твоята гледна точка
Проф. Григор Горчев: „Под масата“ има много пари в здравеопазването
Автор Vnews, добавено на 27.06.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

 

–  Как оценявате заявките на здравния министър д-р Петър Москов за реформи в сектора и как високият му рейтинг кореспондира с недоволството сред лекари и пациенти, Проф. Горчев?
– Не познавам министър Москов лично, но мога да кажа, че е първият, който поне даде заявка, че ще направи реална болнична реформа. А всички вопли от съсловието идват от това, че много хора не искат статуквото да се промени. И кранчето да секне. Въпросът е доколко д-р Москов ще успее, защото освен всичко друго ще му е нужен и солиден политически гръб. Защото досега 25 години никой не се осмели да пипне болничното здравеопазване. Вероятно защото става въпрос за интереси и много пари.
– Одобрявате ли идеите за сливане на държавни с общински болници, на печеливши структури с губещи?
– Плевенската университетска болница е пример, че тази схема работи добре. „Георги Странски“ е единственото лечебно заведение в страната, под чиято шапка са обединени и онкологичен диспансер, и още няколко структури. Аз съм онколог и съм категоричен, че най-доброто за болните е лечението да е комплексно и на едно място. Не можем да разкарваме пациентите да се оперират на едно място, да правят химиотерапия на друго, да ходят на скенер на трето, на консултация с кардиолог на четвърто и т. н. Това е добре и по отношение на управлението и менажирането на болницата. Разбира се, въпросът има и друга страна. Например във Франция има 14 самостоятелни суперлуксозни и мощно оборудвани центъра за борба с рака. Те на практика са институти и държавата инвестира огромни средства в тях. Докато в България става дума за едни болнички, които нямат този капацитет да осигурят цялостното лечение на онкоболните.
– Трябва ли здравната каса да може да избира с кое лечебно заведение да работи и с кое не?
– Единственият, който може да избира къде да отиде да се оперира, е пациентът. Непрекъснато се говори, че болниците у нас са много, и то е така. Защото само в София има десет университетски клиники, а в Токио са две. Но не бива да ги затваряме по административен път. Добре е да се вгледаме най-после в качеството, а не в бройката. За мен предлаганата формула здравната каса да избира заведенията, с които да сключва договор, е дълбоко сбъркана. Не разбирам на какъв принцип ще става това и подозирам, че тук ще се оформи едно огромно поле за корупция. Това не само е неправилно, но и няма да реши проблемите. И освен това се настройват хората против частните клиники. Но какво е направила държавата за 25 години – не е построила нито една модерна болница. Тоест не е построила никаква болница. Ние сме единствената европейска държава, в която няма национална детска болница. Вместо това държавата налива пари в едни стари структури и после се чуди защо те потъват.
– Има ли изобщо полезен ход?
– За мен най-важното е да се демонополизира НЗОК. България е една от малкото страни, в които има една-единствена здравна каса. Когато фондовете заработят, тогава ще се отсеят по естествен начин добрите от псевдоболниците. Тогава пациентът ще има реален избор. То е като при автомобилното застраховане. Например искам да се осигурявам във фонда Х, защото той ми предлага определен набор от медицински услуги срещу по-ниска вноска, а и работи с най-добрите лечебни заведения.
– Справедливо ли е да разделяме хората на такива със социално значими заболявания и на маловажни пациенти? И съответно едните да ги пращаме в основния, а другите – в допълнителния пакет?
– Нормално е да има един основен минимален пакет, който обаче би трябвало да покрива всички заболявания. А т.нар. екстри да се покриват от допълнителната вноска в частен индивидуален фонд. Но тук веднага критиците започват да свирят на тънката струна за социалния елемент и за това, че не бива да има болници за бедни и богати. Такива няма, но и в момента съществува доплащане, и то съвсем официално. Защото касата не покрива например скъпите консумативи и инструменти за модерните операции. Не поема и много видове импланти, стави, платна и т.н. Което категорично не е правилно и по цял свят тези неща влизат в осигуровката. А у нас пациентите сами си ги купуват. Този проблем би могъл да се реши единствено с влизането на пазара на частните фондове, в които всеки ще отделя процент от заплатата си за здраве, но тези пари ще отиват само за него и семейството му. Така е било в България през 30-те години на миналия век.
– Това обаче означава смяна на солидарния модел на осигуряване.
– Абсолютно. Не казвам, че солидарният модел няма своите плюсове. Но в побългарения му вариант той е солидарен само на хартия. Може би на първо време трябва да преминем към смесен модел – една част от вноската да отива в солидарен стълб, а другата – в индивидуални партиди. Така повече хора ще намерят основание да плащат вноските си, защото ще знаят къде точно отиват парите им. А за безработните, бедните, децата и пенсионерите държавата ще е тази, която плаща.
