твоята гледна точка
Червеният разпад
Автор Vnews, добавено на 02.11.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Да се предвиждат сривовете на БСП отдавна не е нито трудно, нито оригинално. Последният е пълен със знакови провали в червени бастиони, фрапираща безидейност и липса на базова политическа енергия, с която поне да се ограничат униженията. Поведението на кандидата за кмет на София бе често комично и постепенно се превърна в пародийно. През последните седмици столетницата се опита да направи някакъв римейк на позата си на защитник на демокрацията и гражданските права отпреди предсрочните избори през 2013 година, но и това не успя да спре нейния провал. Сривът на местните избори надали е политическата смърт на пост-комунистическата партия, но пътищата към нейното възстановяване изглеждат все по-малко и по-затворени. За това състояние има няколко по-отчетливи и други, не толкова видими причини. Партията няма лидери и идеи, все повече прилича на клика, из публичното пространство от нейно име говорят все по-нервни и странни хора, а цели социални групи по никакъв начин не могат да видят себе си в нея.

Случващото се е продължаващ ефект от Дилян Пеевското-то самоубийство на БСП. Въпросът тук не е толкова в непосредствените ефекти, които то предизвика, колкото в една интересна характеристика на нейния изборен резултат през 2013 година. Анализът на нейната подкрепа тогава показа наченки на възстановяване и разширяване на електоралната й периферия, без което тя трудно въобще може да мисли за политическо бъдеще. Превръщането й в партия на малките градчета и села няма как да й осигури стабилни перспективи дори като средно голям субект, камо ли като водеща сила. В този смисъл взривяването на тази социална периферия от много условна подкрепа с назначението на Пеевски е не просто еднократен момент на лоша преценка, а тежка грешка от дългосрочен характер. Тя затваря пътя на столетницата към твърде много хора, без подкрепата на които едва ли някога ще управлява. Ехото на юнското безумие на тогавашното ръководство ще продължава да кънти в нейните изборни резултати още дълго време.

Проблемите за БСП се задълбочават и от настоящата вълна от разцепления, които все по-малко приличат на тактически отвоювания на електорална територия и позициониране преди авторите им да се завърнат в лоното на партията-майка. Това се случи по време на прословутата „социал-демократизация“, когато „солунската четворка“ зарови томахавките. Сега разделенията изглеждат доста по-дълбоки и по-трудно обратими. АБВ изглежда решено да намери ниша за себе си като сравнително малък, но ефективен коалиционен партньор, някакво поливалентно копие на ДПС, което може да се присламчва към различни конфигурации. Партията на Татяна Дончева се е запътила точно към тези социални групи, които са в момента недостижими за БСП и ако е успешна няма никак лесно да се съгласи да се пришие отново към нея. Нещо повече, тя също все повече прилича на самостоятелен политически предприемач, отколкото на тактик, който просто събира аргументи, с които да се върне по-убедително там, откъдето е тръгнала. Сега и Георги Кадиев се захваща с партийно строителство. Факт е, че създаването на ляв блок от няколко партии остава най-възможния вариант за успешно завръщане на нещо като „широка левица“, но то ще стане доста трудно, ако съставните му елементи са няколко малки успешни партии и една буквално отмираща структура.

Мнозина може би вече са забравили, но веднага след влизането на България в ЕС през 2007 година тогавашната тройна коалиция внезапно промени отношението си към европейските партньори. Станишев и компания решиха, че вече няма смисъл от изкуствено благоприличие и започнаха конфронтация с Брюксел на най-различни фронтове. Спряха всякакви реформи във вътрешните работи и правосъдието, макар още тогава да беше ясно, че специалният мониторинг е цената на присъединяване през 2007-а и блъфирането му ще има тежки  политически последствия. Моментално започнаха безобразията с еврофондовете, обобщени във фигурите на „Батко и Братко“, а скоро след това дойдоха и първите замразявания на фондове. Въобще, целият тон на общуване се промени и само в рамките на месеци България заприлича на провалена страна-членка. БСП така и не успя да приеме дълбоко в себе си европейската, вече и институционална принадлежност на страната и не разбра важността на легитимността, която трябва да търси оттам. В най-материален вид тя е свързана с ефективния достъп до фондове, които обаче представляват огромната част от публичните ни инвестиции и са все повече базово условие за успешно управление.

Има обаче още един въпрос, който може същински да предопредели съдбата на БСП. От самото начало на прехода е ясно, че партията е всъщност само горната, видима част на далеч по-мащабен и цялостен корпус от икономически и социални мрежи, които обхващат ключови сфери на дейност и влияние. Това не просто й позволи да доминира и контролира промените в страната, но и да притежава стабилност и варианти за политическо неутрализиране на опоненти. Битките около КТБ и отношенията с кръговете на Пеевски и ДПС обаче изглежда са пропукали в немалка степен базови спойки в този корпус и различни лагери сякаш са поели по свой път, който може да бъде достатъчно успешен и без да са вече част от „кораба – майка“. Има сериозни признаци за това и ако наистина се окаже устойчива тенденция годините на БСП може наистина да са преброени. При такъв сценарий слепването на отделните части ще бъде далеч по-проблематично.

Най-показателно обаче изглежда пълното колективно отричане на реалността, с което се занимава сегашното ръководство. В една малко по-нормална политическа организация да наречеш собствения си лидер „полезен“ след такива резултати би било или ирония на опонент или направо подигравка. БСП се държи сякаш това е „анализ“. И ако политически и социално пред партията има все пак някакви пътеки напред, то чисто психологически тя в момента изглежда необратимо неадекватна.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Отново ще е слънчево, следобед – и горещо. След пладне ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места в планинските райони ще превали краткотрайно.

Ще духа слаб до умерен […]

 

25% от Земята става пустиня, включително Южна Европа

– Древни бактерии плъзват от вечните ледове

– Лос Анджелис и Сан Франциско под вода

– Изострят […]

 

Днес ще е предимно слънчево, около и след обяд в низините – горещо. Такава е прогнозата на Националния институт по метеорология и […]

 
 

към началото