твоята гледна точка
Изводи от сагата с Местан
Автор Vnews, добавено на 09.01.2016 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Сагата Доган-Местан ще се точи поне до Великден. Дотогава вече почти няма да има българин, който да не се е изказал по казуса. Обединяващи национални каузи може и да нямаме, но винаги се намират второстепенни сюжети, които доброволно превръщаме във водещи национални теми.

С показното елиминиране на Местан Доган доказа, че независимо от позицията на пасивен съзерцател, той може във всеки момент да преобърне дневния ред (темпоритъм) на обществото ни. Да измести Коледата на втори план в новините и вместо репортажи от Лапландия да гледаме асфалта пред Боянските сараи. Да направи така, че почти никой да не обърне внимание на странната церемония по прогонване на демоните от Министерски съвет, при която йеромонах Никанор от Гигинския манастир май целуна ръка на премиера Бойко Борисов. Няколко пъти пусках на забавен кадър размяната на любезности между Бойко и Никанор и ми се струва, че вместо премиерът да целуне ръка на свещеника, стана обратното. Вижте записа и вие, може пък да греша. Но че Никанор се поклони на премиера, е сигурно. Така йеромонахът се привеждаше и пред Станишев по времето на управлението на Орешарски и обикаляше министерствата, за да врънка за разни неща.

Това би трябвало да е една от водещите национални теми – какъв пример за морал ни дават църковните ни служители и може ли да разчитаме на тях да ни покажат Пътя в тези все по-объркани времена. И защо вместо да анализират предупреждението на Папа Франциск, че това може да е последната Коледа за християнския свят, те ръсят главата на Борисов със светена вода?

Но вместо това дискутираме и слушаме за Местан и Доган. Ако не е речта на Доган, ще е речта на Костов или мълчанието на Цацаров – винаги има някакъв второстепенен сюжет, в който като хипнотизирани се фиксираме и губим усещането за цялата „гора”.

А в цялата „гора” се очертават няколко симптоматични неща. Първо: в България посланиците на някои чужди държави са част от задкулисието на властта. Както гласи една отдавнашна полу-шега, властта у нас е разделена на законодателна, изпълнителна и американски (руски, турски, френски, немски) посланик. Посланиците компенсират донякъде липсата на действаща съдебна власт и на ефективна опозиция в парламента. Политиците ни координират с тях стъпките си в решителни моменти. Оставката на Местан е вторият случай през последните месеци, когато чужди дипломати са въвлечени във вътрешнопартийни дела. Първият е оставката на Христо Иванов, която донякъде е и резултат на връзките му с френския посланик.

В някаква степен може да се каже, че Доган напомни на чуждите дипломати кой командва ДПС и българските турци. Само че тук има една голяма въпросителна. За кого ще гласуват сега изселниците ни в Турция? Ще пуснат ли пак гласа си за едно ДПС, което се дистанцира от Анкара? Следващите избори у нас ще бъдат изключително интересни. Ако има партия, която най-малко е заинтересувана от предсрочни избори, това в момента е ДПС. Мозъчният тръст на движението се нуждае от време, за да измисли стратегия за мотивиране на изселниците, с която да ги накара пак да заложат на него. Да успее да ги убеди, че за тях няма да има опасни последици в новата им родина, ако гласуват за ДПС.

Ако другите наши партии са с адекватен рефлекс, би трябвало да използват този шанс, за да дръпнат от ДПС избиратели. Кризата в ДПС обаче освети печалната истина, че и десницата, и левицата са загубили инстинкта за самосъхранение и способността да реагират мъдро на политическата конюнктура. Радан Кънев се задоволи единствено с констатации, че Лютви Местан е потвърдил това, което десницата у нас говорела от години: че институциите ни са в разпад, а националната сигурност е в ръцете на мафия, заложник на чужд геополитически конфликт, че реалната власт в България била в ръцете на Доган и Пеевски, икономическата мощ – също. Това го знаем, проблемът е как да се разбие този модел. Кънев предложи единствено утопичен и нереален, дъвкан от десетилетия шлагер за „ново разбиране на властта като слуга на публичния интерес” и „радикална смяна на поколенията във властта.”

