твоята гледна точка
Грозни, мръсни и зли
Автор Vnews, добавено на 03.09.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Тарикати, които се опитват да стигнат първи до следващия червен светофар. Селски момчета, които искат да изплашат големия град със скоростта, която вдигат. Комплексирани състезатели, които се чувстват по-добре, ако изпреварят всекиго на магистралата или на междуградския. Надрусани и пияни мутри, които са уверени, че и така може, защото с рушвет всичко се оправя. Гонкаджии, които помитат случайно преминаващите. Шофьори, които прелитат през пешеходната пътека със сто километра в час. Грозни, мръсни и зли. Превзели са пътищата. Превзели са живота на останалите. След тях остават некролози и снимките на прегазените деца. Жертвите им влизат в черната статистика и споменът за тях заминава в небитието до следващата катастрофа. Всяват страх в ежедневието и то заприличва на българска руска рулетка, както писа Владимир Шопов. Не знаеш кой ще те връхлети в насрещното, кой ще те изблъска от пътя или кой ще те помете на пешеходната.

Живеем от предния пик на войната по пътищата, както клиширано я наричаме, до настоящия, а после и до следващия, ако сме сред оцелелите. Стъписваме се, натъжаваме се, прекръстваме се и продължаваме в своята несигурност. Грозните, мръсните и злите пишат статистиката на нашия страх. Колкото и да се възмущаваме, призивите за цивилизованост няма да свършат работа. Вайкането за упадъка на духа на нацията също не е продуктивно. Въпросите за домашното възпитание ще остават изстреляни по посока на Луната, най-малкото защото в повечето случаи шофьорите са пълнолетни и не чакат  мама да им се скара. Надали и някой, преди да се качи на колата пиян или за да превиши скоростта, ще прочете едно есе за цивилизационния избор или пък ще се загрижи да упадъка на духа на нацията. Грозен, мръсен и зъл той сяда зад волана, за да има надмощие и без да дава път никому. Ще се чувства добре, стига той самият да не е умрял. Не го е грижа за другите. Как  иначе  бихме могли да си обясним действията на онези, който прегазват хора на пешеходна пътека, на този, който уби дете в пешеходна зона на Стара Загора или на гонкаджиите?

Заклинанията също не вършат работа. Даже вредят. Решението на кмета на Нова Загора да поръси пътищата със захар се превърна в краткотрайно медийно забавление. Акцията му беше в началото на лятото, когато поредният връх в черната статистика на катастрофите тепърва се задаваше. Идеята не само минала през ума на Николай Грозев, но той я и реализира, като обясни, че кристалите на захарта действали срещу зли прокоби. Доводът, който изтъкнал пред медиите е, че дядо Влайчо от село Коньово, когото кметът нарича пророк, препоръчвал този метод за предпазване от зли сили. Проблемът не е в това, че дядо Влайчо от Коньово дава подобни съвети. Смущаващо е, че местната власт смята поръсването със захар за сериозна мярка за превенция на катастрофите. Какво да мислят след трагедията в Лесидрен жителите на селото? Да обвинят своя кмет, че не е ръсил достатъчно със захар? Той опитал с подаване на сигнали срещу гонките, които се провеждат ако не всяка вечер, то често в Лесидрен. Момчетата, които форсират колите си на площада на населеното място, стряскали отдавна съселяните си, но страхът е този, който кара жителите на Лесидрен да мълчат и да не свидетелстват. За прокоба ли става дума в Лесидрен?

Очевидно не, макар че подобни заглавия се появиха тук-там в пресата след трагедията. Злите сили и уроките са лесно и удобно обяснение. То не изисква и не води до решения, само до поръсване със специален цяр, препоръчан от дядо Влайчо или от някого другиго. Ако държавните и местните власти изберат суеверията като метод на управление, бизнесът със захар или с други, набедени за чудотворни консистенции, ще бъде изключително печеливш. Едва ли подобни мерки са разумни в предизборната кампания, но очевидно не вредят, тъй като кметът на Нова Загора ще се бори за трети мандат със силната подкрепа на ГЕРБ и ДПС. През лятото, изпълнено с почти ежедневни новини за тежки катастрофи и жертви, рамо на вярата в суеверия удари Божидар Димитров, който в качеството си на директор на Националния исторически музей обяви бликналата в кладенеца в Плиска вода за „чудодейна” и обеща България веднага да се оправи, позовайвайки се на пророчество на Ванга. По състав на бактерии водата се оказа полезна почти толкова, колкото морската на плажа в Лозенец, но това е друга тема.

Начинът, по който цифрите от черната хроника по пътищата могат да намалеят отдавна е известен, но очевидно има нужда да бъде припомнян между поръсвания със захар и „чудотворни” смеси. Няма нужда възмутено да се питаме „що за хора сме?!” при новината за поредната жертва, а определения от типа „грозни, мръсни, зли” не водят до нищо друго, освен до емоционално разтоварване. Нарушителите на правилата не трябва да се поръсват срещу уроки, а да се превърнат в санкционирани или подсъдими. Прилагането на законовите мерки не може да е кампанийно и да е отглас след трагедиите. Новината за варненец, който получил една година строг тъмничен затвор по бързата процедура за шофиране в нетрезво състояние и опит за подкупване на полицаи, не би трябвало да е новина, а част от ежедневието. Съдът постановил и задържане под стража до срока, в който решението може да се обжалва, тъй като като преценил, че с богатото си съдебно досие нарушителят е личност с повишена степен на обществена опасност.

Дни след тази вест пловдивският апелативен съд отсъди постоянен арест за шофьора, убил  през август човек на пешеходна пътека в града и отмени първоначално наложената мярка домашен арест. За петте години стаж зад волана той имал тринадесет нарушения, част от които за превишена скорост. Преминал през пешеходната пътека и през жертвата с 90 километра в час. Трагедията с прегазените край Лесидрен деца няма нужда да бъде напомняна на тези, които се възмутиха и съчувстваха на близките на убитите. Дали обаче гонкаджиите са се уплашили от нея или отново са отишли на състезание? Не можем да гадаем. След трагедията  в Лесидрен началникът на Пътна полиция поиска законодателни промени срещу организаторите на гонки, на които сега могат да бъдат съставени само предупредителни протоколи или да бъдат глобени за други нарушения.

За децата, прегазени край Лесидрен, е късно, но следващите жертви могат да бъдат спасени. Предупрежденията очевидно не помагат. Думите, апелите, кампаниите също. Единственото, което би могло да повлияе на черната статистика по пътищата са санкциите, прилагани ежедневно и по-тежки наказания. Без кампанийност. Без захар и други подобни глупости. Чувството за страх трябва да бъде прехвърлено от потенциалните жертви върху престъпниците. Спешно.

Александра Гюзелев, reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Жълт код заради силен вятър е обявен за Варненска област в понеделник. Времето над Черноморието ще бъде слънчево, но след пладне от северозапад облачността ще започне да се увеличава и до […]

 

Българите в чужбина вероятно са много голяма сила, но никой няма реални данни колко точно са те. Протестите им преди дни […]

 

На 22 септември се навършват 110 години от обявяването на Независимостта на България. Това е един от най-паметните дни в българската […]

 
 

към началото