твоята гледна точка
Дадаизъм по български
Автор Vnews, добавено на 30.05.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Върви един по улицата и раздава празни листовки. „Но защо не пише нищо?“ – питат слисаните минувачи. „Че то всичко е ясно!“ – отговаря мъжът.

Не ми се щеше да започвам с изтъркан виц, но обстановката го налага. Какво например да му коментираш на откриването на музей с името „Квадрат 500“? Вечното присъствие на Светлин Русев, който развежда премиера, както навремето развеждаше и Тодор Живков? Или шеговито-разпасаното изказване на самия Борисов: „Прочетох в един сайт: откриват нов музей със стари картини и сега съм казал на Вежди това, новото крило да е с мои картини и на нови, млади автори“?

Да вземем друга тема – укрепване на свлачище с ….мантинела. Коментарът се изчерпва точно с три думи: малоумие, слабоумие и безумие. Бих предпочела да остана безмълвна, вместо да изпраскам подобна баналност! Ами за това, че Борисов разписал „чек за 500 000 лв“ на баскетболния отбор „Черно море“? Точно така – слабо е „Държавата – това съм аз!“, да не говорим колко пъти е цитирано. Обикновено няма полза нито за Аз-а, нито за цитиращия. За последния даже е вредно, ако е проявил и неблагоразумието да споменава имена, вместо да я кара с алегории от басните на Лафонтен и някои будистки притчи.

Гледам, професионалният протестиращ Николай Колев-Босия също е нахитрял. Дотам се е изтарикатил, че даже замерял парламента в знак на протест срещу… дупките по пътищата. Забележително! Поводът за недоволството му е формулиран хем достатъчно конкретно, хем напълно абстрактно. И най-важното – насочен е срещу парламента като цяло, а не срещу Х и Y, които имат отношение към дупките и са в изпълнителната или общинската власт. Със същия успех Босия спокойно можеше да протестира и срещу озоновата дупка или пък просто да си направи един хубав миш-маш…

Но иначе го разбирам, разбира се. Разбирам и знам колко е трудно да избереш за какво да негодуваш по-напред, още повече да го опишеш. Пък и дупките наистина са събирателен образ, те са следствието от „всичко е ясно“. Ясно е, че няма държава, няма дъно, няма оправия и няма нищо ново, което да си съобщим един на друг. Няма смисъл и да повтаряме, че няма държава, няма дъно и няма оправия, защото смисъл няма и в самите думи, което също отдавна е ясно.

Питате ли се обаче какво ни е на нас, журналистите, на които се налага да бълваме текстове непрекъснато?

Навремето дадаистите му намерили цаката. Тристан Цара отворил речника „Ларус“ и погледът му случайно попаднал върху думата dada (дървено конче за игра – фр.). По-късно Рихард Хюлзенбек възкликнал: „Dada means nothing. We want to change the world with nothing!“ (Дада не означава нищо. Ние искаме да променим света с нищо – англ.). Пак Хюлзенбек описал и първата сбирка на дадаистите в „Кабаре Волтер“ в Цюрих:

„Андре Салмон взема думата. Рецитира се поезия. Публиката е доволна, защото все пак чува нещо като изкуство. Но скоро удоволствието се помрачава. Маскирани хора започват да декламират някакъв неразбираем текст. Под акомпанимента на звънци и кречетала Цара чете статия от вестник, която обявява за поема. Публиката не издържа и ги освирква. Недоумява, гневи се и замерва „актьорите“ с яйца, домати и котлети, дори се опитва да се саморазправи с тях.“

Годината е 1916-а, Първата световна война е в разгара си. Хуго Бал, собственик на прословутото „Кабаре Волтер“, обвинява за касапницата не само световните правителства, а и конформистки настроения интелектуален елит. Смята, че той е мълчал, когато е трябвало да крещи; казва, че политическата лудост се дължи на повреда в аварийната система за сигнализация.