– Как така Турция успя само за няколко години да се превърне в страна, в която медицинският туризъм носи огромни печалби?
– С публично-частно партньорство. С инвестиции в нови, модерни центрове, които са оборудвани с апаратура от последно поколение. Само през миналата година в Турция са се лекували 1083 българи с онкологични заболявания. Всеки от тях е броил най-малко по 20 000 евро за своята терапия. Докато у нас не разполагаме с нито един гама-нож, имаме само два Пет скенера, от които единият често не работи. Имаме робот „Да Винчи“, но по три месеца в годината той стои като паметник, защото касата е определила лимит на операциите с него. Линейните ускорители, които купуваме, отдавна са остарели морално. Къде е държавата тук? В същото време във всяка болничка сме сложили по един скенер или ядрено-магнитен резонанс за един пациент на месец например. Това разумно разпределение на средства ли е?
– Казвате, че и малкото пари за здраве се харчат неправилно?
– Категорично. Но въпреки това системата все още работи. Някак напук на всичко. И за тези малко пари българинът получава сравнително добра услуга. Разбира се, не във всяка болница. Но големите клиники, университетските лечебни заведения определено могат да се похвалят с медицина на европейско ниво.
– Обаче сега се задава нов проблем – намаляване цените на клиничните пътеки. Това ще свали ли качеството?
– По правило клиничната пътека е алгоритъм на поведение, а не база за заплащане на болниците. Но ние смесихме тези две неща и се получи пълна каша. Цените им са определяни по някакви странни критерии, който за каквото успял да лобира, който издействал по-висока цена, издействал. Но на базата на какво една пътека струва 400 лева, а друга 4000 лева, никой не знае. Няма реално остойностяване. Пък да не говорим сега и да намалим цените. Все пак си мисля, че лекарите няма да позволят качеството да падне, защото все още им е останал морал. Но болниците ще генерират още дългове. Този въпрос може да бъде решен с въвеждането на електронна система за отчитане. Влиза си пациентът с електронната гривна, записва се всичко – какво му е правено, какви лекарства са използвани. И тогава ще е ясно какъв е реалният разход. А и сега се плаща по калъп. За всеки по 500 лева например. Но една операция не си прилича с друга. При един болен може да използваме едни консумативи, при друг – по-скъпи или повече медикаменти. При някой се появяват усложнения, обострят се други хронични болежки и т.н. За касата това явно няма значение.
– Кога пациентите ще спрат да плащат „под масата“ за лечението си?
– „Под масата“ в здравеопазването има страшно много пари. Може би половината от средствата се плащат по този начин. Някой най-после трябва да извади тези пари „на светло“, но ми се струва, че това скоро няма да стане. Ако който и да е министър успее да направи дори само това, то той ще остане в историята. Ето сега покрай тези листи на чакащи ще се създаде нов инструмент за изнудване на болните. Защото някои клиники могат да спекулират и да лъжат, че нямат места, само и само да вземат някой допълнителен лев. Това си е жив рекет.
– Точат ли болниците касата?
– Да, категорично. Но те го правят, за да оцеляват. Защото в цената на клиничната пътека е включено само лечението. Никой не е калкулирал труда на лекарите и сестрите. Както и тока, парното, храната, чаршафите и т.н.
– Какво освен пари липсва на българското здравеопазване?
– На първо място отношението към пациента трябва рязко да се подобри. Лекарите трябва да спрат да гледат на болния като на поредните 20-30 лева. Човекът идва при нас със своя проблем и ние трябва да му го решим. Това повтарям всеки ден на колегите в моя екип. Защото дори и да не успеем да излекуваме всички, ако имаме едно добро отношение към пациентите, то поне ще отнемем част от тежестта, която носят на плещите си заради заболяването си. Нагледал съм се на случаи, в които докторът не говори със своя пациент или пък му съобщава в очите, че няма никаква надежда. Второто и дори още по-важно е българският лекар да превъзмогне егото си. Да може да признае пред себе си, че не може да направи нещо сам или по най-добрия начин, и в интерес на пациента е да потърси помощ от свой колега. Вместо това най-честата реплика в съсловието е: „Абе, махни го тоя, той нищо не разбира.“ И чак на трето място са парите. И то по-точно правилното им разходване.

в. Преса



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

1336, с 312 случая повече от вчера, са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица при направени общо 11 505 PCR теста през изминалите 24 часа. Тоест положителни са 11.61% от тестваните. Това показват […]

 

Учените са открили уязвимото място на трите свързани коронавируса – причинителя на COVID-19, атипичната пневмония (SARS) и близкоизточния респираторен синдром (MERS), […]

 

395 са новодиагностицираните с коронавирусна инфекция лица през изминалите 24 часа, което е с 208 случая по-малко от вчера. За последното денонощие […]

 
 

към началото