твоята гледна точка
Силата на думите
Автор Vnews, добавено на 24.09.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Всички курсанти учехме да чертаем на картата прокладка, да хвърляме сапана към кнехта и лота във водата, че да кажем колко сажена има под кила. Нощем въртяхме руля, казвахме къде сме според кой фар с каква светлина и как мига, например на Поморие мигалката мига с бяла светлина три пъти, следва интервал, пак три пъти, пак интервал. Сега с GPS позиционирането не ти трябва фар, знаят всички щурмани, лоцмани, боцмани и дори незнаещите разликата между фар и фарватер. Забравих всичко, което научих през ония години, в главата ми остана само стихотворението на Валери Петров „Трам-тарара, трам-тарара, пял си песничката стара на пазачите на фара.“ Такава е силата на думите, когато ги напише майстор на думите. Такава е и силата на идеите.

Забраниха фарът на Поморие да е на главата на направената от Павел Койчев черноморска кариатида – копие на кариатидата, намерена при разкопките на свещарската могила. Кариатидата е езичница, отсъдиха калимявките. Напомнят ми за афганските талибани, които разрушиха статуите на Буда, и за главорезите, които разрушават Палмира.

Но по-голямо зло от чернокапците са българските политици, които дадоха земята ни на НАТО, принудиха жени да оставят децата си, да ядат горчив хляб в чужда чужбина, за да ги издържат.

Бавно и полека в народната свяст са загнездва идеята, че това не е хубаво. Като в поемата „Грамада“ където всеки хвърля камъче и казва „Проклет да е Цеко!“. И аз казвам „Трижди проклети да са управниците ни, Господ да им прости, аз не мога.“ Аз само можех да казвам, че не е вярно, че трябва да сме в НАТО, за да сме в Европа, че разпадането на червения блок открива пред България възможност за неутралитет, че примери за неутралитет в Европа има и стари, и нови, че България винаги е била в Европа. Всуе казвах така по телевизията през 1993 г., когато все още имаше телевизия, заслужаваща да бъде гледана. Моите думи бяха слаби. Въпреки туй ще ги повторя.

Правозащитници/чки казаха, че пришълците ще обогатят генния ни фонд. Аз по други причини виждам ставащото като втори исторически шанс за България. Тя ще може да постигне неутралитет, когато и ако: (1) Европейският съюз се разпадне поради автоблокаж; ЕС се оказа твърде бюрократичен, твърде top-heavy, за да функционира; (2) НАТО се разпусне поради това, че от създаването си през 1949 г. не бе част решаването на нито един проблем, напротив съществуването на НАТО е проблем. Нямам Insider information дали бежанското нашествие в Европа е Collateral Damage от контрапродуктивни действия на НАТО под егидата на САЩ, или планиран Sidekick. Но оставам оптимист, вярвам, че един ден двете горни условия ще са налице и все още ще има достатъчен брой достатъчно разумни българи да оползотворят втората историческа възможност за български неутралитет. След дъжд качулка ще е сега да плача за пропусната първа историческа възможност за неутралитет. Тогава българите повярваха не на мен, а на политиците, които вкараха България в остър завой от Варшавския договор към НАТО; от едно послушничество към друго. Преди опасни завои има табела „dangerous curves“. Опасни курви излъгаха народа. Те наричат себе си публични личности. Съгласен съм във френския смисъл: „fille publique“ значи млада проститутка, „femme publique“ значи дърта курва.

Парламентът стана позорище, котило на травестити. Травеститите сменят пола си, политическите дами и господа сменят партиите си.

Неща позорни и неща пазарни са се случвали в сградата на българския парламент в миналото, случват се и сега. Парламентарната шефка Цецка Цачева не трябва да се обижда на Николай Колев-Босия, той не казва, че тя е дърта курва, той замеря сградата с домати, пък сегашните ГМО домати отскачат като тенис топки, не вярвам Босия да чака месеци, докато се разкашкат. Не съм го питал, не го познавам. Зърнах го преди много години, когато той влезе в стаята на директорката на издателство „Народна култура“ и тя каза: „Но вие не сте бос“. Погледнах го в краката: той наистина беше с обувки.