Всъщност Бал пръв пародира този елит с безсмислената си поема „Gadji beri bimba glandridi laura lonni cadori gadjama granma beriba grimbala“, като на дадаистката вечеринка в кабарето обявява: „Ще чета стихове, чиято главна цел е отказът от езика.“ В това време Тристан Цара също импровизира. По този начин той открива техниката на случайния стих, която по-късно ще бъде заимствана от сюрреалистите. „Вземете вестник. Вземете ножица. Изберете статия с големината на желания стих. Изрежете статията. След това изрежете всяка отделна дума. Сложете думите в една торба. Разклатете леко торбата. После изваждайте думите една след друга. Записвайте ги съзнателно. Поемата ще е като вас.“

Езикът трябва да се разглоби, а думите да се разджуркат здравата, за да забележим, че това е също толкова абсурдно, колкото е и помпозното нищоговорене или баналното коментиране. Като бонус за стресираната публика дадаистите предлагат вдигане на неистов шум и всевъзможни алогични ходове. На един от пърформансите си чукат с ключове по метална кутия, докато Цара поставя цветя в нозете на шивашки манекен. Междувременно глас, скрит под шапка във формата на бучка захар, рецитира барокова поема, размествайки сричките. Хюлзенбек реве все по-силно и по-силно „Да-да-да-да-да“; Цара рецитира и удря с огромна лъжица върху дървен сандък. В спомените си Хуго Бал разказва, че двамата започнали да танцуват като мечета, вмъкнати в чувал. „Клатушкаха се в упражнение, известно като „черен папагал“. Публиката се вцепени от безумието, намеси се и полиция, но това в крайна сметка беше целта.“

Самите дадаисти твърдят, че целта е „да се отрече всичко преди и да се отрича всичко сега“. В по-късните им манифести пише: „Няма художници, няма литератори, нито музиканти или скулптори, няма религии, нито републиканци, нито роялисти, нито империалисти, нито болшевики, политици и пролетарии, няма демократи, нито армии, няма полиция, нито партии, край на всички тези идиотщини, няма вече нищо.“ Дада е доведен докрай нихилизъм, тотално отрицание, което не признава дори себе си. „Истинският дадаист е против дада!“, казва Тристан Цара…

Е, нека признаем, че в българския си вариант дадаизмът се проявява също толкова успешно. Водени от принципа, че истинският журналист е против журнализма, много хора правят блестяща кариера из телевизионните студия. Такива са и немалко колеги, боравещи с писменото слово; един дори изряза с ножици цяла дописка от „Работническо дело“, за да я качи в сайта на БЗНС. Цитирам, запазвайки оригиналния правопис: „Политикът демократ, Николай Ненчев демонстрира воля и предаде комунистическите, военни досиета. Днес, след четвърт век на преход министър Ненчев доказва, че освен закон е нужна силна политическа воля и държавническа смелост за да се изобличат предателите на националната кауза.“

Това е много по-силно от:

песента на един дадаист

който имаше дада присърце

даде зор на своя мотор

който имаше дада присърце

в асансьора бе краля така

тежък чуплив самозаменим

той си отряза дясната ръка

и я изпрати на папата в Рим

затова няма спор

че този асансьор

вече няма дада присърце

яжте шоколади безброй

мийте мозъка свой

дада

дада

пийте вода

Това е и възможно най-коректният коментар на обстановката – в противен случай трябва или да замълчим, или да се изразяваме като културен министър. Има, естествено, и трети подход: да заревем все по-силно „Не-не-не-не-не!“, но пък си нямаме Тристан Цара. Нашето безсмислие е органическо, то не е проява на артистизъм; нашият дадаизъм изхожда от „да“-то, от съгласието да живеем така, както живеем.

Не ни остава друго, освен редовно да пием студена вода.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През 2020 г. най-натовареният месец ще е юли с 23 работни дни, а най-свободният е май само с 18.

2020 година е високосна година и има 366 дни. От тях 250 са […]

 

През следващото денонощие облачността ще бъде променлива. През днешния нед над Западна България по-често тя ще е намаляваща до слънчево.

През нощта […]

 

Партиите отново ще са милионери. През 2020 г. петте парламентарни политически сили и извънпарламентарната партия “Възраждане” ще си поделят малко над […]

 
 

към началото