Още по-странно е поведението на БСП. Михаил Миков е изпаднал в странна летаргия и пропусна да извлече дивиденти от признанието на Местан, че ДПС е помогнало за свалянето на кабинета на Орешарски. Пресконференцията на движението, когато Местан каза, че оттеглят подкрепата си за това правителство е най-малката „помощ” в това отношение. Миков можеше да изброи всички случаи, в които ДПС е препъвало БСП при управлението на общите им коалиции. Но не го направи. Лидерът на БСП трябва поне да отговори защо още тогава от „Позитано” не разобличиха ДПС като политически търговци с влияние. Миков е длъжен да коментира и недвусмисления отговор, който Местан даде на въпроса „КОЙ назначи Пеевски?” Според бившия вече лидер на ДПС, това е Станишев.

Обобщаващият извод от признанията на Местан е, че коалиционното управление не е работещо за България. Коалиционните партньори забравят за избирателите и се фокусират единствено в дебнене на партньора – да не би той да извлече повече ползи от властта. Всички коалиционни правителства в най-новата ни история се самосвалят всъщност – в момент, в който някой от партньорите не осребри пребиваването си във властта в степента, в която е очаквал.

Местан каза и нещо, което всички знаехме – че е бил пионката на Доган. Пионката, която се е опита да надскочи себе си. Когато преди около три години Доган го посочи за свой приемник, наруши вековно правило в авторитарните партии. Класическата формула на силната власт е триъгълник: след първия винаги има двама, които взаимно се дебнат и усмиряват, обират негативите и рядко стигат до лаврите. Вторите във властта по дефиниция са „кастрирани” и никога не стават първи. Самият акт на разделяне на лидерството (на почетен и действащ председател) в една монолитна дотогава партия бе предпоставка за усложнения. Местан не се задоволи с поддържащата роля. Подценяването му се оказа грешка.

Партийните традиции не трябва да се нарушават, това е изводът за Доган. Той  осъзна грешката си и сега излъчи трима съпредседатели на движението. Което пак е корекция на класическата формула, но в посока усъвършенстването й. Третият в екипа е за допълнителна застраховка – екстрата, която намалява до една трета вероятността всеки от тримата да се вземе на сериозно. Така Борисов управлява  ГЕРБ – с трима заместници, които взаимно се „кастрират”.

Друга поука от сагата с Местан е, че дистанционно не може да се управлява партия. Доган смрази елита на „колективното тяло” с думите, че усеща всеки на езотерично, резонансно, телепатично ниво. Което означава – всичко знам за вас, за всичко ми докладват през „отворения портал”. Но въпреки това явно доста неща са му убягнали.

И още една поука: изританият лидер е най-самотният човек на света. За часове от Местан се отказаха всички, които му се мазнеха преди. Тези, които се готвеха да му засвидетелстват лакейство със скъпи подаръци за рождения ден, го заобикаляха като чумав след речта на Доган. Според нашия сънародник Елиас Канети страстните ласкатели са обзети от дива и безмерна омраза към съществото, което дълго са ласкали. „Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава стръв. Това е учудваща гледка – човекът, който по-рано е намирал само думи на сляпо обожание за жертвата си, взема всяка от тях обратно, ругаейки го със същата необузданост.” Местан изпита всичко това на собствен гръб.

По-важното сега е кога и Пеевски ще го последва. Доган вече го предупреди с призива за общата молитва – да не искаме повече, отколкото можем да понесем. Сега на Пеевски му се струва, че това се е отнасяло само за Местан. Но един ден ще разбере, че това съвсем не е било така.

Пепа Витанова, reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

За по-голямата част от страната юни ще е най-дъждовният месец за годината. Средната сума на валежите в извън планинската част е между 48 и 130 л. на кв. м. Причина за […]

 

Електронната система за прием на деца в яслена и първа възрастова група в общинските детски градини на територията на община Варна […]

 

Християните празнуват днес Възнесение Господне – Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък на 40-ия ден след Великден. 

Имен ден празнуват Спас, […]

 
 

към началото