твоята гледна точка
Рашидовци по калъп
Автор Vnews, добавено на 27.04.2015 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

„И тъй, ще дръзнем ли да го възхвалим? Ще дръзнем всякак, понеже усърдието ни влече. Не защото за нас, които се наричаме чада на такъв баща, не е беда да мълчим; не че с нашите похвали ще бъде по-знаменит – та и как, когато той се числи всред апостолите и увеличава техния брой; но слушателите към старание да подтикнем и подобни желания да възпламеним.  И понеже са много делата му, които са от нашия език по-висши, с малки някои припомняния ще направим да се познае мъжът, както някой би рекъл: орелът – по перата, по ноктите – лъвът.“

Още малко да се беше постарал и щеше да изпедепца писмото си в стила на цитираното „Похвално слово за Св. Евтимий Търновски“ от Григорий Цамблак. Но и сега си го бива:

„В качеството ми на председател на Съюза на българските художници считам за необходимо да изразя личната си позиция в подкрепа на министъра на културата господин Вежди Рашидов. Предвид създалата се ситуация намирам за меко казано неуместно на основата на лична неприязън и субективизъм да се иска оставката на министъра на културата, с цялото ми уважение към правото на изразяване на лично мнение от всеки… Това, което той прави за българската култура няма аналог през последните две десетилетия… Струва ми се, че в името на нашето национално достойнство би било по-добре да загърбим дребнавост и предразсъдъци и да се опитаме да оценим постигнатото над личните страсти. Преди да отричаме и да обвиняваме да се научим обективно да отчитаме и признаваме положителните качествени резултати.“

Въпреки правописните грешки, трябва да се признае, че шефът на Съюза на българските художници има дарба за писане на панегирици. И на всичкото отгоре е тарикат – хем изразява лична позиция, хем подписва още четирима ръководни дейци и „много други колеги“, за да институционализира слагачеството си. Едва на 48 години, а проявява рефлекси на соцветерен, който виртуозно умее да гали с четката не само платното, но и властта…

В това отношение той се прояви още през октомври 2011 г., когато предложи Бойко Борисов за почетен член на съюза. Така, по подсказка на Вежди Рашидов, възнамеряваше да се отблагодари на премиера за прехвърлянето на сградата на ул. „Шипка“ 6 на СБХ. И щеше да го направи, ако не беше скочил скулпторът Велислав Минеков, който вдигна шум за позорната сделка. Заради обществения скандал церемонията се отложи, а ръководството на съюза беше привикано в премиерския кабинет. Там му бе обяснено, че министър-председателят сам отказвал да получи „признанието“.

Председателят на СБХ обаче си остана на поста и продължи да се отблагодарява на политическите си благодетели. През септември миналата година се включи пъргаво в инициативния комитет, който предложи Вежди Рашидов за почетен гражданин на София заради  нейната „естетизация“. Два месеца по-късно беше и сред „интелектуалците“, изразили подкрепа срещу онлайн подписката за отстраняването на Рашидов като министър на културата втори мандат. Докато рисуваше картини, които са „експресивно-абстрактни като визия, израз и споделяне на преминаване в пространства с деликатна вибрация и тих звук, а цветът се изявява в своята самостоятелна, емоционална и духовна активност“, намери време да пропише и благодарствени адреси, оди, тропари и парадни стихотворения.

Не споменавам името му, защото не то е важното – важно е явлението. А то е да оцеляваш, подмазвайки се на силните на деня, защото на свободния пазар си неконкурентоспособен. Да се нагаждаш според текущата политическа конюнктура, да превърнеш подлизурството в единствено условие за просперитет. Пък нека Минеков се скъса да пита: „Къде е вашето самочувствие, къде е гордостта от вашето съществуващо или несъществуващо творчество? Къде бяхте признати, какви конкурси спечелихте? Къде е вашата защитена авторска чест?“ И после нека пак се скъса да си отговаря: „Превърнахте съюза в политическа пачавра и пиколо за дребни поръчки. Обречени сте на вечен, кучешки слугинаж. Не сте творци, а чехли на недостойни паразити и крадци.“

