твоята гледна точка
Овчият възторг пред Доган е срам за българския народ
Автор Vnews, добавено на 26.12.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Вече втори ден инфантилното ни общество се тресе от размисли и страсти по въпроса за вътрешнопартийния сблъсък в ДПС. Вместо очертаващото се разцепление в организираната етнополитическа мафия да се приеме просто като един прекрасен коледен подарък за българския народ, то стана обект на неистови коментари какво, защо и как се случва, кой стои зад всичко това и т. н. Най-противното от всичко е, че точно за няколко часа Ахмед Доган се превърна в национален герой. Обръчите от фирми, разпределянето на порциите във властта, хидроинженерните проекти – всичко това беше изведнъж забравено и пожизненият почетен председател на ДПС се превърна в юнак на бял кон, призван да спаси Отечеството. В одата от хвалебствия първо се включиха пеевските медии, а веднага след тях дори казионните „патриоти“ от т. нар. ВМРО излязоха с изявление на техния председател, в което Доган се посочва едва ли не като бранител на българските национални интереси. Е, от друга страна хубавото е, че в такива изненадващи ситуации най-лесно се вижда кой кой е.

Овчият възторг пред бившият лидер на терористичната организация ТНОДБ (Турско национално-освободително движение в България) само показва, колко изчерпани са вътрешните резерви на българския народ за самостоятелно развитие. В крайна сметка, какво толкова се случи? Вътрешна борба за власт в една опозиционна партия, разбира се, с голямо влияние в страната. Междувременно  през последните седмици в страната се случиха събития, които не предизвикаха нито възторг, нито друга реакция.

Бъдещият американски посланик у нас Сет Рубин още не е дошъл в България, но вече се заканва да се разправя с руската пропаганда у нас. Каква е тя, къде е, как точно ще се бори с нея, Рубин не уточни, но верните софийски марионетки правилно разчетоха посланието и започнаха чистките още преди новият генерал-губернатор да е кацнал. Предаването на Петър Волгин „Деконструкция“ беше свалено от ефира на БНР, защото имало „иронични коментари срещу управляващите“. Тук под управляващи да не се чете ГЕРБ, а САЩ. Волгин е един от малцината журналисти у нас, които си позволяват остро да критикуват колониалните господари на България и беше време да си получи заслуженото демократично наказание. Да се надяваме само, че следващото действие на колониалния режим няма да е възстановяване на лагера в Белене за инакомислещи.

Почти по същото време българската посланичка в Турция Надежда Неински (бивша Михайлова) даде фундаментално антибългарско интервю. В него тя обясни, как трябвало да забравим за турското робство, което, апропо, въобще не било съществувало, че Турция ни е най-близкият съюзник, а Русия – отколешен враг, и че докато руснаците ни дърпали назад, Турция ни била водила към европейските ценности. Нейното интервю съвпадна с посещението на турския министър-председател Давутоглу, за чиято визита у нас турските медии излязоха с обзорни репортажи, повтарящи изцяло тезите на Неински. Дали „българската“ посланичка е станала извор на вдъхновение за турските медии, или тя просто е повторила от свое име тезите на турската дипломация и историография, прокарвани упорито вече десетилетия наред, не се знае, но изводът се набива на очи.

Отново по същото време в интернет се появи филмът на Ал Джазира „България – моя земя“, в който историята на нашата страна и в частност на българските мюсюлмани се представя лъжливо и тенденциозно. Реакцията срещу филма беше основно в интернет – благодарение на активността на хиляди българи филмът беше свален от мрежата. Това беше прието като огромна победа, само че въпросната телевизия има десетки други филма на тази тема, основно посветени на помаците. Те са кой от кой по-антибългарски, но за тях реакция няма.

А и за каква реакция говорим? Да, Турция прави своята пропаганда, но къде е нашата? Къде са нашите филми, къде е нашата историография, къде е нашата гледна точка? Къде са филмите за геноцида над българите в Тракия през 1913 г.? Къде са филмите за днешните българи в Одринско, които са над 300 000, и които не са признати за българи от Турция? Няма ги, няма и да ги има, защото нашето общество и неговите водачи не създават събития, а вървят след тях.

Но да се върнем на ДПС. Изведнъж омразният на всички българи Доган стана добър герой. Ако Местан разцепи партията и основе нова турска организация, нищо чудно медиите да превърнат ДПС дори в българска националистическа организация. В крайна сметка дори и в момента една друга турска партия, тази на Корман Исмаилов, е в коалиция с т. нар. Патриотичен фронт, така че това не е проблем за родните „патриоти“. Нашето общество очевидно не обича да помни дълго. За другите партии това ще бъде истинска благословия – най-сетне ще могат спокойно да се съешават с любимия си коалиционен партньор.

Най-тъжното обаче е, че българският народ ще продължи тихо и кротко да си умира. И умирайки, радостно ще ръкопляска на Доган.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Електронната система за прием в първи клас за общинските училища на територията на община Варна отваря на 2-ри юни от 10 ч. Крайната дата за кандидатстване е 8-ми юни до 23,59 […]

 

По тема номер 18 ще пишат интерпретативно съчинение или есе днес 48 582 зрелостници, които са подали заявления за явяването на […]

 

14 нови случая на коронавирус у нас при изследвани 606 проби за последното денонощие. С това общият брой на лабораторно потвърдените […]

 
 

към началото