Всеки да е такъв, какъвто е, бос или обут. Не искайте да стане друг. Преди десетина дни Кево имаше рожден ден. Един от гостите вдигна тост: „И аз съм арменец. Едно време исках да съм Кеворк Кеворкян. Вече не. Сега искам да съм Левон Хампарцумян. Пак няма да стане.“

Иначе е хубаво в Поморие, третия по големина черноморски град след Варна и Бургас. Циганско лято е. Indian Summer, както пееше американският французин Joe Dassin. Бабое лето, както е на руски; тук има голям хотел „При Американеца“, но много повече са руснаците. Слънчево е, не валят котки и кучета, it’s not raining cats’n dogs. По уличката към черквата видях много котки и кучета за разлика от София, където помиярите изядоха котките. Един грамаден пухкав санбернар, той самият детенце, си играеше с цяла сюрия котенца на улицата под благосклонния поглед на стопанина си. Сетих се, че преди да тръгна от София, се събудих от крясък на гларус. Като не те бива да пееш, затваряй си човката, помислих в просъница. После се сепнах: Що ще гларус в Борисовата градина? Понеже не намират храна край морето, идват тук, информира ме една природозащитничка. Като се върна, мога да й кажа, че в Поморие не изхвърлят кучетата си на улицата, като софиянци заминаващи в отпуск, затова в Поморие има и кучета, и котки, а тия от кучешките приюти са използвачи и ние кого по-напред да социализираме – българските старци по селата ли, циганите ли, бежанците ли, кучетата ли? Но няма да й кажа, за да не се скараме.

Макар и лош християнин, действа ми успокояващо да влизам в черквички, параклисчета, оброчища, да сваля шапка и да се прекръстя по православному, не обратно, както католическите кюрета ме учеха в детството. Забождам в пясъка запалени свещички за скъпите ми покойници, моля се на Господ, ако го има, да им даде опрощение, на всички живи българи да даде ум и разум. Не Му досаждам с молби за мен, но за всеки случай добавям „И не забудь пpо меня“, както Булат Окуджава, който пееше. „Дай pвущемуся к власти/ Навластвоваться/ Каину дай pаскаянье/ И не забудь пpо меня.“

За последното ми трябва ходатай. Адвокат. Имам си. Свети Димитри ми е светията. Хайде и нему свещичка. Той и свети Георги са важни в българското трудово право; аргатчетата аргатували от Гергьовден до Димитровден. На иконите двамата светии са конници, това е приликата. Отликата е, че св. Георги пробожда ламя, св. Димитриос пробожда рицар. Хитроумните византийци казали, че понеже е покровител на Солун, той слязъл от иконата и собственоръчно пробол Калоян да не превземе Солун през кой век не помня. Помня само, че политиката и религията са едно. Поляците щели да приемат бежанци, ако са католици от Украйна.

Имах песнопойка за пет стотинки, в която имаше песен: „По софишко равно поле едно дзвънче дзвънка/ Ей го иде Свети Георги со велисопедо/ Педо педо со велиспедо/ Насреща му змей крилати, той не уплаши се/ Наръчка го, намушка го, ептен го утрепа/ И накрай той прегази го со велисопедо/ Педо педо со велисопедо.“ Англичаните имат ли такава песен за техния Сейнт Джордж? Нямат. Ако излязат от ЕС, ще е нишан за разпадането му, но не ми се вярва то да започне толкова скоро. По-нетърпелив съм НАТО да се разпадне, но трай коньо за зелена трева, интересите на военнопромишления комплекс не са шега работа.

Не само в Шоплука, и в Поморие умеят да се шегуват. Разказват срещнали се двама: „К’во праиш? Ми к’во да прая. Ми и аз. Ми к’во да са праи.“

«Что делать?» е роман от руския философ, журналист и литературен критик Николай Чернишевски. Той го написал в 1862-1863 г. в килията си в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, където и умрял. Имперската цензурна комисия, чела ръкописа част по част, схващала написаното като любовно-приключенска история, позволявала отпечатването на частите в „Съвременник“. После броевете били конфискувани, шеф цензорът Бекетов уволнен, но било късно. През 1867 г. руски емигранти в Женева събрали частите, издали ги в книга, която била преведена и издадена в Полша, Унгария, Франция, Англия, Германия, Италия, Швеция, Холандия, Финландия и на фарси в Таджикистан. Като отзвук Емил Зола написал „Дамско щастие“, Стриндберг „Утопии в действителността“, Любен Каравелов написал на сръбски „Крива ли е съдбата“. Ето два реда от превода на Йордан Стратиев:

„Снемете маските на тия знаменити празноглавци, снемете от тях кадифето и позлатата и ще видите, че са по-грозни от кой да е крадец и че трябва да се гнусите от тях повече, отколкото от жабите.“

Цецка Цачева е по-бдителна от 12 императорски цензори.

Димитри Иванов
В. Сега



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Жълт код заради силен вятър е обявен за Варненска област в понеделник. Времето над Черноморието ще бъде слънчево, но след пладне от северозапад облачността ще започне да се увеличава и до […]

 

Българите в чужбина вероятно са много голяма сила, но никой няма реални данни колко точно са те. Протестите им преди дни […]

 

На 22 септември се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България. Това е един от най-паметните дни в българската […]

 
 

към началото