалните терористи, какъвто е аргументът за сегашната забрана, трябва да плащат огромни глоби, ако не се легитимират като такива на обществени места, и то именно с бурка.“

Питам Петрови как ще процедират и със задължителното гласуването, макар че се досещам за отговора: задължителното гласуване е пълна глупост, понеже смисъл от гласуването би имало, единствено ако то изрично се забрани. „Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят“ е много стар лаф и очевидно той идеално се вписва в плана на семейството за оправяне на България. Петров даже смело прокарва паралели със сухия режим в САЩ, въведен по времето на президента Уудроу Уилсън и ми го обяснява така:

„Вредата, или по-скоро „ползата“, от тази забрана проличава веднага. В страната се създава истинска нелегална индустрия за производство на алкохол. Цели реки от спирт потичат през границите с Канада, Мексико и по море от островите в Карибско море. „Коза Ностра“, която дотогава не е нищо повече от квартална банда на емигранти от Сицилия, се превръща в могъщ гангстерски интернационален синдикат. По улиците мафиотите водят кървави битки за преразпределение на териториите.“

„И каква е връзката?“ – прекъсвам го.

„Представи си тогава какво ще се случи при забраната на гласуването! Българите най-сетне ще се ядосат, от чужбина ще заприиждат емигрирали сънародници, за да се включат в борбата за правото да гласуваме. Ще започнат да се създават нелегални комитети, интересът към политиката ще стане повече от ожесточен. В крайна сметка ще изхвърлим додеялата ни политическа конюнктура с кървава битка!“

Не знам, не мога да кажа дали Петров е прав, но се сещам, че Арт Бъкуалд в друг свой фейлетон беше написал: „Ако пуйките гласуваха, нямаше да има Коледа.“ Та и с българите изглежда да е така…

А иначе Петрови предупреждават, че планът им има и сериозни пробойни, особено що се отнася до нароилите се напоследък патриоти. Не върви да им забраниш – още по-лошо ще стане; не върви да ги задължиш – те и без туй само това си работят. Ето защо и семейството седнало да мисли върху компромисен вариант:

Въвеждане на задължение всяка сутрин патриотите да се появяват в телевизионен блок. Там те трябва да изиграват 22 хора и народни танци. Естествено, докато играят, патриотите са навлечени в дреха, която във въпросния ден възнамеряват да забранят. Като за начало – бурки, но постепенно включват шалове, слънчеви очила, шапки, сомбреро и въобще всякакво чужбинско облекло, което не отговаря на българските традиции. Опасани отвсякъде, така вече няма да я карат единствено на гол патриотизъм и поне малко ще се поизпотят.

Любослава Русева, reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Отново ще е слънчево, следобед – и горещо. След пладне ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места в планинските райони ще превали краткотрайно.

Ще духа слаб до умерен […]

 

25% от Земята става пустиня, включително Южна Европа

– Древни бактерии плъзват от вечните ледове

– Лос Анджелис и Сан Франциско под вода

– Изострят […]

 

Днес ще е предимно слънчево, около и след обяд в низините – горещо. Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология и […]

 
 

към началото