твоята гледна точка
Подигравката (на) Кунева
Автор: Любослава Русева, reduta.bg, добавено на 06.02.2016 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

„Научих ценен урок. Навлякох си максимална политическа омраза срещу минимална политическа полза.“

Това са думи на Маргарет Тачър, която започва работата си като министър на образованието със скандал. Първата й реформа – да отмени безплатното мляко за учениците от началните класове, й навлича огромна омраза. Наричат я Maggie Thatcher, milk snatcher (Маги Тачър, крадецът на мляко). При едно посещение в Ливърпул ядосани родители я замерват с боклуци. Въпреки това Тачър не се отказва от мярката и даже увеличава цената на училищните закуски, като с това си спечелва и прозвището „най-непопулярната жена в Англия”.

В това отношение Меглена Кунева с право се сравнява с Маргарет Тачър. За разлика от Желязната лейди обаче, Кунева успя да си навлече обществена неприязън далеч преди да е спряла млякото на децата. „Избирането“ й за министър на образованието с натаманяване на парламентарния кворум  беше проява на безсрамие, която погнуси дори и апатичните наблюдатели на нейния нестихващ кариерен хъс.

Но да сте чули от Кунева, че е научила ценен урок? Или че изпитва неудобство от процедурните хватки, в резултат на които оглави просветата само с пет гласа? Не, тя бъбри за нещо си, което щяла да прави „в спешен порядък“, само че не е ясно какво. „В момента всички реформи, свързани с образованието, са въпрос на кураж“ – така обобщава бъдещите си творчески планове, понеже няма и минимална представа с какво се захваща. Или има, но тя не е свързана толкова с реформирането на сектора, колкото с онези 1.37 млрд. лева по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, които тепърва предстои да се усвояват.

Впрочем кръговете около нейния съпартиец Даниел Вълчев, бивш министър на образованието при тройната коалиция, отдавна се облизват при мисълта за европарите. Да го кажа по-елегантно – имат куража да се захванат с тяхното разпределяне в спешен порядък. При това те със сигурност  ще го извършат успешно, както е сигурно и че след усвояването им системата ще си остане точно такава, каквато е и в момента. И каквато винаги е била, ако съдим по следното изказване:

„За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се пита дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново.“

Това пак са думи на Маргарет Тачър, която идва в България на 30 септември 1971 г. По онова време тя е на 45 години и все още е министър на образованието в кабинета на Едуард Хийт. Тачър посещава английските гимназии в София и Варна, както и тогавашното професионално химическо училище „Дмитрий Менделеев“ в Стара Загора. От техникума е удивена и дори го хвали в интервю по радио „Лондон“. С основание – тогава там се подготвят кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца, учениците са 800, докато сега са десетина. Съвсем логично, разбира се, тъй като някогашните техникуми отидоха на кино и никой не се захвана със същинска реформа в професионалното средно образование.

Отплеснах се малко, но то е заради сравнението с Тачър, която действително извърши експеримент в областта на образованието. Желязната лейди въведе така наречената ваучерна система на Нобеловия лауреат по икономика Милтън Фридман, която обаче се провали с гръм и трясък. Причината е, че реформата, рекламирана като опит за финансово облекчен достъп до по-качествено образование, постигна точно обратния ефект. Принципът „парите от държавата следват ученика“, независимо дали той учи в обществено или частно училище, естествено засегна обществените училища и доведе до дисбаланс между големите и малките населени места.

Впоследствие Тачър се отказа от ваучерите, но у нас идеята срещна своите пламенни защитници. Интересно е, че за пръв път беше лансирана тъкмо от Даниел Вълчев, като само за обсъжданията бяха похарчени около 10 млн. лв. В крайна сметка я прокара бившият зам.-министър в МОН Милена Дамянова, сега депутат от ГЕРБ. Законопроектът, който ще позволи държавно финансиране на частните училища, беше внесен в парламента едва месец след изборите през 2014 г., скоростно мина на първо четене през февруари миналата година и се прие окончателно в началото на есенната сесия.