Впрочем същото положение беше при соц-а, даже някъде четох, че през 60-те години един скулптор направил кариера по още по-тарикатския начин. Поровил се в историята на партизанското движение, записал си в тефтерче родните места на няколко партизани и изработил двайсетина съвършено еднакви мъжки глави. За да не бие много-много на очи, избрал по-закътани села, натоварил продукцията в едно ремарке и отпрашил с москвича си. Така в десетки български села се появили еднотипни каменни глави на партизани – зле издялани, с едва различаващи се носове и възгруби профили. Само имената върху постаментите били различни…

Не, не е Рашидов, макар неговите „глави“ да отговарят на описанието. А и той постъпи най-тарикатски – отдавна остави други да му правят „главите“, докато усърдно се впиваше в текущата конюнктура. Подмазваше се на всяка мутра и на всяка власт, преструвайки се на артист, и в крайна сметка успя да овласти собствената си арогантна посредственост. Направеното от него през последните две десетилетия наистина няма аналог, както писа председателят на СБХ, доколкото никой като него не е ставал министър на културата само с бабаитски приказки, некомпетентност и пушене на пури. С едно изключение – министъра на…, пардон!, министър-председателя.

Е, при това положение не виждам защо Вежди да си подава оставката и напълно се съгласявам с неговия последовател, че в името на нашето национално достойнство би било по-добре да загърбим дребнавост и предразсъдъци. Дребнаво е да се заяждаме, че се държи като простак (по Радан Кънев), а и той не се „държи като“ – той си е простак. Предразсъдък е също така да си спомняме как се постилаше пред разни мутри, след като си избрахме една такава да ни управлява два пъти (засега). Накратко: Рашидов е триумфът на овластената наглост, а в областта на културата той е това, което е неговият пряк началник в политиката. Двамата са нашето огледало от има-няма две десетилетия, всички сме били свидетели на постепенния им възход. И по тази причина да се правим на изненадани изглежда доста по-тъпо от писмото на подмазвача с експресивно-абстрактивните визии.

А за него, между другото, имам оптимистична прогноза – ако продължава все така, един ден ще заеме виден, ама много виден пост. Дори си го представям:

Годината е 2051-ва. Бойко Борисов е само на 92 години и или е президент, или е премиер. Българският Лувър, междувременно прекръстен на „Квадрат 500“, е окончателно подреден. Напълнен е предимно с глави на Вежди и платна на Светлин Русев, но за да се разсее впечатлението за еднотипност, по стените са закачени разнообразни цитати от Рашидов. Например:

„- Какво става с прослойката на интелектуалците у нас, г-н Рашидов?

-Първо, трябва да изясним понятието „интелектуалец“. В България всеки, който носи костюм Boss и се върти около този или онзи известен, го наричаме „интелектуалец“. Ако някой е прочел 5-6 чужди мисли и ги цитира от сутрин до вечер по телевизията, ние отново го приемаме за такъв. Интелектуалецът е рядкост в България. Той е особен вид. Човек с много познания и възможности. Той е бохем.“ (12 март 2006 г.)

„- Мръсна дума ли е думата „интелектуалец“ в България?

-Добре е да изясним понятието „интелектуалец“. В България всеки, който носи костюм на „Версаче“ и се върти около известни люде, му лепват етикета „интелектуалец“. Ако някой е прочел 5-6 чужди мисли и ги цитира от сутрин до вечер по телевизията, ние отново го приемаме за такъв. Интелектуалецът е рядкост в България. Той е особен вид. Човек с много познания и възможности. Той е бохем.“ (19 декември 2007 г.)

Годините, както се вижда, продължават да нямат никакво значение. Или поне да нямат за малцината, които все още проявяват национално достойнство в напълно пустия „Квадрат 500“ в напълно пустата ни държава. Един от тях обаче заема виден, ама наистина много виден пост. Бившият председател на Съюза на българските художници най-сетне е заел полагащото му се място на… портиер.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Предстоят трудни месеци в момент, когато разрастването на пандемията от COVID-19 принуждава властите да налагат нови рестрикции, след като редица страни отчетоха рекорден ръст на инфекциите, а целият континент надхвърли прага […]

 

Премиерът Бойко Борисов е с положителен ПСР за коронавирус, но е в кондиция и продължава да работи,щ. Това става ясно от […]

 

„Проучване на университета в Тексас показва, че най-рисковото място за зараза с COVID-19 са заведенията на закрито. Едва на 7-8 място […]

 
 

към началото