твоята гледна точка
Неравенството в училище води до неграмотни студенти
Автор Vnews, добавено на 08.10.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Висшето образование е добавена стойност. А училищното ни образование

е най-сегментираното в Европа

Дванадесет професори по философия от български университети написаха отворено писмо с тревожни констатации за българското образование. Основната е, че за мнозина нашето висше образование не е достатъчно добро и те заминават да учат в чужбина.

А голямата част от останалите не са достатъчно добри за нашето висше образование, но университетите са принудени да ги приемат, за да се издържат. Констатация по същество вярна, но какви са първопричините? Те не могат да бъдат коригирани с промени във висшето образование (не че отричам необходимостта от тях).

Първо, образователната ни система не е конкурентоспособна, но такива са възможностите, които предлага икономиката ни и всъщност обществото като цяло. Някъде в началото на 90-те г. на миналия век все още

отливът на

студенти към

чужбина не беше

голям

Не само заради високите разходи за обучение и живеене, а и заради надеждата, че полученото в България образование ще донесе добра реализация в една променяща се и вероятно просперираща пазарна икономика.

Постепенно стана ясно, че тези надежди поне за няколко десетилетия напред са неоснователни. Новите поколения кандидат-студенти започнаха да се ориентират по-добре в наличните в чужбина програми, начини за получаване на стипендии и друго финансиране и как да устроят живота си като цяло. А да живееш и да учиш в страните от ЕС, започна да става все по-лесно.

Но какви ще 

бъдат резултатите

от предлаганите в

писмото мерки?

Ще се намали предлагането на образователни услуги и ще спадне броят на приетите студенти. Това може би ще направи преподаването малко по-приятно за преподавателите, които разчитат да имат колкото се може по-добри студенти. Но ще се откажат ли тези, които смятат да заминат в чужбина, да го направят? Не вярвам.

Висшето ни образование дори в сегашното си състояние има добавена стойност в чисто икономически смисъл. Публичните и частните разходи за повечето професионални направления се изплащат напълно и носят прогнозна нетна полза от всеки обучен студент през целия цикъл на трудовия живот в рамките на няколко десетки хиляди евро.

Особено висока 

добавена 

стойност има 

магистърската

степен,

и то не само за очакваните доходи, а и за развитието на различни общополезни социално-емоционални умения.

Нашето образование до голяма степен съответства на съществуващия пазар на труда. То има голяма гъвкавост да посреща търсенето от страна на кандидат-студентите. Включително когато тяхното желание е да не полагат много усилия, да работят или да имат свободно време, вместо да ходят на лекции,

да могат да

вземат изпити,

без да са научили кой знае какво. Не е ли това начинът, по който реагира в пазарната икономика всяка организация, която работи с клиенти? В крайна сметка образователната политика не просто се съобразява с пазара на труда. Тя може и да го моделира. Затова към нея може да има активни искания за това какъв вид икономика искаме да насърчим.

Писмото предлага основно мерки, чиято цел е да намалят обхвата на висшето образование и да създадат възможности за подбор. А какво ще стане с тези, които в новата система няма да бъдат приети да учат във висши училища? Първи сценарий: примиряват се с новата ситуация, отказват се да учат и си намират работа, подходяща за хора със средно образование. Втори сценарий: заминават да учат в чужбина.

България е поела ангажимент да разширява обхвата на висшето образование в рамките на стратегията “Европа 2020”.

Отделни висши училища могат да изберат да обучават само отбрана част от желаещите висше образование и да приложат механизми за подбор. Това може да стане и сега, но при сегашната система за финансиране ще доведе до още по-ниско заплащане на университетските преподаватели. Според мен създаването на подобни стимули трябва да стане чрез отделяне на допълнителни средства за образование, а не чрез пренасочване на ресурси и ограничаване на достъпа до висше образование.

Съществуването на програми и цели университети, които обучават не много мотивирани и блестящи студенти, не е български патент. Има ги навсякъде в развития свят и обслужват един голям сегмент от образователния пазар. Някои събират такси, други са безплатни. Преподавателите в тях обикновено, но не винаги, имат различен профил от преподавателите във водещите университети, които могат да си позволят да приемат 1 от 10 или 1 от 20 кандидати. Боя се, че българското висше образование при сегашното състояние на икономиката ни

няма особени

шансове да

съществува под

формата на

малък брой

елитни институции

Струва ми се, че трябва усилията да се насочат към справяне с първопричините. Те не са основно във висшето образование. Училищното ни образование е най-сегментираното в Европа. Има елитни гимназии, голяма част от възпитаниците на които няма да проявят интерес към нашите висши училища, а ще заминат направо за чужбина. А на дъното са голям брой училища в икономически замиращи райони, които държавата е оставила на доизживяване, училища в градската периферия, училища, обучаващи предимно деца от малцинствата, професионални и общообразователни училища, които приемат всички, които не са успели да отидат другаде.

Скоро осъзнах един потресаващ факт. Много ученици в столични общообразователни училища след 7-и клас са принудени да напуснат против желанието си училището, в което са учили 7 години, защото не им достига бал от външното оценяване, за да останат в него. Това е още по-абсурдна ситуация, като се има предвид, че

именно това

училище е било

отговорно

7 години

за обучението на същите тези деца. В края на седмата година образователната система им казва: “Там, където сте учили, не са ви научили достатъчно добре, за да заслужите да учите при нас.” Новоприетият Закон за училищното образование наред с позитивните си страни затвърждава част от тези практики. Е, в такава образователна система няма как в нашите висши училища да кандидатстват предимно хора, които притежават описаните в Европейската и българската квалификационна рамка знания и умения на завършили средно образование.

Радостно е, когато в обществения дебат се включат активно и със силна позиция хора от академичния елит. Това трябва да помогне да се намерят решения, които изхождат от сегашните реалности.

Освен това, за да се промени висшето образование, ще е нужна енергия за промени в други сфери, например в средното образование, където висшите училища могат да имат по-активна роля и позиции. Нали в крайна сметка те подготвят учителите, които са основният ресурс на училищното образование?



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Жълт код заради силен вятър е обявен за Варненска област в понеделник. Времето над Черноморието ще бъде слънчево, но след пладне от северозапад облачността ще започне да се увеличава и до […]

 

Българите в чужбина вероятно са много голяма сила, но никой няма реални данни колко точно са те. Протестите им преди дни […]

 

На 22 септември се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България. Това е един от най-паметните дни в българската […]

 
 

към началото