Ето на това му се вика реформа в спешен порядък, нали? И то след като хиляда пъти се писа, че промяната няма как да не стане за сметка на обществените училища! Предшественикът на Кунева обаче очевидно не влизаше в схемите, а и онзи един милиард европари примамливо се зададе на хоризонта, та се наложи да го катурнат…

Не че Тодор Танев беше адекватен за поста, но и беглото сравнение с неговата наследничка е все пак в негова полза. Той поне не се съизмерваше с министър-председатели, които са били просветни министри на България (а такива наспорил Господ!), та камо ли на Великобритания. Дори не каза лоша дума за предшествениците си – примерно, че Иван Вазов или Петко Славейков са били кръгли нули като поети, а Богдан Филов не е бил нищо особено като археолог. Имаше си кусури професорът, но ни развеселяваше с някой и друг лаф, докато Кунева ще ни съсипе с клишетата за кураж и реформи в спешен порядък.

Всъщност за реформа наистина се иска кураж и навремето един министър на просветата го намерил. При това тук, в България. Той се казвал Стоян Омарчевски и бил в правителството на Александър Стамболийски от 1920 г. до Деветоюнския преврат през 1923 г. Той въвежда задължителното основно образование, а по негово време броят на училищата нараства от 561 на 1676, което прави хиляда сто и петнайсет новопостроени училища за три години! След допитване до комисия от езиковеди министърът предприел и опростяване на правописа, пак негова заслуга била приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново. Омарчевски написал и Закон за насърчение на детската литература само от една страничка, благодарение на който детската книга била освободена от данъци. Министерството на народното просвещение започнало да „издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори“, които разпространявало безплатно.

Между другото, по негова идея от 1922 г. насам честваме и Деня на народните будители. Омарчевски мислел, че след преживените две национални катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война българите са обезкуражени, уморени, лишени от енергия и от усещане за перспектива. Точно затова обяснил защо трябва да честваме будителите с думите: „Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен.“

Именно на този фон е желателно да прочетете какво казва новият министър на образованието:

„В спешен порядък следващите месеци трябват да бъдат завършени оставащите 16 от общо 19 държавни образователни стандарти…Важно е да се намери скоростно решение…Ключово е в обсъждането на учебните програми да има диалог и консултации …Третата непосредствена задача е ускоряване на дейностите…От ключово значение е да се създаде добра организация за работа…“

Както се вижда – никакво вдъхновение, никакъв импулс дори и за една човешка дума. И Тодор Танев с право я подиграва, представяйки Кунева като „едно от най-добрите интелектуални бижута, което може да има в момента в България.“

Истината обаче е, че на нея никак не й пука от подигравките. Нещо повече – тя ни се подиграва, знаейки много добре, че е абсурдно да управлява толкова сложен ресор, от който не разбира нищо. Подиграва ни се и с абсолютната липса на чувство за неудобство, че беше „избрана“ на косъм, с подкрепа единствено от ГЕРБ и едва половината от собствената й политическа сила РБ. И най-унизителното – че стана министър, благодарение на депутатите на Лютви Местан, на ДПС и на „Атака“, част от които напуснаха залата преди вота и смъкнаха кворума. Не заради някакъв импулс към дейност и творчество, разбира се, а за да служи като параван за усвояване на средства.

Но унижението, пак казвам, не е само за нея. То е за всички, които се съгласихме да бъде разигран този оскърбителен водевил. Независимо дали се възмущаваме или бъзикаме с новия й пост, Кунева ще бъде министър на образованието, около нея ще се разпределят 1.37 млрд. лв., а в системата няма да помръдне нищо. Или ще помръдне, но към още по-лошо – нека все пак бъдем оптимисти…

Е, ако не стане по-лошо (в което искрено се съмнявам), за Кунева пак може да се намери решение. Например да вземе Министерството на околната среда и водите, понеже след загубата на консерваторите през февруари 1974 г. и Маргарет Тачър била назначена за екологичен министър в сянка. Даже Тачър навремето леко се дърпала, та едвам я навили. За разлика от нашето желязно лейди, тя изглежда нямала такъв кураж. Чак по-късно, вече като министър-председател, се осмелила да каже: „Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя.“

Прекрасно казано! Само дето някои у нас са го разбрали в смисъл, че трябва да останат, докато България не се измори от тях до краен предел.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Електронната система за прием в първи клас за общинските училища на територията на община Варна отваря на 2-ри юни от 10 ч. Крайната дата за кандидатстване е 8-ми юни до 23,59 […]

 

По тема номер 18 ще пишат интерпретативно съчинение или есе днес 48 582 зрелостници, които са подали заявления за явяването на […]

 

14 нови случая на коронавирус у нас при изследвани 606 проби за последното денонощие. С това общият брой на лабораторно потвърдените […]

 
 

към началото